28 август 2008 г.

"Да те оскубят като банашка гъска".. и разни други неща

Една потресаваща статия за банатските българи помести в блога си Ник Марков под номер 309.
За да могат повече хора да я видят слагам линк и тук

26 август 2008 г.

Телепа – краят на пътя


Преди десет години бях в Телепа за първи път. Това лято пак отидох. Разликата беше отчайваща. Някога бях нарекла това място "границата на небитието". Сега вече не знам какво е – безмълвие и тъга, пустош и … край.

Съдбата на Телепа е знак за идващото, знак, който да ни отвори очите и ушите, да обърне сърцата ни и да ни направи различни. Село Телепа е основано през 1845 г. от преселници от Стар Бешенов. Унгарската администрация по това време му дава име Bolgartelep, а румънската по-късно го превежда като Colonia Bulgara. Намира се на около 10 км от Стар Бешенов.

Търсели земя за обработване. Хем да е близо до родното място, хем да е отделена. Така се появява ново село, където българите католици живеят заедно с унгарци и се разбират чудесно. Храм си построяват през 1852 г., а сегашния датира от 1912 г.

Селото бързо набира сили. Построяват се хубави къщи, уредени дворове усмихнато посрещат посетителите, белосани дръвчета красят улиците. Издигат училище, читалище, дори фонтан блика в приветливия център на селото. Бързо замогнали се на новото място, селяните уреждат с любов своето пространство и храма си. Но изведнъж всичко свършва. В началото на 90-те години на XX век плъзва мълвата, че ще ги изселват. Всички, накуп. Защото на властите им трябва земята за нещо си. И вместо да се борят, да опитат за направят нещо за своето парче земя, за селото си, за храма си, те просто решават масово да се изселят. Първо тръгват малцина и отиват в Бешенов или други съседни селища. Последват ги и останалите с все по-набиращи скорост темпове.

В края на XX век вече няма село. Останали само празни къщи след масово изселване на жителите му. През 2008 година – вече и къщи няма. Две, три оцелели се гушат между гъсталака, появил се на мястото на някогашните дворове. Улиците си личат само по стълбовете и жиците. Ако отидете там, ще бъдете поразени от безвремието и тишината. Няколцината жители, които отказват да напуснат домовете си, гледат посетителите сякаш са извънземни. Останал е само един банатски българин, една унгарка, още едно унгарско семейство и две или три семейства цигани, населили се в празното място заедно с овцете си, пасящи по някогашния китен площад. Унгарката, която до скоро се е грижила за храма, всяка неделна утрин грижливо премита пред дома си, защото така е запомнила, макар да няма нито литургия, нито дори кой да удари камбаната. Прави го заради неделята… и защото така е запомнила.

Времето там е спряло. Единствени овцете с ежедневния си ритъм внасят някакво разнообразие като преминават през очертанията на някогашните улици. Когато отиде някой от Стар Бешенов, рядко, главно за да заведе гости, желаещи да видят разрухата, тогава удрят камбаната, да се чуе гласа й по равното банатско поле и да събуди останалите жители. Защото няма нищо по-тъжно от замлъкнала камбана. Такава, която вече няма кой да чуе и която е спряла да бие, защото дори няма ръка, която да я удари.

Сред полето се издига един самотен храм. Изоставен от хората си. Гласът на камбаната му, макар и рядко, оглася полето, но вече не зове за литургия, нито отмерва някакво време, защото там време няма. Вече гласът й се свързва със случайността и атракцията, но не и със закономерността и призоваването. Така както няма и кой да я чуе, кой да реагира, кой да отвори вратата и да погледне към олтара. Гълъби гнездят там, паяжини обвиват всичко, а леки бели пера нежно покриват олтара, пейките, статуите, обвити с найлон да не се съсипят.
Какво чакат този храм? Чака хората, които разсипани в околните селища, ще се върнат през есента за честването на св. Лука и ще го изпълнят отново. Няма да се върнат всички. Голяма част от тях вече не желаят кракът им да стъпва в Телепа. За да не виждат ужаса, да не си припомнят какво е било и да не допуснат съмненията, че може и те да са виновни за това.

