Покана за молитва

Днес получих писмо от Рим. Семинаристът от нашата епархия Койчо Димов, който завършва през юни и се връща да работи в България, ни приканва да участваме в една обща молитва за нашия Папа Бенедикт XVI. Ето писмото и нека инициативата на Койчо да не остане без последователи:

"Драга Светлана, Фалмис!

Пиша ти от Рим, в този тревожен момент, когато (както вече предполагам, че знаеш), бе направен чудовищен опит за атентат срещу Истината, и следователно срещу самата личност на Христос от псевдо-интелектуалците на "Ла Сапиенца", които не позволиха на Светия Отец Папата да присъства и да отправи своето слово към най-големия университет в Европа, основан от Папа Бонифаций VIII, в които учат около 140 000 студенти, от които една нищожна група, подстрекавани от 67 преподаватели по физика не дадоха право на папата да присъства лично и да говори...

Трагедията от този истински атентат, който може да се мери с атентата срещу Йоан Павел II, носи много мъка и огорчение в християнските души. Ако в един университет има толкова голяма, екстремна нетолерантност, че даже се отхвърля диалога, онзи dia-logos, които от времето на Платон е пътят към Истината, която всички ние търсим, следователно се отхвърля самата Истина, и също свидетелството за Истината, а Светия Отец Папата, който като глава на Светата църква, свидетелства Христос, следователно бяхме свидетели на един жалък, истински атентат, плод на интелектуалните "талибани", и то в сърцето на християнския свят, в Рим. но дори, ако се абстрахираме от факта, че Бенедикт XVI е глава на Светата Католическа Църква, 265 приемник на Свети Петър, и епископ на Рим, не е неизвестен факта, че неговата личност е сред най-културните хора на земята, а миналата година попадна в списъка сред 10-те най-интелектуални хора на земята.

Нека да се молим за Папата, и да участваме, макар и от разстояние, във всяка енория следващата неделя, единени с него, да откликнем на призива на италианските епископи, които призоваха всички християни да се стичат на площад "Свети Петър" за молитвата "Ангел Господен" идващата неделя, но срамът за Италия не би могъл лесно да се измие!

Поздрави от мен на всички познати от Бърдаре, на отец Асен, моля се за всички вас, не знам дали отец Асен не е получил едно писмо от нашата семинария в Рим, изпратих го на него, въпреки, че не произхождам от енория "Свети Йосиф" на Бърдаре.

С молитвени благопожелания: Койчо Димов"

Нова книга за българското присъствие в Букурещ

За тези, които не знаят кой е Лука Велчов, тепърва предстои да се запознаят с един интересен човек. Той е банатски българин, родом от Стар Бешенов, но свързва живота си с Букурещ като дългогодишен учител по румънски език там. Завършил е средното си образование в българското педагогическо училище “Христо Ботев”, което е съществувало до преди половин век в румънската столица.

Че раздвижването на пластовете сред българите в Букурещ се дължи отново на банатските българи, не е тайна за никого, въпреки споровете през всички тези години. На 31 декември 1989 г. по инициатива на Лука Велчов в двора на българската православна църква в Букурещ се събират група родолюбиви интелектуалци – ученици и учители в закритото някога българско училище и решават да основат Българско дружество.

Поводът да говорим по тази тема е новата книга на Лука Велчов в съавторство с Лучия Керчова–Пъцан - „Букурещ – места и личности на българската емиграция през Възраждането”, издадена с помощта на община Златарица (България), колкото и странно да звучи това…

А защо точно той разказва за българските места в румънската столица? Ами защото някой трябва да разкаже историята на безпаметството и безхаберието, за разрушаването и бездушието, за болката от съсипаното и от пропуснатите възможности. Кой да направи това, ако не някой от тези, които започнаха всичко преди толкова години и който все още милее за българското…

Официалното представяне на книгата в София ще бъде на 24 януари от 17,30 ч. в зала „Надежда” на Столична библиотека. Заповядайте! Аз ще бъда там и ще разкажа след това по-подробно както за книгата, така и за събитието с текст и снимки.

