Falmis

Банатска българка в Асизи

2008-05-23T13:08:00.002+03:00

От края на април една банатска българка живее в Асизи. Това е сестра Елизабета Мирчов, родена в Стар Бешенов.

Запознах се с нея на 19 април, когато бях в Бешенов за празника. Преди това само бях чувала за нея и няколко години й пращах всеки нов АБАГАР, тъй като името й беше сред адресатите на вестника.

Сестра Елизабета е францисканка. Влиза в монашеското общество още преди промените в Румъния, като тайно полага обети и продължава да живее цивилен живот. След като през 1989 г. забраните за влизане в манастир отпадат, тя вече открито облича униформата на францисканките и постъпва в манастир. Работи дълги години на различни места в Румъния, а сега дойде ред да работи в Централния манастир на францисканките в Асизи в отдела, който отговаря за мисиите.

В Бешенов й дадох имейла си, за да ми пише, когато се установи в Италия. Днес най-после получих писмо от нея, в което споменава, че дори вече е установила контакт с другия българин монах в Асизи – отец Владимир (Лудвиг) Пенев, от когото си взема новите броеве на АБАГАР.

Пожелавам на сестра Елизабета спорна работа в прекрасния град!

Пети събор на католиците в Ореш

2008-05-22T15:06:00.007+03:00

На 18 май в село Ореш, община Свищов, се проведе за пети път Събор на католиците в България. Участват предимно католици от Северна България. Тази година от Бърдарски геран бе само певческата група.

Аз досега не съм била на този събор поради различни причини, но тази година вече имаме доста снимки от събитието и разказ за преживяното. Разказът е с автор Гюка Радков и може да го намерите на сайта на Дружеството на банатските българи в България http://www.falmis.org/

Филм за община Бяла Слатина

2008-05-20T09:38:00.000+03:00

В една филмова продукция за община Бяла Слатина неминуемо ще има малко място и за Бърдарски геран, тъй като селото ни се отличава с особен колорит поради историята му, традициите, културата и фолклора, носени от обитателите му.

Можете да гледате новия филм за общината на 20 май от 18,20 ч. Канал 3. Повторението ще е на 24 май от 11 ч. отново по същия канал.

Незабравими дни в Каварна

2008-05-19T16:11:00.010+03:00

Въпреки обещанията ми за директно предаване на новините по време на Петия общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето”, проведен в Каварна от 16 до 18 май, не успях да направя кой знае колко поради пропуски в организацията – липсваше пресцентър, въпреки предварителните обещания…
Затова сега с малко закъснение, но пък с много снимков материал, ще видите участието на танцовия състав към читалище „Съедининение-1923” с. Бърдарски геран.

Потеглихме в 5 ч. на 16 май от Бърдарски геран. Всички бяха точни (включително и автобуса, което не ни се случва често). Освен младите танцьори с групата пътуваха и г-жа Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, г-жа Мария Караджова, председател на читалище „Съединение-1923”, Рици Кукова и аз като представител на община Бяла Слатина. За заснемането на цялото пътуване и участието на фестивала се погрижи Светослава Кръстева, така че скоро ще имаме и филм за тези три дни в Каварна.

След осем часа път пристигнахме в Каварна, където ни посрещнаха в щаба на фестивала, разположен в сградата на читалището. Приеха ни радушно всички, а най-много искам да благодаря на Илия Луков и на целия му екип, които ни помагаха през фестивалните дни да се справим всички заедно с куцащата на моменти организация на събора.

Още преди да влезем в читалището първите, които видяхме бяха младежите от Иваново, Сърбия – те се познават с нашите младежи от предишните гостувания и затова срещата беше придружена с радостна възклицания и много усмивки.

Настаниха ни в хотел „Деница” в местността „Бялата лагуна” на 15 км. от града, но пък като компенсация имахме ”собствена” плажна ивица и пълно спокойствие, нарушавано само от плясъка на морските вълни. Администрацията на хотела бе невероятно отзивчива и направи престоя ни в хотела невероятно приятен.

В първия фестивален ден бяхме само зрители. Направихме репетиция в прекрасния салон на читалището, разгледахме града, гледахме и слушахме изпълненията на съставите, които този ден имаха изява на сцената, гледахме с интерес дефилето на участващите през деня – между най-интересните бяха танцовият състав на българите от Косово, наречен „Подгорски бисери”, и групата от Иваново.

На втория ден ни чакаше най-тежката част – концерт, участие в Ревюто на народни носии, участие в конкурса за МИС и МИСТЪР ФОЛКЛОР, дефиле на участниците от деня и накрая вечерен концерт и ефирно време, ако ни класират.

От ранно утро започна подготовката – гладене на носиите, „завързване” на момичетата, преглеждане на всичко необходимо за концерта и накрая репетиция до басейна на хотела. Самото къпане за повечето младежи остана чак за неделния ден, който щеше да е малко по-свободен.

От 13 ч. вече бяхме в града и започна трепетното очакване да дойде нашият ред. Часове стояха под силното слънце, облечени с носиите, но момичетата и момчетата от танцовия състав издържаха стоически и запазиха усмивките си до финала на деня. Нередностите при организацията за деня, многобройните пререждания в определената програма все от по-спешни състави, бързащи да си тръгват или пък просто по-нахални и неспазващи установения предварително ред според заявките, успяха да опънат нервите както на организаторите, така и на участниците.

Най-после и нашият ред дойде, а журито пусна за вечерното ефирно време само танца „Чардаш”, защото не можеше да побере многото участници в рамките на един час определено ефирно време. Все пак и през трите дни всички участия се записваха, така че поне няколко телевизии (7 дни, М САТ, Херос, Родина, Евроком и др.) ще въртят още дълго концертите от фестивала в Каварна. За наша радост, макар и уморени и изнервени, младежите се представиха блестящо, което е гаранция, че ще бъдат канени и на други подобни фестивали.