Казват, че собствениците на земи в Телепа не ги продават. Държат си ги. В случай на нужда. Дори все повече банатски българи разказват как като нахлуят много пришълци в старото им гнездо Бешенов, ще идат в Телепа и ще започнат „на чисто”. Ще започнат отново да градят своето село, своя свят, да нареждат продължението на историята ни. Първоначално възприех това като виц, или като фантастика, като поредния мит, който си създаваме, за да търсим упора в несигурността си. После погледнах на всичко от друг ъгъл… Истината е, че никой няма да иде отново в Телепа. Както сме обезценили земята си, водачите си, историята си, както ни е писнало да ни повтарят кои сме и накъде отиваме, така няма и да започнем да строим наново разрушеното. Защото все още не сме разчели знаците по пътя си.

18 август 2008 г.

„Искаме още!!!”

Трудно си тръгнаха децата от читалището в края на първата им среща с каките и батковците, които с такова старание и любов работеха с малките палавници, че аплодисментите бяха напълно заслужени.

Двадесет деца имаше първия ден, а за следващите, както показва опита в Бешенов, бройката ще расте с всеки изминат ден. От две до 20 години – всички се забавляваха страхотно, защото детското у всички през тези два часа преодоля различията в годините.

Младежите бяха се подготвили перфектно, за да се справят с предизвикателствата от срещата с малчуганите, затова и неприятни изненади нямаше – всяка минута бе наситена с нещо ново, интересно и забавно.

Младежите от танцовия състав и Койчо Димов бяха заедно днес, за да започнат тази хубава инициатива, а от другото лято тези кампуси ще бъдат на разменни начала между Бърдарски геран и Стар Бешенов. Младежите ще обменят опит в работата с децата в енориите, за да им помагат да се приобщят както към читалищната дейност, така и към Църквата.

Ето снимките от първия ден. Моля ви, сваляйте си тези, които искате, защото като мине време и трия част от тях, тъй като вече ми се препълва лимита в Picasa Web Albums.


17 август 2008 г.

Кампус в Бърдаре


Когато Пали Велчов покани младежи от Бърдарски геран да участват в лагера, организиран от енорията в Стар Бешенов, много добре знаеше защо го прави. Думите му, че дори и пет деца да участват заедно с техните, те, като се върнат тук, ще бъдат апостоли сред останалите, звучаха малко фантастично на фона на скептицизма и апатията. Обаче се получи точно така, както го предрече – петимата младежи се върнаха от Банат с толкова много идеи и желание за работа, че не мина и седмица и вече започнаха осъществяването на подобно начинание и в Бърдарски геран.

Идеята дойде от Ирина Босилкова, но с активното участие на останалите – Силвия Караджова, Силвия Велчева, Стоян Гюров и Петър Красимиров.

Към тях се присъединиха още Катя Велчева, Борис Йовчев, Петър Банчев, Петьо Тихомиров и Николай Христов.

И така – от утре, 18 август, за една седмица децата на Бърдарски геран и всички гостенчета ще могат да играят, пеят, танцуват, рисуват в читалището, с помощта и под топлите грижи на каките и батковците. Главна част от заниманията ще е разучаването на банатските български танци, за да не изчезне фолклорът ни.

Младежите канят всички деца на възраст от 4 до 18 години всеки ден от 16 ч. да участват в заниманията, за да покажат на всички, че могат да направят нещо полезно, да научат нещо ново, да се запознаят с нови приятели, да прекарат няколко часа в игри и забавления.

Тази година лагера стартира към читалището с активната подкрепа на енорията, а от другото лято кампусът ще е изцяло към енорията, под ръководството на бъдещия енорийски свещеник. Енорията и читалището си подават ръка в името на бъдещето на селото и децата.
Да бием силно камбаната за нашето събуждане:

От утре новините от кампуса ще текат на сайта на Дружеството на банатските българи в България http://www.falmis.org/

Lectio Divina в Бърдарски геран

В енорията в Бърдарски геран промяната настъпва полека, но със сигурни стъпки. Койчо Димов днес, по време на литургията, обяви, че започвайки от 23 август в 19 ч. всяка събота в храма ще има Lectio Divina.

Lectio Divina е молитвено четене на Божието слово. Четивата за идващата неделна литургия се четат пред всички в храма много бавно, преди това се призовава Светия дух с една молитва. А след четенето водещият предлага едно размишление, което не е проповед, а по-научно, по-богословско размишление върху четивата.

