28 септември 2008 г.

На сбор в Трънчовица – 27 септември 2008 г.

Заесени ли се, почват сборовете по околните села, пък Бърдарски геран си няма. Не че ни липсва. Обикновено тези празници са по време на енорийския празник, но със сигурност за повечето хора тази връзка вече не съществува. А в Бърдарски геран за честването на свети Йосиф, покровител на храма ни, рядко идват гости – все пак е 19 март, студ и сняг сковават земята и изобщо не е за пътуване. Пътят ни през зимата става трудно достъпен, а още по-трудно достъпен е той до сърцата ни, но това е друга тема…

На 27 септември, събота, два дни преди енорийския празник в Трънчовица, самодейните колективи при читалище „Съединение-1923” отидоха в селото, където е енорийски свещеник отец Стефан Калапиш. Връзката между двете села започна отдавна. Още през април 1998 г., когато с една кола обикаляхме павликянските села аз, Павлина Радкова, Стефан Калапиш, Павел Куков и Николай Бонов, за да разбудим паметта, да предизвикаме интерес към новопоявилия се вестник ФАЛМИС, към възобновяване на връзките помежду ни. После имахме едно гостуване с читалището и с това приключи всичко до тази есен.

Фактът, че в Трънчовица вече живее един банатски българин, направи това село малко по-забележително за разглезената ни от внимание общност и така поканата за гостуване по време на сбора на селото дойде естествено и очаквано. Отец Стефан Калапиш участва в живота на читалището им така, както участваше и в Бърдарски геран.

Срещнаха се и кметовете на двете села – г-жа Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, и г-н Блажо Николов, кмет на Трънчовица. Обсъдиха проблемите и стигнаха до извода, че навсякъде положението е еднакво. Още една причина да се срещаме и да обменяме опит с цел по-добро справяне с трудностите и клопките.

Концертът, който изнесоха самодейците от Бърдарски геран, смело мога да кажа, че беше най-добрият им концерт от поредицата през тази година. Или неколкократните изяви са ги школували, или многобройните упорити репетиции са им помогнали, или пък защото го направиха и заради отец Стефан, но представлението наистина си заслужаваше да се види.

Програмата откриха децата от Трънчовица, които пеят забележително, подготвяни от Стефан Соколов, секретар на читалището, с помощта на отец Стефан Калапиш. Малките момичета и момчета показаха завиден талант, а фактът, че Трънчовица е родното място на Григор Вачков не е случаен. Там май всеки прилича на големия актьор – както визуално, така и с хумористичната си и актьорска нагласа.

Жителите на Трънчовица си личат – повечето са ниски, прекалено смугли и някак изстрадали на вид. Не знам на какво се дължи последното, но е набиващо се в очите за външния наблюдател. Смело мога да кажа, че са най-темпераментната публика, пред която самодейците от Бърдарски геран са пели и танцували досега. И хора се въртяха сред публиката на мегдана, наред с танцьорите на сцената; и песните се пяха с пълно гърло, и усмивките и блясъка в очите подкрепяха с всички сили случващото се пред тях. Мисля, че този концерт бе най-успешния и поради този факт – невероятното участие на публиката, което зареждаше самодейците и те се раздаваха до крайност. Никой не жалеше себе си тази вечер – нито гостите, нито домакините и затова резултатът бе налице.

За това как бе възприето присъствието на банатските българи от Бърдарски геран в Трънчовица е показателен един случайно дочут разговор по телефон сред публиката на мегдана. Един леко подпил по сборянски трънчовенин разказваше на свой познат какво се случва в реално време на селския мегдан: „Ей, да знаеш какво чудо правят тука едни от Бърдарски геран, бе! Не го знам къде е това село, ама са върха! И носии си имат и всичко. Играят, та се късат, ти казвам! Ииииииии, направо са мляко с ориз, бе, брат! Върха са!...”