Намерихме се с групата от Асеново, водена от Мария Иванова, и така банатското българско участие стана вече значително – от Иваново (Сърбия), от Бърдарски геран и от Асеново. Малките момичета и момчета от Асеново дадоха възможност на огромната аудитория да се запознае с красивата и екзотична винганска носия, да чуе и види музиката и танците на банатските българи, пренесени от Винга (Банат) в днешното село Асеново (България).

От 18 ч. започна ревюто на народни носии, където танцовият състав на Бърдарски геран участва с две двойки – Катерина Велчева и Мирослав Йовчев със старинна бешеновска носия на мома и ерген, а Ирина Босилкова и Георги Йовчев представиха по-нов вариант на носия на младоженци от Бърдарски геран.
Конкуренцията беше смазваща и то между наши. Силното участие на банатски българи беше запомнящо се, но само един банатски костюм спечели – Ирина Босилкова спечели трето място с носия на млада булка.

В конкурса за Мис и Мистър „Фолклор” напрежението се увеличи значително – почти всички групи имаха представители, а фен-клуба на всяка от двойките се опитваше да надвика останалите и да помогне на журито при оценяването. Нашите представители бяха Поля Стоянова и Георги Йовчев и всички се надявахме да спечелят както заради старинността на носиите, така и заради чара на младежите. Нашата агитка беше една от най-шумните, но все пак наградата отиде при двойката от Иваново. Приехме загубата мъдро и си казахме, че все пак наградата е отишла при „наши” – все банатски българи са я взели, което трябва да ни прави горди.

На дефилето този ден имаше най-много групи и красотата на носиите, разнообразния ритъм на музиката и кръшните гласове на деца и младежи превърна шествието в красива река, преливаща буйно по централната улица на Каварна.

Най-после дойде момента на голямото изпитание – директното излъчване на вечерния концерт по телевизия „7 дни”. Започна отброяването – „15 минути до ефир”, „10 минути до ефир”, „5 минути до ефир”… Начало! Танцовият ни състав за първи път участва в директно предаване за телевизия и тръпката беше силна, но и опита на сценичните изяви си каза думата, та треската не повали никого. Бързо се въртяха изпълнителите – всеки имаше до две минути ефирно време и ето, че дойде и нашият ред. Телевизионните зрители станаха съпричастни на най-красивото изпълнение на чардаш от доста време насам. Телефонни обаждания от Бърдарски геран, от градове и села в България и чужбина преди и по-време на изпълнението показваха вълнението на банатските българи пред екраните и съпричастността им със ставащото на сцената, за което благодаря от името на цялата група.

Илия Луков прояви голям интерес към шапките на момичетата и пожела да присъства, след изпълнението вечерта, на процеса по свалянето им, за да види какво има под красивата горна част и как всичко това се крепи на главите им. Това още веднъж бе повод младежите да си поговорят и да се снимат с него, като за пореден път през тези три дни се убедиха, че той е един изключително земен човек, с когото лесно се общува.

По същия начин някои от тях се запознаха и с Любка Рондова, която по време на неделното изпълнение на състава възторжено обясняваше на журито, че макар да е от Костурско, е израстнала в Чехия по стечение на обстоятелствата и е танцувала такива танци като дете. Ръкопляскаше повече от всички, а усмихнатите й очи доказваха, че границите нямат значение – всички сме едно, ако носим в сърцата си любовта към другите, а не сме себично затворени само с тесните огради на нашето си пространство.

В неделя беше по-леко. Напрежението свалихме с почивка преди обеда – разходка по плажа и щуро хвърляне в басейна, а от 13 ч. отново бяхме при сцената в центъра на Каварна. Около 15 ч. беше повторното участие на танцовия ни състав, а от 18 ч. се състоя последното предизвикателство – надиграването „Кръшна ръченица”, където участваха Катерина Велчева и Мирослав Йовчев. За съжаление не успяха да се преборят с конкуренцията на професионалистите и отпаднаха от надпреварата, но за групата от Бърдарски геран беше важно, че имахме наши представители и в тази част от фестивала.

Уморени от трите дни напрежение потеглихме за Бърдарски геран в 21 ч. в неделя и в 5 ч. в понеделник бяхме в родното ни село.

Всички изпълнения и конкурси се заснемаха – и от деня и от вечерта, така че няколко телевизии ще излъчват във времето части от фестивала и още дълго ще се говори за фестивала в Каварна.

Танцовият състав при читалище „Съединие-1923” благодари на община Бяла Слатина за финансовата подкрепа и възможността да участват на този престижен фестивал. Без разбирането на общинското ръководство тези невероятни дни в Каварна биха били невъзможна мечта.

А аз от свое име благодаря на всички младежи за невероятната дисциплина и всеотдайното им участие през фестивалните дни, за отличното им представяне на сцената и в конкурсите, което е гаранция за последващи покани за нови изяви у нас и в чужбина.

Ето и снимки от трите дни:

Първи ден в Каварна

2008-05-17T11:33:00.005+03:00

От вчера сме в Каварна. Нашето представяне е днес след 14 ч., а ако се класираме ще ни излъчват тази вечер директно между 20 и 21 ч. по Канал 3, МСАТ, Родина и СКАТ.

Ето малко от първия ден и течащата в момента подготовка за концерта:

Банатските българи ще участват на фестивал в Каварна

2008-05-13T15:05:00.005+03:00

Танцовият състав към читалище „Съединение-1923”- с. Бърдарски геран ще участва на петият международен Общобългарски младежки фолклорен събор “С България в сърцето" 2008, който ще се проведе от 16 до 18 май в Каварна.

Организатори на събитието са община Каварна, Министерство на културата, Министерство на образованието и науката и Продуцентска къща “Пирина”.

Участие в тазгодишното издание на фестивала са заявили деца и младежи от България, Молдова, Украйна, Черна гора, Сърбия, Албания и Македония. Тази година ще участват и българите-горани от Косово. През трите дни на събора на каварненска сцена ще се изявят над 2000 участници - индивидуални изпълнители на народни песни и инструменти, танцови състави, фолклорни групи и ансамбли.

