По стечение на обстоятелствата не съм била
при банатските българи в Сърбия от 2007 г. От 6 до 9 юли 2012 г. имах щастието
да се докосна отново до особената атмосфера на Лизнайт, да стъпя по улиците на
Иваново и да срещна с хората – приветливо усмихнати, с топли очи и отворени
сърца. Две клонки на големия банатски български род Калапиш, известен с това,
че е дал най-много свещеници на територията на трите държави – Румъния, Сърбия
и България, помогнаха това пътуване да стане факт. Благодарение на поканата на отец Стоян Калапиш, родом от Бело блато, и съдействието
на отец Стефан Калапиш от Бърдарски геран, малка група от енорията в Бърдарски
геран участвахме в честването на 25-годишнината от свещеническото ръкополагане
на единствения българин католически свещеник в Сърбия – отец Стоян Калапиш.
Гостоприемно приети в Лизнайт (това е
името, с което банатските българи в Бело блато наричат селото си) не спирахме да се възхищаваме какво могат да направят
хората, когато не само, че говорят по 4-5 езика и перфектно се разбират помежду
си, но и умеят да включват целия потенциал на мястото и общността, за да вървят
напред.
Проведохме много срещи, някои от които
запечатахме с видео или снимка. Тъй като Бърдарски геран има подписани договори
за сътрудничество със селата Иваново и Бело блато, осъществихме и неофициални
срещи с кметовете и секретарите на кметствата. С надежда пътищата ни по-често
да се обединяват в един общ за в бъдеще, се разделяхме с обещания за нови срещи
между хората на трите села.
Направих два кратки филма за престоя ни в
Лизнайт и честването на юбилея. Не са професионални, но запечатват мига и
спомените.
За снимките благодаря на Петя Бобойчева, която бе третият член на
малкия ни екип. Можете да ги видите тук - Бело блато, Мужля, Иваново.