Все повече почитатели на публикуваните в блога на Ник Марков малки приказки се обръщат към мен с молба да ги превеждам и публикувам тук, за да могат да ги четат.
Това е идея с Ник да направим едно съвместно издание в превод на „нашия” български език. Ако интересът към тази тематика продължава, сериозно ще се замислим по въпроса.
Ето и следващата история:
Това е идея с Ник да направим едно съвместно издание в превод на „нашия” български език. Ако интересът към тази тематика продължава, сериозно ще се замислим по въпроса.
Ето и следващата история:
Божията гъска
Имало едно време семейство, което живеело в едно много малко селце. Имали две деца.
Бащата не вярвал в Бога и не се срамувал да казва и на другите какво мисли за религията и особено за християнските празници, както например за Рождество Христово.
Неговата жена, обаче, била вярваща и възпитала децата си във вяра в Бог и Исус Христос.
Една вечер, точно преди Рождество, жената и децата отишли на литургия в малката църква в селото. Викнала и съпруга си да иде с тях, но той отказал с думите:
- Всичко това е голяма глупост. Ако наистина имаше Бог и ако Исус бе Негов Син, защо би го пратил на земята, въплътен в човешка плът? Ако Бог е всемогъщ, защо би слязъл толкова ниско до нас? Не мога да вярвам в такива неща, всичко това няма никакъв смисъл.
Така жената и децата отишли без него.
Не минало много време и започнал да вали сняг и да духа вятър. Мъжът погледнал през прозореца и не видял нищо, само сняг, носен от вятъра. Започвала буря!
Седнал малко преди да запали печката, за да бъде топло вкъщи през нощта. И точно в този миг чул нещо да се удря в прозореца. Веднъж, после още веднъж. Погледнал навън, но не видял нищо от снега.
Като поспрял малко вятърът, излязъл навън да види какво е това, което се удря в стъклото. Тогава видял едно ято диви гъски да се лутат и да хвърчат из двора. Изглежда, че се били запътили към топлите страни, но се загубили и изостанали от голямото ято сега летят заблудени и гладни из неговия двор. Вкочанени и замаяни от студа някои от тези гъски се били ударили в прозореца му.
Селянинът, човек с добро сърце, си казал, че би могъл да ги прибере в обора, тъй като в това лошо време със сигурност не биха могли да продължат пътя си на юг.
„В обора биха могли да пренощуват спокойно. Там е топло, има и какво да ядат, тъй че докато спре виелицата биха могли да си починат!” – си казал селянинът. Отворил широко вратата на обора, надявайки се, че гъските ще я видят и ще влезнат вътре, но те само пляскали с крила и се лутали насам-натам. Изглежда, че те изобщо не били забелязали обора и не си давали сметка какво би означавал той за тях.
Мъжът опитал да ги примами, да ги вика, но не направил нищо друго, освен да ги уплаши още повече.
Влезнал вкъщи, взел едно парче хляб, натрошил го и посипал с трохите диря до обора. Но гъските пак не разбрали.
Отишъл зад тях и опитал да ги вкара в обора, но те се уплашили още повече. Тичали на всички страни, само не и към обора.
Опитвал всичко, но не успял да вкара гъските там, където биха били на топло и на завет по време на бурята.
„Защо не ме следват?” Дали не виждат, че това е единственото място, където могат да се спасят от бурята?”
Мислейки така, мъжът си дал сметка, че гъските никога не биха следвали един човек.
- Само ако бих бил един от тях, ако бих бил и аз гъска, бих могъл да ги спася! – си казал на глас той.
И тогава му дошла идея! Влезнал в обора, извадил една от неговите гъски, занесъл я зад ятото диви гъски и я пуснал. Гъската хукнала сред другите гъски право към обора, а те, една по една, я последвали, докато не влезнали всички на завет.
Като видял това, мъжът стоял мълчалив известно време, след което повторил на глас:
- Само ако бих бил един от тях, само тогава бих могъл да ги спася!
И се сетил за думите, които казал на жена си: „Защо Бог би се понизил, че да слезе на земята и да живее в човешко тяло?”
И изведнъж разбрал всичко. Бог бил направил точно това! Ние сме като тези диви гъски – заблудени, ослепени, уплашени. Бог изпратил Сина Си, за да ни покаже пътя и да ни спаси.
И очите му се напълнили със сълзи. Годините, през които не вярвал, минали изведнъж както тази буря. Станало леко на душата му. Коленичил в снега и казал първата молитва в своя живот:
- Благодаря ти, Господи, задето взе човешки образ и дойде да се спасиш от бурята!
Двете момичета са на двадесет години. Завършили са немската гимназия в Русе през 2008 г.. Сега са студентки втори курс специалност Европеистика в Русенския университет. Именно това, което изучават, е стимул да потърсят връзките си с банатските българи. Занимават се много с проекти и презентации.
В шумотевицата на поредицата представяния един човек остана леко в сянка поради факта, че не е в България, а в Болоня (Италия). Мария Гюкова е художник на корицата на книгата. Дъщеря на художника Антон Гюков от Бърдарски геран (от рода на Донцоловите), тя се съгласи да направи корицата даром – заради баща си и заради изтънялата й връзка с банатските българи. Благодаря на Мария за отзивчивостта и бързината на работата.