Съборът няма конкурсен характер, но най-добрите изпълнения през деня ще бъдат включени във вечерните тържествени концерти, които ще се излъчват по три телевизии в реално време – Родина, Канал 3 и М САТ. Те ще бъдат определени от жури в състав - Елена Огнянова – писател и фолклорист, доц. Георги Петков – диригент и преподавател в НБУ и Таня Величкова – преподавател в НМУ „Л.Пипков” – гр. София.

Нашето участие ще е във втория фестивален ден, на 17 май, така че гледайте някой от гореизброените канали – може и да се класираме за ефирно време. Младежите са много ентусиазирани да успеят и вярваме, че достойно ще защитят честта на банатската българска общност.

Децата от Иваново, Сърбия, също ще участват на фестивала. Повече по темата - по време на фестивалните дни.

И тази година се предвижда ревю на народни носии, надиграване “Кръшна ръченица”, конкурс Мис и Мистър “Фолклор 2008”. Ще имаме участници и в трите конкурса – резултатите ще обявявам в рамките на фестивалния ден директно от Каварна.

А ето и пълната програма за всички, които биха искали да посетят красивия крайморски град и да станат част от празника:

МЛАДЕЖКИ ФОЛКЛОРЕН СЪБОР
“С БЪЛГАРИЯ В СЪРЦЕТО” – 2008
16,17,18 МАЙ 2008 год.

П Р О Г Р А М А

16 май /петък/

14-18 часа Изпълнение на участници в събора

17 часа Среща – разговор с народната певица Любка Рондова

19 часа ДЕФИЛЕ на участниците през деня

20 часа Официално откриване и тържествен концерт:

І част – на избрани участници от деня

ІІ част- вечер на таланти от България:
Веселка Стамболиева, Кристина Карамфилова,
Мария Александрова, Валерия Стоилова,
Антония Барулова и квартет”Абагар”- гр.Шумен

17 май /събота/

10-18 часа Изпълнение на участници в събора

18 часа Ревю на народни носии

Избор на „МИС И МИСТЪР ФОЛКЛОР”

20 часа Тържествен концерт:

І част – на избрани участници от деня

ІІ част – ФОЛКЛОРЕН АНСАМБЪЛ „Добруджа”, гр. Силистра

18 май /неделя/

10-18 часа Изпълнение на участници в събора

18 часа Награждаване”КРЪШНА РЪЧЕНИЦА”

Награждаване на победителите в конкурсите
за рисунка, стихотворение и есе

20 часа Тържествено закриване и ГАЛА КОНЦЕРТ:

І част – на избрани участници от деня

ІІ част – Спектакъла „България е моята песен” - ИЛИЯ ЛУКОВ, танцова формация ”Пирина” и ЛЮБКА РОНДОВА

Гласът на Радио „Тимишоара” на палкенски

2008-05-13T10:36:00.006+03:00

От скоро предаванията по радио Тимишоара на банатски български диалект, които се излъчват в неделя от 16 до 16,30 ч., се водят от Николета Чокань (Nikoleta Ciocani). Могат да се слушат онлайн от сайта на радиото в реално време и на запис от блога на Ник Марков.
Днес се обадих на Николета да я поздравя и да я помоля да напише нещо за себе си за слушателите си в България.

Може да се каже, че банатските българи от цял свят вече си имат и половин час радио-време, но за целта трябва всички да помагаме на Николета с предложения, мнения и най-вече с много новини.

Ето какво написа тя:

„Казвам се Николета Чокань. Родена съм на 12 май 1980 г. Завърших висше образование в Тимишоара, във факултета по химия, и се дипломирах като учителка по химия.

Преподавах една година френски език в едно село, после една година работех във фирма като митнически заявител, една година и няколко месеца в институт за клинични изследвания в Тимишоара като бях представител за България. Във Варна открихме представителство и работех с лекари от София, Плевен, Пловдив и Варна.

От две години работя в Областната администрация в Тимишоара като съветник на областния управител по проблемите на банатските българи. Едновремевно с това съм Съветник и на народния представител на българите в румънския парламент г-н Миркович. Едновременно съм и секретар в седалището на Българското дружество от Банат, Румъния.
Редактор съм в Радио Тимишоара от две седмици и на 11 май бе излъчена първата ми емисия на български палкенски език.

Не съм омъжена. Имам прекрасни родители, които живеят в Стар Бешенов, и брат, който живее със семейството си също в Бешенов.

Говоря румънски, български, френски, английски и малко немски и руски.

Поздравявам Ви всички и чакам от Ваша страна предложения каква би трябвало да бъде емисията, какво бихте искали да слушате и най-вече бих искала да Ви помоля да ми пратите хубава българска музика – народна или каквото се слуша в България, която бих могла да пускам по радио Тимишоара.

Прегръщам Ви и Ви уверявам, че винаги сте добре дошли - чакам Ви с идеи!

Николета
eticiocani@yahoo.com

Най-после Дружеството ни си има свое място в интернет

2008-05-09T14:51:00.004+03:00

Новината наистина е голяма, особено след като я чакаме от месеци. Всеки, които желае да участва във виртуалната общност на банатските българи, може да се присъедини към нас на адрес http://www.falmis.org/

Това е сайтът на Дружеството на банатските българи в България, но всички са добре дошли. Ще се радваме да сме заедно на това място, където ще можем да обменяме новини, размисли, съобщения, всичко, което е свързано с общността ни, разпръсната по цял свят.

Когато приканих членовете на Дружеството да платят членския си внос, очаквах всичко, включително и това някой да не е чул или разбрал. Не очаквах директен отказ, но и това се случи, като вината бе отново размита с обвинения към другите, които не искали да дават пари, за да ходим ние по екскурзии.

Уважаеми дами и господа, никой не ходи никъде с тия пари, които събрахме само няколко човека и то благодарение на новоприсъединилите се членове, а не на по-голямата част от основателите.

Изказвам сърдечната си благодарност към Александър Живков, който изработи абсолютно безплатно сайта и продължава да работи за неговото усъвършенстване и поддръжка.