В унисон с идващия синод на епископите в Рим, Койчо Димов обяви, че в енорията ни ще следим отблизо работата на синода във Ватикана, като по този начин иска да събуди ревност към Божието слово, както казва Свети Павел в днешното Второ четиво, защото наблюдава, че в енорията ни има голямо неуважение към Словото.


Неделните проповеди на Койчо Димов ще можете да четете от днес вече редовно в сайта на Дружеството на банатските българи в България http://www.falmis.org/

16 август 2008 г.

На миса в Бърдаре на 15 август


Вчера литургията бе от 18 ч., а не от 10 ч., както си бяхме свикнали, за да могат и работещите да участват в нея. Може би за пръв път в Бърдарски геран всичко премина при невероятна и същевременно кротка тържественост. Отец Стефан Калапиш и Койчо Димов, бъдещият енорист на селото ни, който през ноември ще бъде ръкоположен за дякон, но вече живее и работи тук, се постараха всички присъстващи да се докоснат до дълбочината и красотата на една тържествена литургия. Под звуците на Missa De Angelis; псалма, изпълнен от Койчо Димов, песните за Дева Мария, изпълнявани от всички, честването наистина се превърна в необикновено преживяване.


След литургията Мариите от читалищния колектив почерпиха своите "колеги" в читалището, а повече по темата и снимки можете да видите на адрес http://www.falmis.org/

15 август 2008 г.

Нов кореспондент от Стар Бишнов


Яни Чокань е роден на 14.04.1989 г. Живее в Стар Бешенов. Тази година е завършил лицея „Св.св.Кирил и Методий” в родното си село, а сега е записал Политехника в университета в Тимишоара, специалност Електротехника.

Запознанството ни по време на лагера в енорията им, не се оказа случайно. Днес го попитах дали би искал да бъде кореспондент от Бишнов за сайта на Дружеството на банатските българи в България (http://www.falmis.org/) и той на драго сърце прие. Така че отборът ни се увеличава с млади хора, което е много хубаво.

Благодаря на Яни за готовността да работи за палкенете по целия свят! Пожелавам му много творчески успехи, по-малко непреодолими трудности, и светъл път напред, за да има кой да продължи делото ни!

"Двете недели"


Днес е Успение Богородично. Така се казва и храма в Стар Бешенов, а за неговите жители и за всички банатски българи по света, тръгнали от това огнище, този празник се нарича и „Двете недели”. Откъде идва името на празника можете да научите и от откъс от една моя статия, публикувана в "Абагар" през септември 2004 г. под заглавието „Поклонническо пътуване „отвъд”.

Ето и откъса:

“Historia Domus”

Всеки, занимаващ се с ис­торията на банатските българи или радетел на българското самосъзнание зад граница, може да се докосне до една забеле­жителна светиня, която се съх­ранява в енорията на село Стар Бешенов. Това е енорийската книга Historia Domus, в която свещениците описвали събити­ята, малки и големи, очертава­щи пътя на малката общност. Ръкописна книга, събрала в се­бе си трепета на много сърца; страници, носещи духа на ис­торията и родното, памет за ба­натските българи и постоянна опорна точка за всички тексто­ве, роящи се през годините, създавани както от представи­тели на общността, така и от външни изследователи. Освен пътя на преселението в нея са описани и строежите на храмо­вете, които са били една от пър­вите грижи на преселниците.


Щом пристигат в Стар Бешенов веднага изграждат църква - на­бързо и от дървен материал на мястото на днешната енорийска къща, която да обслужва близо двехилядното население в първите години на заселване­то. От 1764 г. започва строителството на нова църква от тух­ли. Завършват я през 1767 г., ко­гато енорийски свещеник бил Никола Кукуров, дошъл от Бъл­гария с роднините си през 1766 г. и служил 33 години в тази цър­ква. През това време построй­ката започва да се руши, а и още 200 семейства се заселват в селото. Затварят я и времен­но служат в пригодено за цел­та помещение. Още през 1793 г. Никола Кукуров започва да търси от епископията финансо­ва помощ, за да ремонтира църквата, но не среща положи­телен отзив. Постоянно отла­гат, а накрая отпускат 2000 флоринта, които били крайно не­достатъчни и жителите на Стар Бешенов гордо отказват каква­то и да било помощ.
Тогава взе­мат решение, което напълно от­говаря на гордия им мантали­тет - ще построят голяма и ху­бава църква, равна на епископ­ската катедрала в Тимишоара, изцяло със собствени средст­ва, за да докажат, че могат да отстояват не само вярата си, но и да демонстрират непоклати­мия си дух. За да се различава от църквите в околните села решават да е възможно по-голя­ма и по-скъпа. Избраният стил е „барок", за да подчертаят пищността и разточителството.