„Да иззими, пък тогава…”

Днес този израз беляза деня ми. Чух го по телефона от един българин в Търговище, но не нашето, а онова оттатък, в Румъния…
От известно време вървя по следите на една легенда и понеже не се справям сама, моля за помощ всички, които имат някаква информация по въпроса и биха искали да съучастват в едно родолюбиво дело.

Случайно при един разговор в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) ми казаха нещо много любопитно - в няколко села в Румъния има легенда, че са преселници от Бяла Слатина. Тръгнах по следите на тази легенда и тя ме доведе до един българин в Букурещ, г-н Тодор Арангел, който потвърди информацията. Не било легенда – истина е!!! (Това на пръв прочит, после се оказа, че имало съмнения, та затова отново дълбая по темата…)

В селата Baleni Sarbi и Puntea de Grechi, окръг Дъмбовица, и в един от кварталите на Търговище (градът е с 89 000 жители), който се казва „Матей Воевод” има преселници от Бяла Слатина.
Всички са българи по произход, говорят български диалект, и сред по-старите има запазено знание, че дедите им са тръгнали от Бяла Слатина по време на руско-турските войни 1812-1813 и 1828-1829 г.

Baleni Sarbi е община по пътя към Търговище, по данни на информатора ми – в селото българите са към 4 000 души. А по пътя от Бяла Слатина, през Дунава, почти отсреща има град, наречен Слатина, после от него като се тръгне на изток се стига до тези села. Явно пътят е минавал така и е оставял имената на селата…
Отлични градинари са, имат български дружества, членуващи във федерацията „Братство” на българските дружества в Румъния. Имат и детски танцови и певчески състави, които изпълняват български фолклор, освен румънски.

„Балени” идва от името на воеводата, който ги е подслонил, като са бягали от турците, а „сърби” – защото като са ги търсили преследвачите, воеводата, за да ги скрие, е казал, че са сърби и така ги спасил.

Понеже от 1 януари съм главен експерт „Връзки с обществеността” към община Бяла Слатина, към която е и Бърдарски геран, а съм изкушена от проблемите на българите „отвъд”, естествено беше да се хвана за тази легенда и да поразмърдаме малко нещата.
Банатските българи в Бърдарски геран са силни, защото постоянно поддържат връзки със своите роднини в Румъния и Сърбия. Подобно самосъзнание липсва на хората в Бяла Слатина. Имат нужда да вдигнат малко погледа си и да се научат да виждат и другите "отвъд", особено пък ако са плът от плътта им и кръв от кръвта им.

Тръгнах по следата с активната помощ на г-н Йордан Колев от Държавната агенция за българите в чужбина към Министерски съвет. Преминах през срещнатото предубеждение сред букурещките българи да не се помага на банатските българи, защото били „против православните в Румъния”.

Обратът в отношението дължа на застъпничеството на един стар приятел в Букурещ – Димитър Марков, българин католик от Чопля (сега квартал на Букурещ), който никога не ме забравя, въпреки моето непостоянство…(пак католик, ама какво да се прави…)

Днес обаче пак ударих на камък с поредния българин в Румъния, който чака „да иззими”, пък тогава ще сме видели какво да правим… Е, ние сме упорити и ще продължим. И преди да пукне пролеттта все се надяваме да се доберем до нещо под снега…

P.S. Два часа след като публикувах горния текст, на адреса ми в gmail.com пристигна документ от румънския Национален статистически институт с пълната демографска картина и описание на населението в окръг Дъмбовица през 2002 г. - 294 страници в pdf-формат на румънски език. Неизвестният изпращач има интересно име - Balgarin Banat. Сърдечно му благодаря!
Сега остава да се преборя с румънския...

Подаръци от францисканите

Днес по обяд в училището в Бърдаре имаше изненада за всички. Францисканите конвентуалци от енорията в Плевен донесоха толкова много подаръци, че останаха лакомства за още няколко дни напред.

Свещениците Станислав Жемински, Ярослав Барткиевич, брат Марек Шубзда и отец Асен Генов, нашият енорийски свещеник, зарадваха възпитаниците на Детския дом в селото и всички деца в училището. Свещениците се поинтересуваха от какво друго имат нужда децата и следващия път ще донесат бои, химикалки, тетрадки и други ученически пособия.