Скъпи банатски българи и всички Вие, които се интересувате от тази малка общност, заповядайте в неголемия засега свят на http://www.falmis.org/!

Разширяването на границите му зависи и от Вас!

Последен ден ваканция

2008-05-06T14:19:00.004+03:00

Днес беше последната репетиция с Маргарита Тошкова. Ще дойде отново през лятната ваканция, а дотогава ще трябва да се справяме сами. За помощник-хореограф през тези дни се обучаваше Рици Йовчева, така че силна ръка за репетиции до фестивала и след това ще има, защото само с тренировки ще се запази наученото.

Благодарим на Маргарита, която през тези дни даваше всичко от себе си, за да се представим по-добре, банатските български танци да са по-красиви и танцовия състав да има в репертоара си още два нови български танца засега.

Младежите бяха истински герои като се лишиха от ваканция и по цял ден бяха в читалището, репетираха с ентусиазъм, какъвто рядко се вижда и не може да е мотивиран от нищо друго, освен от любов към танца. Всички стояха търпеливо по цял ден, упражняваха стъпките, фигурите, излизанията и поклоните без някой да ги кара насила, без да бързат да си отиват.
Със сигурност трудът им ще бъде оценен при представянето им на Международния фестивал в Каварна от 16 до 18 май.

Ето и малко снимки от последните два дни на ваканцията, която за младежите от танцовия състав, а и за всички нас покрай тях, бе пълна с емоции, труд, музика, танц, много смях и добро настроение:

До Трънчовица заради музиката

2008-05-03T22:06:00.006+03:00

Днес бяхме на гости на отец Стефан Калапиш в Трънчовица. Целта ни беше да запишем музиката на петте банатски български танца на по-модерна техника, а от години отец Стефан Калапиш е най-добре изпълняващия ги музикант в България. Особено на танца „На мамень”, който нашите младежи наричат „танца на смъртта”, защото е труден както за танцуване, така и за свирене.

Рано сутринта с микробуса на Поля Стоянова потеглихме шестима – Поля, Катерина Велчева, Мирослав Йовчев, Милчо Петров, Рици Йовчева и аз.

Пристигнахме в 8,50 ч. и веднага влезнахме в храма за литургията, която започва в събота в 9 ч. Отец Стефан ни представи на хората, които винаги са много дружелюбни и гостоприемни. После разгледахме енорийската къща и се насочихме към читалището, където ни чакаше Стефан Соколов, секретар на читалището, с когото се познаваме от години, още от април 1998 г. като правихме първата обиколка с „Фалмис”.

След кратка репетиция направихме най-сполучливите досега записи на музиката за танците и уговорихме бъдещите срещи между самодейните колективи на двете читалища. Имаме покана за последната неделя на септември, когато е съборът на Трънчовица. А те пък ще дойдат на юбилея на нашето читалище.

После танците и песните се пренесоха в енорийската къща, както ще видите от снимките.

Разгледахме от високо и Долната махала от върха на баира, където се намира храма, и се разделихме с отец Стефан благодарни за жеста, които направи към нас, да отдели от времето си и да помогне на танцовия състав.

Повече подробности – в снимките:

„Приятели, другари, мои братя....”

2008-05-02T22:27:00.005+03:00

Помните ли тази песен? Всички я знаем още откакто се разделяхме със съучениците си в края на осми клас и напуснахме училището в село.
Днес в Бърдарски геран се събраха родените през 1948 г., за да отпразнуват заедно своя 60-годишен юбилей. Дойдоха малко от тях – някои работят, други не пожелаха, а има вече и доста починали.
Майка ми е също от юбилярите (макар рождения й ден да е чак есента) и я поздравявам със снимките, които направих тази вечер.
Направих ги и заради тези юбиляри, които не можаха да дойдат (като Танина Гласнова, редовен читател на блога ми). Заради други от тях, чиито деца са в чужбина и само от интернет ще могат да видят как са празнували родителите им тази вечер и да бъдат поне виртуално заедно…

Гост бе и учителката по биология и химия на нашите родители, а и на нас също – госпожа Пръвка Каменова, която дойде специално, за да си припомни 30-те години работа в училището в Бърдарски геран.

Трогателен бе жестът на певиците от самодейния състав и на секретаря на читалището ни Иван Франев, които след репетицията дойдоха да поздравят юбилярите и специално Мария Караджова като председател на читалищното ни настоятелство. Песните разплакаха всички, а накрая едно хоро обедини гости и празнуващи…

Честит 60-годишен юбилей!

Имаме си хореограф

2008-04-28T22:11:00.004+03:00

Запознатите с живота в Бърдаре знаят, че от години през ваканциите идва при нас Маргарита Тошкова, хореограф от Русе и някогашна снаха в селото ни. „Кръвта вода на става”, както казва тя, и макар че не е банатска българка, обича нашето село като родно.
С желание и много любов идва да помага, за да стане танцовия ни състав още по-добър и да печели повече почитатели, разнасяйки славата както на банатския български фолклор, така и на българските народни танци. Защото школата си е школа и който е минал през репетициите и строгостта на Маргарита Тошкова освен, че става танцьор, учи се на дисциплина и усет към народните танци, но и запазва завинаги в сърцето си обичта към фолклора.
Младежите запомнят трудностите и потните дрехи от дългите репетиции, но накрая от цялата тази усилена работа се ражда нещо красиво, а за болката и сълзите си спомнят с усмивка като за спечелена победа и преодоляна слабост.

През цялата ваканция ентусиазираните младежи ще репетират по 6 часа на ден, за да ни покажат на 24 май, когато ще празнуваме 85-годишния юбилей на читалището ни, какво са научили.

Всичко това е възможно благодарение на финансовата подкрепа от страна на г-жа Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, която подсигури хонорара на хореографката и квартирата й по време на пребиваването в селото.

В читалището кипи живот – усилени репетиции за фестивала в Каварна, за юбилея на читалището ни, за събора в Ореш и още, и още… а в почивките порасналите деца играят с топка в двора на читалището, както ще видите от снимките...

