Напоследък все по-често ме намират хора, които не съм и предполагала, че ще познавам. Тръгват от блога, някои случайно попаднали там, пишат ми и така започва понякога оживена кореспонденция, понякога само еднократна размяна на писма.
По същия начин се запознах и с Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн. От първото му писмо научих, че е директор на Дружеството на Българските Диалектаджии
http://sbdpp.blogspot.com/ , който ме молеше да му помогна да публикува поемите на Павел Куков на сайта на тяхното дружество.
Посрещнах с недоверие това първо писмо, особено като погледнах сайта и мернах някои печатни и пунктуационни грешки. Написах отговор, не особено предразполагаш към продължение на кореспонденцията, като се усъмних както в истинността на името, така и в стойността на цялата тази работа с диалектаджиите. Макар в сайта да видях публикувани стихове и на Антон Лебанов, това не смекчи сърцето ми.
Каква беше изненадата ми, когато този същия Кристофър ми отговори с изключително любезно и подробно писмо, в което дава пълна информация за рода си и … за възрастта си. Оказа се, че е 15-годишно момче, което учи в немската гимназия в София и вече е сътрудничело на вестник Nasa glas с кратък разказ
http://nasaglas.link.ro/NasaGlas200814.pdf.
Трогна ме готовността му да набере поемите на Павел Куков, въпреки че се опитах да го разубедя, изтъквайки трудностите с ръкописните текстове и непознаването на банатския български диалект. Доводите ми не бяха взети под внимание, така че в скоро време може да имаме набрани и публикувани в интернет, ако не всичко, то поне част от стиховете на Куков. За срам на банатските българи едно 15-годишно софиянче, говорещо шопски, ще ни свърши работата, която отлагаме с години…
Кристофър е невероятно момче и съм убедена, че не случайно се намерихме. Дете на изтъкнати музиканти, той не е избрал тази кариера, макар да свири на пиано и да има добър слух. Отдават му се езиците и затова сега учи в немската гимназия с особено старание. Обича математиката, рисува хубаво (негово дело е герба на Дръмша в сайта), обича историята и биологията.
На тази снимка е Крис, облечен в собственоръчно ушито червено елече, а ризата е бродирана пак от него. Стенописът отзад също е негово дело.

Пожелавам много успехи на Кристофър във всички сфери, в които прилага талантите си.
Радвам се, че ме намери, Крис!