6 септември 2008 г.

Чипровци - 320 години от потушаване на въстанието

В Чипровци на 5 септември група от 22 представители на банатските българи от Бърдарски геран присъстваха на тържествата по случай 320 години от потушаването на Чипровското въстание. Католическото присъствие се изчерпваше с още около 50 човека от Винга и около 20 от Гостиля.
От свещениците от Никополската епархия бяха отец Стефан Калапиш, отец Станислав Жемински и отец Ярослав Барткиевич. От православната страна видинският митрополит Дометиан и свещеници от околността уважиха честванията и останаха до края на деня, за разлика от католическите, които си тръгнаха след обяда.

Последва посещение на историческия музей с обновена експозиция, където новото беше разкошна носия, подарък от Винга.

Срещнах се с много от познатите действащи лица в областта, където от 10 години кръжа и аз. Ходим по едни и същи места, интересуваме се от една и съща история, принадлежим към една общност… Не успях да си поговоря с всички, ограничихме се с кратък поздрав и после всеки се разпиля в суматохата на деня. Това не им е хубавото на подобни събития – освен да се „видиш” с всички, за друго не можеш и да мислиш. Никола Николов от Чипровци, който забеляза, че в Абагар „много ги сека всички наред” (т.е. критикувам), едва ли ще остане доволен от редовете, които ще последват, но нещо ми направи впечатление и ще го споделя тук.

Организацията на тържествата леко куцаше, като най-фрапиращото беше, че изобщо официално не представиха на широката публика аристократичните гости, които сигурно щяха да се радват, ако поне на тържествения концерт не бяха споменати само с „наследниците на Пеячевич”, а бяха посочени поименно и хората ги бяха аплодирали малко. Не е кой знае какво, а и за тях едва ли Чипровци е повече от екзотично място от родовата история, но все пак персонализираното отношение към тях самите щеше да придаде поне малко лична нотка в целия този театър.
Едва от медиите може да се разбере, че „бяха наградени с почетен знак графовете Ладислав и Маркос Пеячевич и барон Никола Адамович. Отличието им бе връчено от кмета на Чипровци Захарин Замфиров. Ладислав Пеячевич от Виена, Маркос Пеячевич от Лондон и Никола Адамович от Хърватска са наследници на Георги Пеячевич - един от ръководителите на прославеното Чипровско въстание” (bTV).

За групата от Бърдарски геран личната връзка с Чипровци мина през дома на Ева и Живко Василеви, чиято „Къща за гости” ни приюти за няколко часа. Запознанството с тези хора тръгна случайно през интернет-познанството на Ева с Мария Караджова от Бърдарски геран, после премина през темата за банатските българи и връзката ни с Чипровци, блога ми и сайтовете, където се помества информация по тези въпроси. Така цялата ни група отседна за няколко чака в тази къща, видяхме как се прави чипровска баница, научихме нова рецепта, четохме от последната книга на чипровския поет Георги Константинов…

Вечерта имахме удоволствието да присъстваме на невероятно добър концерт в Културния дом. Два часа музика, танц, глас и красота изпълваха сърцата на гостите. В Чипровци се оказа, че има много добри певци, изявени в цялата страна, но и много малки таланти, които едва правят първите си крачки в музикалните школи и сцени. С народни танци се изявиха само гостите от Винга – ансамбъл „Българче” с банатски и български танци просълзи банатските българи в залата, а бурните аплодисменти и виковете за още доказаха, че и на чипровчани им е харесало.
Тържествената заря проверка напомни на всички за героите и жертвите, озари небето над града със сияйни светлини, а лицата на хората нашари със светлосенките на тъгата от очакването на новия ден, идващ след празника.

Град Чипровци си отива. Поети, певци, талантливи хора, красиви килими… всичко това за пореден път ще премине, както забеляза една от поетесите на този град в най-новото си стихотворение. Веднъж опожаряван, Кипровец оцеля в разпръснатите си по цял свят наследници – Винга в Банат; Асеново на завърналите се отново в България преселници; в родовите истории на наследниците на Пеячевич и другите аристократични фамилии, тръгнали от тук… Но какво ще го спаси сега, когато няма вече мини, няма препитание, няма хора. В единственото оцеляло училище в града вече учат само 140 деца.


Публикуване на коментар