Започват да събират мате­риали - тухли, дървен матери­ал и пари. Намират майстори зидари, които вече са строили подобни църкви. Свещеникът Никола Кукуров умира на 30 януари 1800 г., като така и не до­чаква да види новата църква, за която толкова се е трудил, но неговите енориаши изпълня­ват последното му желание - полагат костите му пред глав­ния олтар на новопостроения храм.


На 20 април 1800 г. е подпи­сан договора с майсторите, а на 4 май започват да развалят старата постройка. Помагат всички жители на селото и за три дни успяват да я развалят. На 13 юли започват да копаят основите и за тринадесет дни ги изкопават и изкарват пръст­та, за да могат да започнат строежа. В основите на новия храм слагат всички тухли от стария и всички камъни от ста­рата турска кула, която завар­ват при заселването на това място. На тази кула казвали „Камъка" или „Белега" като знак за дългата история на то­ва древно място, приютило и бягащите българи. Изграждат основите за 16 дни. Полагане­то на първия камък, който е благословен от епископ Ладислав Кьошоги става на 10 май 1801 г. Строежът продължава с прекъсване през годините, сме­нят се енорийските свещеници, но с общи усилия на 1 май 1804 г. един от майсторите поставя кръста на върха на кулата, с ко­ето бил отбелязан края на стро­ежа. Този ден бил празник за всички жители на селото. За­почва втората половина от работата по храма - вътрешното уреждане. От Будапеща донасят час­тите за големия олтар, а от Ви­ена централната икона на Де­ва Мария. Малките олтари и статуите са правени от тиролс­ки майстори.


Завършват всичко през ок­томври. 11 ноември 1804 г. е оп­ределен за освещаването на новата църква, която била най-голямата и най-хубавата в ця­лата епископия, изградена от бишновенете за по-голяма сла­ва Божия. (За сравнение, епис­копската църква в Тимишоара е построена за 15 години.)


Започват тържества за ос­вещаването, които траят цели две седмици, откъдето идва и името на празника - „Двете не­дели". Разходите за посрещане­то на гостите през тези две сед­мици надхвърляли шест пъти разходите по строежа на църк­вата. Шестдесет официални гос­ти посещават селото през тези празнични дни. По-късно праз­никът се премества на храмо­вия празник 15 августq Успение Богородично, а 11 ноември ос­тава като ден за празнуването на самото освещаване.


Снимките от вътрешността на храма получих днес благодарение на Яни Чокань от Стар Бешенов:


12 август 2008 г.

140 години от основаването на Иваново (Сърбия)

За юбилея в Иваново вече написах кратък „сухарски” текст за новинарския сайт на община Бяла Слатина. Ето го и тук, но някак не ми се искаше да звучи така в блога – като за външни, непроявяващи интерес и стоящи встрани…

Мисля, че всеки от групата от Бърдарски геран, която бе на празника, може да каже какво е за него Иваново и затова предлагам да напишете нещо за сайта на Дружеството на банатските българи в България – пратете ми го през скайпа или на svetlana.karadzhova@gmail.com

Прехвърлих се в Сърбия от Румъния заедно с петимата младежи, с които бяхме на лагера в енорията в Стар Бешенов. Шофьорът ни Лука Парван, ни превози от България до Бешенов и после до сръбската граница с любезното съдействие на Георги Наков, кмет на Стар Бешенов, благодарение на когото можа да се случи цялото това пътуване. На границата с помощта на Венци Гергулов преминахме безаварийно в Сърбия под палещите лъчи на августовското слънце и натоварени с багажи. От другата страна ни чакаше Петър от Иваново с микробус, пратен от Стоян Василчин и така постоянно усещахме грижата на другите, която ни съпътстваше през тези дни и правеше престоя ни в чужбина приятен и спокоен. Благодарим им от сърце!