Изборът да си никакъв

2008-04-26T08:58:00.004+03:00

Това е статията ми за майския брой на АБАГАР, който ще излезе тези дни:

Изборът да си никакъв

(Католиците в Бяла Слатина)

Проблемът за общностния живот на католиците в населени места, където те не преобладават, където нямат храмове и дори не ходи свещеник поне веднъж годишно, не е от лесните за разрешаване. Навлизането в тази болна тема е неприятно, защото анализът трябва да борави с конкретни факти, да нарича с точните имена, да посочва грешки и постижения (кое ще преобладава ще зависи от мястото, всеки път различно).
Пътуването започвам от най-близкото до мен в момента – групата банатски българи, които живеят в град Бяла Слатина – на 9 км. от село Бърдарски геран – единственото католическо село в община Бяла Слатина, единствено в окръг Враца, единствено в Северозападна България. Тази уникалност се е съхранила, защото банатските българи знаят, че за да оцелеят, трябва да се изолират от другите, които са православни, местни, заварени на тази територия, различни и доста странни. До 50-те години на XX век изолацията е била отлично спазвана – браковете са се сключвали само между „свои”, дори и да е трябвало да се ходи в другите села на банатски българи в България - Гостиля, Драгомирово, Асеново, Брегаре, а понякога и чак в Банат…
Строго пазещо територията си, хората си, и най-вече знаците за различаване – вяра, традиции, говор, фолклор, Бърдарски геран е най-запазеното досега село на банатски българи в България. Как му се отразява обаче наличието на малък град в непосредствена близост и какви са отношенията с другите?
От средата на XX век много хора от селото потърсиха препитание в града, повечето пътуват всеки ден, но една доста голяма част се засели трайно в града. Никой не знае точната бройка и няма как да се определи, защото тези хора просто изчезват, сливат се с нищото, защото да си признаеш какъв си май се оказва опасно…

„Убий” различния!

В България цари дух на верска толерантност – така казват. Ако погледнем с открити очи и сърца, и си кажем честно и без увъртания, това изобщо не е така. Обществото ни е „толерантно”, защото е апатично и не му се занимава с мислене кой какъв е и какво означава това. Докато тежката духовна дрямка го държи, няма никакви проблеми. Тежко става, когато се събуди, предимно водено от силите на Злото, усетило, че някъде нещо различно може да надигне глава малко повече.
Всичко е мирно и тихо, ако не вдигаме погледа си от чисто телесните нужди и те погълнат изцяло приоритетите ни – да има какво да ядем, да имаме дом, да имаме кола, да имаме разни модерни неща около себе си, които ни се струват страшно необходими и така заровили погледа си в земното, няма никаква опасност да установим някаква връзка с Бога. Обаче, ако подобните около нас усетят, че може нещо друго да се мъти в главите ни, ако даваме някакви признаци на нещо различно и считано за опасно да разруши статуквото на вцепенението, просто защото заплашва тъпата застиналост на блатото, тогава вече някой си плюе на ръцете и се започва такова гонене, че чак да се чуди човек как изведнъж се е появила такава енергия за нещо различно от личното обрагодетелстване.
Банатските българи в Бяла Слатина са анонимни. Ако някой се е осмелил да се легитимира като банатски българин, то той е наблегнал много плахо на историята, традициите, диалекта, но нито дума не е отворил за вярата. Това става по две причини – първо, почти във всички случай вярата липсва, а и някакво религиозно възпитание също; и второ, да се обявиш за католик в безбожна среда, която има претенции за „православна” е по-опасно, отколкото някой може да си представи.
При наличие на католически храм само на 9 километра от града никой от живеещите в Бяла Слатина католици по произход не го посещава поне в неделя. Страхът да не ни сочат с пръст, да не ни обвиняват, държи здраво в смъртоносната си хватка. По-удобно е да се размием с тълпата, вместо да отстояваме позиция изпълнявайки дълга си (това, че отричаме да имаме такъв, не означава, че го няма, нещо повече – този дълг се трупа и се предава на следващото поколение, заедно със собствения му дълг). За успокояване на съвестта, ако случайно ни загризе, имаме удобна формула – „ами то има православен храм, там си ходим и палим свещички, то нали Господ е един…” Най-удобния начин да си измием ръцете! Автоматически се освобождаваме от отговорност като част от Църквата и като ангажимент към храм и свещеник, защото просто сме никъде и никакви.
Капанът на душевното подтисничество, на страха, себичността и егоизма е много здрав, но и невидим, обвит в мекотата на заспалата съвест, на нежеланието да научим нещо повече, в отказа да отворим очите си за истината.

„Аз съм християнин, а ти?”

