Изпращане за Рим

Днес от ранно утро графикът беше натоварен. В 9 ч. бях на автогара „Трафик Маркет”, откъдето в 10,30 ч. заминаваше за Рим семинаристът Койчо Димов, който беше на лятна практика в енорията в Бърдарски геран.
Разменихме новини, впечатления, адреси на сайтове, а с подаръка (юбилейна лупа от вестник АБАГАР) дори се снима за спомен.
През юни се връщат с другия семинарист Страхил Каваленов, който също завърша и двамата ще са новите надежди на Никополска епархия.

Мелания Узун е вече студент в УНСС

Днес пристигна първото момиче от Стар Бешенов, за да се запише в УНСС за специалността Икономика на туризма. Пристигна от Белене заедно със сестрите жозефинки от Атина, което пътуваха за летището. Сестра Кати Будур е първия човек в България, който пое двете момичета, които ще учат в София, още при пристигането им. Тя им подсигури престой в Белене няколко дни, а сега вече ги поема софийското присъствие на банатчаните.
Благодарение на изключително отзивчивия беленчанин Иво Кондров, който шофираше, нямахме проблем с придвижването из столицата с тежкия багаж на Мелания. Закара я до Министерството на образованието и науката, после заедно отидохме до Университета за национално и световно стопанство.
След няколкочасово висене по опашки най-после Мелания бе записана, но тъй като не получи стая в общежитие (което е поредната недомислица на бюрокрацията, особено за студентите от чужбина, които нямат къде да отседнат) трябваше да дойде с мен и така сега е подслонена в дом АБАГАР, благодарение на гостоприемството на архим. проф. Георги Елдъров.
Утре продължаваме одисеята по настаняването в Студентски общежития…

Банатска българка полага вечни обети

Днес ми вървя от сутринта. Ранното ставане, студеното време в планината и тъмнината на ранния час не попречиха на „зелената” светлина, която проправяше пътя ми през целия ден. Вървеше ми и с транспорта през целия ден, всичко беше като нагласено така, че да не затрудни с нищо пътуването ми, имащо за крайна цел град Белене и вечните обети на сестра Катерина Будур.
Отец Станислав ме взе от автогарата на Плевен в 9,30 ч. и в 10,30 ч. вече бяхме в двора на празнуващата енория. Гостите прииждаха едни след други и всичко беше хем празнично, хем спокойно. Сестра Кати посрещаше всички с усмивка, а и всички гости от епархията бяха особено щастливи да са пак заедно. Понеже е банатска българка от Стар Бешенов имаше и около 40 гости от родното й село – най-близките й роднини и приятели, които искаха да бъдат с нея на този ден и да участват в празника й.
Свещеници от Никополска епархия, сестри от много общества, миряни, главно от Белене поради работния ден – църквата беше пълна, макар и не препълнена.
Радио Ватикана помести в кореспонденция на Росица Златева кратки данни за сестра Кати, които можете да видите най-отдолу на тази страница http://www.oecumene.radiovaticana.org/bul/Articolo.asp?c=154183
Повече официални данни по темата в новия блог на кръга АБАГАР http://www.sursumcorda1.blogspot.com/

В 13,30 ч. се разделих с гостоприемната енория и потеглих по обратния път към столицата, така, както бях пристигнала…Повече за събитието ще оставя да говорят снимките:

Добрата новина

От днес стартира новия блог на кръга АБАГАР, който, ако е успешен, ще прерасне в отделен сайт с много по-широки функции. Повече за него ще намерите на адрес www.sursumcorda1.blogspot.com

Sursum Corda означава „Горе сърцата” и е възглас от предисловието в католическата и православната литургия, въведение е на евхаристийния канон (анафора).

“Случайна” среща в Бърдаре

Казват, че няма случайни неща. И май наистина е така. Понякога просто ти пада от небето нещо, което хич и не си се надявал, че ще те сполети ей така, както си седиш и гледаш на света наоколо с тиха разсеяност.
Днес бях на люлките в парка с племенницата ми Ема и гледайки децата с по едно око отвреме-навреме, изведнъж вниманието ми бе привлечено от страхотен фотоапарат. Разбира се, първо забелязах апарата, а след това погледнах човека, който го носеше, обикаляйки из парка с изражение на търсещ нещо.
Известно време го оставих да обикаля, но след като никой от хората наоколо не му обърна внимание, реших да се заема с работата аз и да го осветля, ако нещо не му е ясно.
И така се запознах се един интересен германски гражданин, който обича да посещава Бърдарски геран и да снима!!!
Казва се Румен Милков, баща му е от съседното село Галиче, а съпругата му е от Враца. Живее цял живот в Берлин, където кара такси и поддържа един блог за таксита. Ако пътувате за Берлин и ви трябва такси, потърсете го! Човекът е невероятно дружелюбен. Ето адреса на блога му http://www.taxiberlin.blogspot.com/

Румен Милков е в България за ваканцията си. Има къща до Вършец и за пореден път посещава Бърдаре, като всеки пък ходи до немската църква. Сега има професионален фотоапарат и искаше да я снима отвътре, за да направи специален сайт за нея с цел да се помогне за рекламата и събирането на помощ за реставрация на храма.
Тази среща ми беше подаръка за днес, за което благодаря на Бога, който се грижи да не спираме с усилията си по спасяването на рушащата се немска църква.
Разменихме координати с Румен, а скоро ще има и немски превод на моята статия за църквата, който ще е поместен в бъдещия сайт. Само ако се обединим и заработим всички за благото на този храм, ще успеем да направим и невъзможното. Защото няма да сме сами, дори и ако за момент ни се струва, че сме изоставени…

Разходка из Бърдарски геран

Почивните дни дойдаха със слънце и затопляне след суровото време на последния работен ден вчера. На село съм си и малка разходка из центъра ми подейства освежаващо – срещите с хората, обиколката на познати места, успокоителното въздействие на ходенето за удоволствие…
Разходете се и вие из родното ми село – това са само част от обектите, а в идните дни ще открия и други интересни неща, хора, събития…

Сълза в неделя

Днес ми се случи нещо хубаво.
То не дойде от хората около мен. Някак очаквано студено и враждебно е при тях.
Постоянни изненади – все повече или по-малко неприятни и толкова рядко хубави.
Студ обвива тялото и душата тези дни, а свистейки наоколо ни, вятърът се мъчи да докаже, че властва и може да прекърши съмненията и доверията ни, очакванията и надеждите.

И ето в този хладен и безслънчев ден намерих книга. Или по-точно тя ме намери - малка и тънка, толкова проста и същевременно толкова силна.
Четейки я, се разплаках. Сякаш, за да оправдае заглавието си, книгата изкара сълзите ми наяве. За да се замисля, за да се стресна, за да проумея… и за още толкова други неща…

„Пролята за ТЕБ” е последната книга със стихотворения и фрагменти на Калин Михайлов. Християнска поезия – рядко срещана и още по-рядко четена.

Повече за автора можете да намерите тук http://liternet.bg/publish20/k_mihajlov/index.html
А тук можете да прочетете откъс от книгата http://www.veren.org/anews.php?n=6
Повече – при желание потърсете из нета. Но … най-добре си купете книгата…