Паметник на Независимостта

Вече и такъв има в София. Дано не се превърне много бързо в незабелязвана част от пейзажа след шумотевицата около него вчера.
От 11 ч. на 22 септември бях на едно събитие в центъра на столицата. Откриваха първия паметник на Независимостта на България. Масивен гранитен блок, поставен между Националната художествена галерия и сградата на Народното събрание на пл. "Княз Александър I" (бившия партиен дом).
Паметникът е дело на скулптора проф. Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов, а средствата за него в размер на 15 хиляди лева са събирани с доброволни дарения по време на събития, организирани от Общонародно сдружение "Мати Болгария" от 2002 до 2007 година, каза председателят на сдружението Петър Константинов. Това прави паметника първият, построен от изцяло анонимни дарители, подчерта Константинов и изобразява стилизиран момент от обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. в Търново от княз Фердинанд. Лентата бе прерязана от кмета на столицата Бойко Борисов, а паметникът бе осветен от Знеполският епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит.

Навременна помощ

Това е Пламен Сивов - човекът, който ме научи да слагам слайдшоу в блога си преди доста време, и който винаги е до мен, когато имам компютърни проблеми, например като този с "белите прозорци" от вчера на мястото на всяко едно слайдшоу.
Благодаря му от сърце!

Можете да посетите личния му сайт и да научите малко повече за него на адрес http://www.orthomatic.net/
Това е и човекът с китарата, ако си спомняте от началото на публикациите ми в този блог (от 30 юни 2007 http://karadzhova.blogspot.com/2007/06/blog-post_30.html).
Повече за любовта му към китарите и музиката - на адрес http://www.poetiskitara.com/

Компютърни проблеми

След неуспешен опит да подобря качеството на блога си с разни технически нововъведения, имам проблем нещо с настройките и затова не виждате нито едно слайдшоу в блога. Чакам включване от един човек, който винаги ми помага в такива ситуации, за да оправим проблема. Моля Ви, имайте търпение...

Предстоящо турне в Сръбски Банат

Получих покана от приятелите ми от читалище "Св. св. Кирил и Методий" в град Раковски да споделя с тях едно пътуване до Сръбски Банат при българите католици в Иваново и Бело блато. Турнето ще се осъществи от 19 до 21 октомври, а повече по темата може да прочетете в техния блог http://kiril-i-metodirakovski-chitalishte.blogspot.com/2007/09/blog-post_17.html

Очаквайте пълно отразяване на събитието с думи и картини по време на турнето (при възможност), а най-вече ден след това, като се приберем в България.

Рожден ден

Днес навършвам 34 години... Доста сериозна възраст бих казала, но май изобщо не се възприемам като на толкова... по-скоро като без определени някакви измерители на земното ми пребиваване... Статистиката остава извън годините и измерва други неща - много по-сложни от отброяването на 365 поредни дни...

Поезията на Ян Твардовски

Снощи бях в Полския културен институт на представянето на книга на католическия свещеник Ян Твардовски, който е поляк и сега за пръв път се появява така мащабно в България.

Повече официална информация за събитието можете да намерите на адрес http://sursumcorda1.blogspot.com/2007/09/blog-post_17.html

Човек невероятно скромен, цял живот живял в един манастир без светски шум, но отразил в творчеството си огромното многообразие на Божия свят. На корицата е вратата, която води към стаята, където е живял тихо и незабележимо.

А ето и малко поезия - без пунктуация, сурова и проста, но побираща цял един свят в себе си:

За вярата

Колко често трябва да губиш вярата

официалната

надутата

вирнала нос

застраховащата

проповядвана оттук дотук

за да намериш единствената

като въглища все още зелени

онази дето просто е

среща в тъмното

когато несигурността става сигурност

вярата истинска защото просто не е за вярване

(1970)

Ето и едно за любовта, защото отец Ян Твардовски пише за всичко. На страниците можете да намерите толкова различни измерения - от дълбочината на вярата до хумора на анекдотите, от размислите върху Евангелието до погледа, спрян върху малката мушица...

Ако е любов

Първо не искаха да повярват

и си казваха

че любовта им е твърде голяма

необхватна като листата -

много високо и много близко

после че това не е истина -

та нали с всичко е така

но Ти който познаваш всяка птица

и златните буки

знаеш че ако е любов тя е като вечността

без преди и след

(1978, 1980)

Дружеството в нужда се познава

Днес приключи офанзивата с настаняването на Мелания като в последната, най-отчаяна фаза, се включи и Себастиян Гергулов от Управителния съвет на Дружеството ни, когото повиках, когато вече нямахме сили от разкарване по инстанции цял ден (втори вече). В 16 ч. Мелания вече имаше стая в общежитието, а Себастиян й прекара багажа от Бояна до Студентски град.В понеделник идват останалите трима младежи в София и лудницата продължава…