Е, това е то! Не знам какво точно е предизвикало реакцията да оприличат банатските българи и техните изпълнения с невероятното кулинарно изкушение „мляко с ориз”, но за пръв път чух такова определение, излязло направо от непредубедената душевност на трънчовените. Дали защото носиите ни са бели или пък защото на фона на смуглите и чернокоси домакини бърдарчани изпъкваха с бялата си кожа и русолявите коси… Или пък просто са толкова страхотни, че човек изгубва ума и дума като ги гледа… Което и да е от всички, важното е, че сборът в Трънчовица остана в сърцата и на гостите и на домакините и се разделихме с пожелание за скорошни нови срещи.



20 септември 2008 г.

Десет години от беатификацията - Белене 20 септември 2008

На 20 септември представители от цялата Николополска епархия се събраха в Белене, за да отбележат закриването на юбилейната година, посветена на десетгодишнината от беатификацията на Блажения Евгени Босилков.
В 10,30 ч. в читалищния салон срещата бе открита от монс. Петко Христов, епископ на Никополска епархия, който подчерта, че е дълбоко разочарован от липсата на беленчани на това събитие, изнесено в светска среда, защото се е предполагало, че интересът от обществеността ще е по-голям, но за жалост такъв липсва. Белене се гордее повече с атомната централа, вместо с родения тук Блажен Евгени Босилков.

Доклад на Страхил Каваленов припомни живота, делото и заслугите на Блажен Евгени Босилков, които трябва да са винаги пример за нас и за идващите поколения, за да я има Църквата.

Шествие, водено от енорийския свещеник на Белене отец Корадо Газбаро, прекоси града и стигна до светилището - църквата "Рождение на Блажена Дева Мария".
В храма, по време на литургията, монс. Петко обяви важна новина за цялата епархия - получен е документ от Светия престол, с който Блажен Евгени Босилков се обявява за покровител на епархията. Документът е на латински и след превод ще бъде разпространен в двата езикови варианта по всички храмове на епархията.

Още една новина бе обявена по време на това честване. Димитър Ганчев от Българската секция на Радио Ватикана раздаде на енориите новия диск, издаден специално за юбилейната година. Дискът съдържа предавания на Радиото във връзка с беатификацията. Димитър Ганчев заяви, че изданието е със специалната цел гласовете на хората, участвали в тези събития, да не бъдат забравени, хората да не бъдат забравени и да напомним за пореден път на света как се е стигнало до всичко това.

Цялата церемония по беатификацията в базиликата "Св.Петър", аудиенцията на Папа Йоан-Павел II за българските поклонници, интервюта със сестра Габриела Босилкова, с отец Иван Софранов, архим. Гаврил Беловеждов, монс. Купен Михайлов, Евгени Босилков - праплеменник на Блажения, протойерей Стефан Стефанов и реабилитацията на епископ Босилков от Върховния съд на Република България - всичко това можете да намерите в новото издание на българската секция на Радио Ватикана.


6 септември 2008 г.

Чипровци - 320 години от потушаване на въстанието

В Чипровци на 5 септември група от 22 представители на банатските българи от Бърдарски геран присъстваха на тържествата по случай 320 години от потушаването на Чипровското въстание. Католическото присъствие се изчерпваше с още около 50 човека от Винга и около 20 от Гостиля.
От свещениците от Никополската епархия бяха отец Стефан Калапиш, отец Станислав Жемински и отец Ярослав Барткиевич. От православната страна видинският митрополит Дометиан и свещеници от околността уважиха честванията и останаха до края на деня, за разлика от католическите, които си тръгнаха след обяда.

Последва посещение на историческия музей с обновена експозиция, където новото беше разкошна носия, подарък от Винга.

Срещнах се с много от познатите действащи лица в областта, където от 10 години кръжа и аз. Ходим по едни и същи места, интересуваме се от една и съща история, принадлежим към една общност… Не успях да си поговоря с всички, ограничихме се с кратък поздрав и после всеки се разпиля в суматохата на деня. Това не им е хубавото на подобни събития – освен да се „видиш” с всички, за друго не можеш и да мислиш. Никола Николов от Чипровци, който забеляза, че в Абагар „много ги сека всички наред” (т.е. критикувам), едва ли ще остане доволен от редовете, които ще последват, но нещо ми направи впечатление и ще го споделя тук.