Снимките са дело на директорката на училището госпожа Катя Борисова.

По ръба на бръснача

„В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта” (1 Йоан 4, 18)

В последно време се улавям, че сякаш ходя по тънка линия и всяко отклоняване заплашва с падане, но и оставането на нея не е по-безопасно – бавно, но сигурно ранява стъпалата ти, а после продължава разрязването и нагоре.
Всеки ден се сблъскваме с реалността около нас, със сивотата, с безнадеждността, с мъката и въпреки всичко се опитваме да обърнем нещата, затваряйки очите си за видяното, което свързваме с миналото, и се стремим да го загърбим, продължавайки напред. Мъчим се да изплуваме от блатото, където затъваме от години, неистово махаме с ръце, та дано да се закачим за нещо в тази нервна и предсмъртна забързаност.
Опитваме се да възродим обществения и културния живот в селото, в общината, мъчим се да преодолеем натрупаната празнота и бездействие, да задвижим някакви механизми, за да потръгне всичко в благоприятната посока. И от толкова старания май се губим в желанията си и в безсилието си.
Разбира се, ще продължаваме напред, ще се борим, ще даваме всичко от себе си, но някъде вътре в мозъците ни, въпреки че старателно се мъчим да го заглушим, шепне глас, който много рядко, в момент на отпускане, успява да пробие стената от надежда и упорство, която градим ежеминутно.
Срещам се всеки ден с много хора, които правят същото сега – вървят по ръба на бръснача. Всички сме в този отбор. И всички уплашено търсим очите на другите, за да се убедим, че страхът няма основания, че ще успеем, ще оправим нещата, ще продължим напред нормално и с нови сили.
А страхът и прикритата мъка показват само едно – не обичаме истински...

Поздрав по "Хоризонт"

Днес денят ми започна с усмивка. Сутринта, като отивах на работа, една жена ми каза, че са ме поздравили по радио "Хоризонт" тази сутрин някъде след 4 ч. Не е разбрала от кого е поздрава, но бил за мен.
Благодаря за този поздрав в ранното утро, макар да не знам от кого е.
Може пък някой днес да ми каже все пак, ако е слушал радио...

А в електронната си поща намерих писмо, в което един приятел ми казва как банатски българи, живеещи в САЩ, редовно следят блога и все едно са си вкъщи. Всичките му колеги в офиса в София вече са станали такива фенове на Бърдаре и така им е познато всичко при нас, като че ли винаги са живели тук.

За благоприятното време

Днес едно музикално произведение и кратък разговор с приятел ме наведоха на някои мисли, които може би ще развия в по-голям текст, "когато намеря време”.
Тъкмо във връзка с този израз за „времето” и ставането на нещата около нас, ви предлагам да се замислите, слушайки този мотет от Хайдн.

А ето и текста на латински и английски. Преведох си го и на български, но не се осмелявам да го публикувам тук. Моля, който владее английски или латински добре и пише стихове, да помести свой вариант на превода в коментарите. После ще го сложа наред с другите два езика и ще посоча преводача.
Специално моля Димитър Лъжов да се включи в медитацията :-)

Latin text:

Insanae et vanae curae invadunt mentes nostras,
saepe furore replent corda, privata spe,Quid prodest
O mortalis conari pro mundanis,si coelos negligas,
Sunt fausta tibi cuncta, si Deus est pro te.

English translation:

Vain and raging cares invade our minds,
Madness often fills the heart, robbed of hope,
O mortal man, what does it profit to endeavour at worldly things,
if you should neglect the heavens?
If God is for you, all things are favorable for you.

Ето и текста, преведен от Димитър Лъжов:

* * *
Грижи суетни и гневни бавно в ума ни навлизат.
Лудост сърцето обзема, всяка надежда отлита.
Смъртни човеко, има ли полза за тебе,
ако със земни дела си отрупан,
а си забравил напълно небето?
Ако е Господ със тебе – всичко е всъщност със тебе.