За мен Иваново и този път имаше непознати страни – видях гроба на Иван Гуран, основателя на селото, според легендата. Видях как се вари рибена чорба и с каква страст рибарите свещенодействат около котлите, където къкри тайната на най-добрата рецепта. Отново отседнах при гостоприемните Олгица и Андраш Ратков (по нашенски Радкови) – тя е сръбкиня, а той „палкенин”, но посрещат гости от България с еднакъв ентусиазъм.
Усилията на Стоян Василчин, Петър Василчин, Рези, Степан и всички, които се борят с времето и тенденцията за асимилиране, са ми познати до болка… Всички ние водим една и съща борба. За повечето тя е с вятърни мелници и освен да си счупим главите, друго няма да направим, но дори и само искрите в усмивките на младежите, сълзите в очите на възрастните, горещите ръкостискания и прегръдки при тези срещи, доказват, че не се борим напразно, все нещо остава. Малко, почти невидимо, но то е в сърцата на тези, които за пръв път откриха Иваново с Дунава, правите му широки улици, хората, странно звучащия банатски български диалект със силен унгарски акцент и още толкова други неща…


11 август 2008 г.

Принос към виртуалната библиотека

По време на пътуването ми до Стар Бешенов един приятел в Тимишоара свърши огромна работа за католическата църква в България. Ник Марков сканира всички броеве на католическия календар "Св.св. Кирил и Методий", който му бях занесла. Справи се само за четири дни, за което сърдечно му благодаря.


Идеята за дигитализирането на тези календари е на свещеник Петър Кьосов, на когото също изказвам благодарност - сама нямаше да се сетя и да предприема организирането на подобно начинание.

В броевете има липси, но по време на работата на Ник, свещеник Гюка Августинов, който е каноник в катедралата в Тимишоара, забелязал усърдието му и обещал да потърси липсващите броеве както в личната си библиотека, така и из Бешенов, защото помни как навремето дядо му ги е чел и му ги е показвал. Стари броеве на календарите са се разпространявали из селата на българите в Банат, така че много е вероятно нещо да излезе от архивите.


Всички сканирани броеве на календара можете да си изтеглите от блога на Ник http://starbisnov.blogspot.com/, а скоро и от http://www.falmis.org/

7 август 2008 г.

Телепа



Село Телепа вече не същестува. Посетихме мястото и изоставения храм вчера, но повече по темата ще четете като се върнем в България. Моя малка статия за Телепа можете да намерите в старите броеве на „Фалмис” от 1998 г – септември или октомври...
Видяхме Телепа благодарение на кмета на Стар Бешенов Георги Наков, а водач в дебрите на историята бе Пали Велчов.

В селото е останал само един банатски българин – дядо Ваньо. На снимката горе е заедно с младежите...


6 август 2008 г.

Малко снимки от лагера

Ето малко снимки от лагерните дни в Стар Бешенов. Текстовете се бавят, защото младежите нямат време, но обещаха като се върнем в България да опишат всичко с големи подробности.


4 август 2008 г.

Начало на лагера



На 3 август в Стар Бешенов пристигаха двама капуцини и една сестра от ордена на йезуитите, за да бъдат с децата една седмица, да играят заедно, да учат, да молят...


От Бърдарски геран тук са Силвия Велчева, Силвия Караджова, Ирина Босилкова, Стоян Гюров и Петър Петров. Повече за впечатленията им в следващите дни...


1 август 2008 г.

Млада смяна идва



Как се предават традициите? Ами от възрастните на децата... Просто е, но не винаги се получава.



Три внучета на самодейци от съставите към читалището идват на всяка репетиция и вече се чувстват като у дома си из етажите, салоните и тайните на голямата сграда. Днес се престрашиха и скрити зад кулисите започнаха своите първи уроци по танци. До края на репетицията излезнаха на сцената наред с каките и батковците, а за другото лято със сигурност ще са в редиците на танцовия ни състав.

Ралица , Паула и Ема са новата смяна на читалището ни, макар да не живеят вече в селото ни, при всяка възможност да си идват ще участват в живота на читалището.