Организацията на тържествата леко куцаше, като най-фрапиращото беше, че изобщо официално не представиха на широката публика аристократичните гости, които сигурно щяха да се радват, ако поне на тържествения концерт не бяха споменати само с „наследниците на Пеячевич”, а бяха посочени поименно и хората ги бяха аплодирали малко. Не е кой знае какво, а и за тях едва ли Чипровци е повече от екзотично място от родовата история, но все пак персонализираното отношение към тях самите щеше да придаде поне малко лична нотка в целия този театър.
Едва от медиите може да се разбере, че „бяха наградени с почетен знак графовете Ладислав и Маркос Пеячевич и барон Никола Адамович. Отличието им бе връчено от кмета на Чипровци Захарин Замфиров. Ладислав Пеячевич от Виена, Маркос Пеячевич от Лондон и Никола Адамович от Хърватска са наследници на Георги Пеячевич - един от ръководителите на прославеното Чипровско въстание” (bTV).

За групата от Бърдарски геран личната връзка с Чипровци мина през дома на Ева и Живко Василеви, чиято „Къща за гости” ни приюти за няколко часа. Запознанството с тези хора тръгна случайно през интернет-познанството на Ева с Мария Караджова от Бърдарски геран, после премина през темата за банатските българи и връзката ни с Чипровци, блога ми и сайтовете, където се помества информация по тези въпроси. Така цялата ни група отседна за няколко чака в тази къща, видяхме как се прави чипровска баница, научихме нова рецепта, четохме от последната книга на чипровския поет Георги Константинов…

Вечерта имахме удоволствието да присъстваме на невероятно добър концерт в Културния дом. Два часа музика, танц, глас и красота изпълваха сърцата на гостите. В Чипровци се оказа, че има много добри певци, изявени в цялата страна, но и много малки таланти, които едва правят първите си крачки в музикалните школи и сцени. С народни танци се изявиха само гостите от Винга – ансамбъл „Българче” с банатски и български танци просълзи банатските българи в залата, а бурните аплодисменти и виковете за още доказаха, че и на чипровчани им е харесало.
Тържествената заря проверка напомни на всички за героите и жертвите, озари небето над града със сияйни светлини, а лицата на хората нашари със светлосенките на тъгата от очакването на новия ден, идващ след празника.

Град Чипровци си отива. Поети, певци, талантливи хора, красиви килими… всичко това за пореден път ще премине, както забеляза една от поетесите на този град в най-новото си стихотворение. Веднъж опожаряван, Кипровец оцеля в разпръснатите си по цял свят наследници – Винга в Банат; Асеново на завърналите се отново в България преселници; в родовите истории на наследниците на Пеячевич и другите аристократични фамилии, тръгнали от тук… Но какво ще го спаси сега, когато няма вече мини, няма препитание, няма хора. В единственото оцеляло училище в града вече учат само 140 деца.


4 септември 2008 г.

Защо се ходи до Мария Радна?

Току що получих SMS от Пали Велчов, който с 16 младежи и девойки тръгна днес на поклонничество от Стар Бешенов към светилището на Дева Мария в Радна. Поздравява всички ни и се надява другата есен да има млади и от Бърдарски геран.

Нашите баби и дядовци, родени и израсли в Банат, помнят и разказват за тези процесии, които траят три дни. За нас те са само разказ – живеем далеч, липсва традиция и практикуване, но най-вече заради липсата на вяра. Радна се е превърнала в разказ, в приказка и … толкова.

В емисията на Радио Тимишоара от 31 август 2008 г. можете да чуете забележително размишление от свещеник Гюка Августинов за това поклонничество някога и сега. Разказва за красотата на миналото, за пълнотата на някогашното осъзнаване на това събитие, за хората някога и за студенината днес, за забързания ритъм - отива се с автомобили, заради традицията, защото другите ходят, заради забавлението и още за много други неща, но не и за най-важното… Поставя въпроси, посочва болезнени истини… Как се случи така, че банатските българи забравиха защо се ходи до Мария Радна?

Отговорът е в размишлението на свещеник Гюка Августинов, а истините дано да влезнат в сърцата ни, за да има надежда, че събуждането е възможно.