Такъв въпрос се задава постоянно от интелигентни „православни” на католиците и то с характерна интонация – нападателна и самодоволна. И упорито си държат на „християнството”, тропайки с крак, навирили гордо носове и стиснали юмруци. А за Христос не знаят абсолютно нищо, дори не могат и да се прекръстят. Просто православието им се е превърнало в знаме, в оръжие, с което да бият де що сварят, водени от безбожната тъмнина на сърцата си. Само дето не знаят, че убиват най-много себе си.
Специално в Бяла Слатина вярващите се броят на пръсти. С тях католиците нямат никакви проблеми – енориите си гостуват, завързват се приятелства, свещениците си помагат с каквото могат. Всичко останало задава горепосочения въпрос.
В календара с празниците в общината липсва каквото и да е било споменаване на католическите такива, а Бърдарски геран е най-активното от общо 14-те села. Отказ да покажем, че сред нас живеят и други, различни, такива, които не разбираме съвсем, но не защото те са много свети или много вярващи, а просто защото ги смятаме за опасни. Всеизвестен факт е, че населението на Бърдарски геран е от 99 процента католици, но в храма влизат най-много до 40 човека редовно, останалите само на големи празници и то, за да се видят с хора и да си побъбрят. Значи опасността от някаква верска интервенция е повече от минимална.
В православния храм в Бяла Слатина картината е същата. Тогава причината да се ненавиждаме взаимно, да се нападаме, да се изкарваме нещо повече от другия, се състои именно в липсата на обич към ближния и вяра в Бога.
В този малък град живеят много католици, работят на престижни места, имат имоти в града, положение и влияние, но… никой не знае, че са такива. Първата причина е, че за тях вярата е само по произход, а не е начин на живот, а втората – че нямат смелост дори да отстояват различния си произход с цел да не си навредят някак с различността си в морето от еднакви индивиди. Да си личност не е лесно, по-лесно е да си плуваш безгрижно сред множеството без отговорности и без ангажименти, без да имаш лице и позиция, която да отстояваш, а ако имаш такава, то тя ще е толкова битово тривиална, че не може да си никаква опасност за войнствено настроените защитници на статуквото.
Когато се появяват кадри от тържествени католически литургии по местната кабелна телевизия, тогава цялата високо културна общественост се претрепва да се подиграва на това, което са видели, но не са разбрали, защото няма как да го разберат, подхождайки към другия с пренебрежение и отхвърляне по принцип, а точно заради претенцията си, че са православни, би следвало да търсят да разберат другите и да им помагат по християнски... нали са християни?! Или християнство и православие са две противоположности?!
Подмята се, че на католиците не се полага обществен дял, защото православните по претенция са мнозинство и като такова следва да получават 100% от всичко. Ами тогава да се направят, както някога в Америка, места за католици и за претенциозни православни; тоалетна за православни и такава с надценка за католици и други, защото са по-малко и процентно данъците им са по-малко... Но, защо пък не, нека да има квота според постъпленията в общинския бюджет на верска основа, така, пътьом към Европата.
Подигравателни коментари за причастието и начина, по които се приема, за колениченето и моленето, за ред още други неща – за един вярващ католик тези думи са нож в сърцето. За вярващия православен също, но войнствено обявилите се за „християни” мачкат наред и свое и чуждо, просто защото е свързано с Бога, а това не е добре за каузата на Злото.
На подигравки са подложени и вярващите православни в този град. Тогава може би причината да има толкова силен отпор срещу двете вероизповедания не се дължи на някакви канонични дразги или неприемания, а на самото наличие на ВЯРА, която не може да има място под слънцето, няма право да свидетелства за един друг живот, не може да има право да диша. Тогава „Аз съм християнин и ще си празнувам моите си празници!” изведнъж се превръща в шарж, достоен за комедия, ако не беше толкова страшно това, което стои зад подобно поведение и което му дава сили да действа неуморно.
А кои са празниците на тези „християни”? Целия арсенал от езически интерпретации на православния ритуал и вяра, обилно смесени с окултни практики – то суеверия, то заклинания над погачи, пръстени, клонки, яйца и кокошки, то коледари и лазарки, то забрани и наричания – все свръх-важни неща за просъществуването на човека в днешно време и справянето му с всички житейски неволи. Същите са „празниците” и на номиналните католици, които поне не бъркат кой е християнин и кой не е и се оправят с термините малко по-добре от събратята си. Това разбира се, не ги прави по-малко грешни, защото да знаеш нещо, но да не го спазваш, да си ходил на катехизис, но да си оставил всичко научено преди приемането на първото причастие някъде там в килера, наред с чифт стари обувки, прашясали играчки и куп книги, до които вече не се докосваш, всичко това не те оправдава или пък те прави по-качествен от другите. Напротив, грехът се преумножава именно подари това, че знаем, но не изпълняваме.

Разстоянието до сърцето

Къде са доброто, братството, разбирателсвото? Някъде там, сгушили се в сърцата ни и, плахо поглеждайки навън или веднага се свиват обратно, или пък се опитват да направят няколко крачки в опасното, но ранени смъртно се завръщат скоро, ненамерили разбиране. Разстоянието до сърцето ни е толкова голямо, че няма как да го съкратим, докато се плашим да приемем открито Бог да влезе в живота ни и да свидетелстваме за тази велика промяна. Защото ни е страх. Треперим поради невярата си, а в света не е добре да се показваш слаб. По законите му слабостта е грешка.
Далече сме, толкова далече, че умората пъпли по ставите ни, стяга мускулите ни, замъглява мозъка ни, умираме…
За католиците в Бяла Слатина пътят до „сърцето” на храма не е толкова дълъг, стига да искат да обърнат очите си натам, да обърнат стъпките си и да извървят тези девет километра до Бърдарски геран.
Само че пътя трябва да извървим с покаяние и да започнем да разбираме по друг начин смелостта и жертвата, отговорността и трудностите, победата и хулите, всичко това, което съпътства нелекия път на нашето завръщане.

Православните братя

2008-04-25T10:08:00.001+03:00

Днес разбрах, че в сайта Православие.бг има линк към блога ми, за което сърдечно благодаря на редакторите.

Тук http://pravoslavie.bg/content/view/7796/436/ в раздела Римокатолически сайтове и блогове присъстваме само Радио Ватикана и аз. Да се надяваме, че ще се появят и други, защото така е малко самотно…

Банкова сметка на Дружеството

2008-04-24T15:16:00.001+03:00

Най-после Дружеството ни си има банкова сметка. Досега не ни трябваше, но е крайно време да се задействаме повече по въпроса с дейността, за която има нужда и от такова нещо.

Сметката е в лева и е в ProCredit Bank, IBAN - BG90PRCB92301023444319

Запазихме домейн за сайта на Дружеството на банатските българи и сега само трябва да платим, за да сме вече в интернет.

Моля всички членове на Дружеството да внесат членския си внос на посочената сметка най-късно до 30 април тази година.

За кратко във Винга

2008-04-23T13:08:00.001+03:00

На 19 април, заедно със смесената група от Гостиля и Бърдарски геран, посетих Винга. Свещеникът Петър Велчов учтиво отдели от времето си между часовете по катехизис с децата и ни показа храма, разказа ни историята му, сподели проблемите на селото и енорията.

От някогашния български град, получил привилегии от императрица Мария Терезия и затова нарекъл се Терезиополис, сега са останали само 400 души българи, а останалите до 3 000 жители са от различни националности, нещо типично за Банат.
Днешното кметство преди е било манастир на францисканите, а храмът е най-големият в цялата Темешварска епархия. Построен някога само със средствата на чипровчаните, намерили подслон в Банат, днес той се ремонтира и изглежда доста добре, но за жалост е почти празен дори в неделя. Усилията на свещеника да запази някогашния му разкошен вид не могат да се преборят с праха, който се стели тихо, но неумолимо и все повече покрива статуи, олтари, красиви готически орнаменти.

Храмът „Света Троица” вече е само един паметник на някогашното българско присъствие в Банат, защото, както казва свещеник Петър Велчов, от Бешенов много хора са се изселили, но все са създавали нови села, нови колонии в различни държави, а от Винга всички са се разпилели без следа.
Богати, със самочувствие на граждани на Европа, те тръгват по света, оставили след себе си един величествен храм, който да ни напомня какво се случва, когато материалното вземе връх над духовното.

270 години Стар Бешенов

2008-04-21T23:08:00.005+03:00

Днес се върнах от тържествата по случай 270-годишнината от основаването на село Стар Бешенов. Засега ще ви покажа само снимките от събитието, а повече ще прочетете в блога на Ник Марков, който се постара да събере на едно място всички публикации от медиите - български и румънски - http://starbisnov.blogspot.com/:

Чудотворната икона в Мария Радна

2008-04-21T22:28:00.008+03:00

На 19 април групата, с която пътувах до Банат, посети поклонническото място Мария Радна.

Набързо преведох малко исторически данни за храма, а снимките ще ви покажат останалото:

Исторически бележки за Мария Радна,

най-голямото място за поклонничество в Румъния –

католическа епархия Тимишоара

1241 г. Малко след голямата инвазия на татарите вече е отбелязан броя на четири места, съдържащи думата „Радна” в името си. Те се намирали под владение на цитаделата Solumnus (Шоймош).

1327. Унгарският крал Шарл I Д` Анжу построява в Липова манастир и църква, посветени на свети Лудвиг от Тулуза, негов родственик. И двете били поверени на францисканите.

1440. Радна е спомената за пръв път в документи. Думата, която сега се възприема като нейно име, има славянски корен „руда” – метал.

1520. Около този период набожни вдовици издигат първия параклис на хълма Радна. След като региона на Банат е завладян от турците, параклисът служи на християните и францисканските монаси за убежище по пътя на нашествениците на северния бряг на река Муреш.

1642. Свещеник Андрия Стипанчич, францискански монах от провинция “Сребърна Босна” и един мирски свещеник от Радна успяват, след дълго и трудно пътуване пеша до Истанбул и обратно, да получат от султана документ за връщането на техния параклис. По време на Отоманското управление на християните не било позволено да строят или ремонтират техните храмове без позволение, толкова трудно за получаване, от султана.

1668. Старият Георг Фриконоса (Georg Vriconosa) дарил на църквата на францисканите икона, отпечатана на хартия в работилницата на майстора типограф Ремондини от Бассано дел Граппа, в Италия. Това е чудотворната икона, почитана до днес.

1695. По време на военната обсада на средновековната цитадела в Липова, турските войски подпалват францисканския параклис, намиращ се на хълма, от другата страна на река Муреш, в Радна. По удивителен начин иконата, печатана на хартия, не изгоряла и била намерена по-късно от вярващите между карбонизиралите останки.

1709. В следствие на чумната епидемия и спазвайки обещанието си, жителите на град Арад организирали поклонничество до Мария Радна като знак на признателност за края на епидемията и спасяването от тази ужасна болест.

1750. Като резултат на старателни изследвания от страна на Църквата започва официалното признаване на поклонническото място в Мария Радна, признаването става публично с помощта на каноник Johannes Szlezak.

1756. На 7 юли, по време на честването на Петдесетница, предстоятеля на катедралата в Ченад, резидиращ в Тимишоара, Клеменс Росси тържествено поставя основния камък на новата църква в Мария Радна, старата църква вече била тясна. Новата църква остава до наши времена.

1767. На 9 юни отново по време на Света Троица, епископ Франц Антон Леополд фон Енгл (Franz Anton Leopold von Engl zu Wagrain) лично премества по тържествен начин чудотворната икона от старата църква в новата и красива църква, която била осветена ден преди това.

1768. Ерцхерцог Йозеф от Австрия, бъдещият крал Йозеф II на Хабсбургите посещава Мария Радна. Бил толкова впечатлен от това място на Божията благодат и заявил, че ако не бил ерцхерцог, то би искал да стане гвардиан в Мария Радна.

1770. Чудотворната икона получава безценен дар – разкошна сребърна рамка, изработена във Виена от официалния ювелир на императорския двор, Йозеф Мозер.

1820. През тази година работите по църквата в Мария Радна са завършени. Архиепископът, като цивилен сановник принц на Унгария, Александър Руднай (Alexander Rudnay) тържествено освещава църквата, също дарявайки на чудотворната икона две златни корони. Фамилното име на архиепископа означава „от Радна”. Той пише в завещанието си, че след неговата смърт иска сърцето му да бъде погребано в тази църква в близост до иконата на Дева Мария от Радна.

1895. По случай 200 години от първото споменаване на чудото в Мария Радна, църквата се сдобива с нов главен олтар, изработен от мрамор от Карара, който заменил стария дървен.

1911. Двете кули на църквата в Мария Радна се издигат на 30 метра, следователно цялата височина на храма е 67 метра. Това постижение е дело на свещеник Аугустинус Прийцер (Augustinus Prieszter) OFM, по чието намерение хълмът, на който е издигнат храма, е аранжиран със спирките на Кръстния път.

1935. През тази година е записан най-високия брой на поклонници в историята на Радна: заедно с епархийския епископ Dr. h. c. Аугустин Паха (Augustin Pacha) в поклонничеството участвали повече от 73 000 вярващи, по-голямата част от тях дошли пеша, изминавайки разстоянието заедно с епископа.

1948. Свещеник Ернст Харниш (Ernst Harnisch) OFM става новия гвардиан на манастира и на поклонническото място в Мария Радна. В особено трудните времена за католическата вяра той закрилял водещото място на това обичано място за поклонничество.

1951. След забраната на монашеските ордени от комунистическите лидери (1949) всички францискани от Румъния се събират в много окаяно състояние в Мария Радна. След позволението за отварянето на манастирите през 1991 г. те отново ще се разселят из цялата държава.

1964. След като бил в комунистическите затвори за 13 години, нелегалният епископ д-р Dr. Адалберт Борош (Adalbert Boroş) бил освободен. Неговото първо пътуване, веднага след затвора, било до светилището на Светата Дева в Мария Радна.

1992. Светият отец Йоан Павел II повиши статута на поклонническия храм в Мария Радна в Малка Базилика. По този случай титулярния архиепископ Dr. Адалберт Борош (Adalbert Boroş) дарява на църквата нов олтар, като знак за благодарност към Светата Дева от Мария Радна за нейното застъпничество за Църквата и епархията по време на тъмните времена на комунизма.

2003. През тази година, от 1 октомври, францисканите обсерванти, напускат манастира поради липса на монаси. От този момент цялата дейност на това място е дадена на епархийското духовенство. Първият викарий от епархийското духовенство е свещеник Андреас Райнолц (Andreas Reinholz), каноник в катедралата в Тимишоара.

Bibliography:
Martin Roos Maria-Radna. Ein Wallfahrtsort im Südosten Europas, vol. I., Schnell & Steiner, Regensburg 1998.
Martin Roos Maria-Radna. Ein Wallfahrtsort im Südosten Europas, vol. II., Schnell & Steiner, Regensburg 2004.
*** Maria-Radna ist Päpstliche Basilika, in Katholischer Wandkalender 1993 (The Roman-Catholic wall-calendar 1993).
Article by Claudiu Călin, diocesan archivist

Стар Бешенов

2008-04-17T15:57:00.009+03:00

Идващите дни много ще разказвам за това село. То е родно на предците ни – по-далечни и не чак толкова (баба ми е родена там).

В нетърпението да отида на празника по случай 270 години от основаването на селото започнах да събирам данни, които да използвам за публикациите си от мястото на събитието.
Ето малко информация, за да сте запознати с темата накратко:

Стар Бешенов (на румънски: Dudeştii Vechi, на банатски български: Stár Bišnov - Стар Бишнов, унгарски: Óbesenyő, немски: Altbeschenowa) е село в окръг Тимиш, Румъния. Населението на селото е съставено предимно от банатски българи.

В землището на Бешенов са намерени останки от времето на неолита. Първите писмени свидетелства за селото са от 1213 година. Самото име Бешенов произлиза от унгарското наименование на печенегите, които вероятно са населявали района след ХІ век. По време на Османското владичество над Банат районът на Бешенов е бил рядко заселен.

През пролетта на 1738 година българите павликяни, бягащи от гоненията на османците, получават правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешенов, днес село Стар Бешенов. Въпреки че по-късно общинското землище достига 15 390 ланца (около 89 000) декара, високият демографски ръст периодично води до разселвания на жителите на Бешенов.

Преселници от Бешенов заселват селата Модош (1779, дн. Яша Томич), Канак (1820, дн. Конак), Барацхаза (1820, дн. Стари лец), Елизенхайм/Ержебетлак (1825, дн. Бело блато), Брещя (1842), Дента (1842), Болгартелеп (1846, дн. Колония булгара), Гюргево (дн.Скореновац), Иваново и Рогендорф (1842, дн. Банатски двор). Както и пет села в България - Бърдарски геран, Гостиля, Асеново, Драгомирово и Брегаре.

При основаването през 1738 година село Стар Бешенов e имало 2 200 жители.

През 1910 година общият брой на жителите е 5 909 души, а през 1930 година - 6 073. От тях българите наброяват 5 385 души или 88,7 % от населението. Останалите народности според това преброяване се разпределят по следния начин: 266 унгарци – 4,4 %, 209 цигани – 3,5 %, 111 немци – 1,8 %, 74 румънци – 1,2 %, 3 сърби и 25 други.

През 1941 година общият брой на жителите на Бешенов е 6 311 души.

Според преброяването през 2002, общото население в общината, която включва населението на още три околни села, е 5 807 жители с малък превес на българите.

Ето етническият състава на населението:

банатски българи: 2 987 (51,43%)
румънци: 2 368 (40,77%)
унгарци: 330 (5,68%)
цигани: 62 (1,0%)
немци: 44 (0,7%)
сърби: 16 (0,2%)

Според преброяването от 2005 населението е спаднало на 4 486 жители.

Засичащи се събития

2008-04-15T08:44:00.004+03:00

Натрупаха се ангажименти и не мога да присъствам на всички, но се надявам да получа повече информация за ставащото на тези места, където не мога да отида.

На 17 април от 15,30 ч. ще е защитата на дисертацията на историка Радослав Спасов на тема "Българите католици в Северна България (1700-1878), в Големия салон на Института по история към БАН, на бул. "Шипченски проход" 52, блок 17.

На 18 април заминавам за Стар Бешенов по случай 270-годишнината на селото, откъдето ще ви държа в течение за ставащото с текст и снимки на първо време, а по-късно, благодарение на Ник Марков, ще можете да видите и записи на събитието.

А пък в София на 18 април от 17,30 ч. в Градската художествена галерия можете да участвате в поредния колоквиум на фондация АБАГАР. Темата този път е "Свети Франциск - 800 години от неговата метаноя (духовно обръщане)".
Основен лектор ще бъде архимандрит проф. Георги Елдъров - дългогодишен университетски преподавател в Рим и в различни университети по света, създател на Българския църковен архив "Абагар" в Рим, основател и издател на вестник "Абагар" и едноименната фондация.