30 януари 2018 г.

20 години от създаването на концепцията „Фалмис“


Всичко започна от един вестник и от една дума, която през декември 1997 г. все още не показваше мощта на своя заряд. Само интуитивно усещахме, че има нещо, което ще ни даде. Това беше спомен от детството и навяваше някаква отвъдност – било през Дунава, било през годините. Всички писма от Банат, които получавахме, започваха с думите „Фалин да бъди Исус у ваща къща!“ По онова време това звучеше толкова магично във времето на забраната да се вярва в такива неща, че интуитивно го свързвах с нещо загадъчно и велико, толкова велико, че е способно да държи заедно хора, които дори не са се виждали, но знаят, че са едно цяло.

Мисията на „Фалмис“ започна за света на 25 януари 1998 г. денят, в който честваме обръщането на Свети Павел като спомен за павликянското минало и знак за голямата промяна, която принадлежността към Католическата Църква даде на една малка група българи. Хора, които продължават да вървят през времето и пространството. Да усвояват нови места и да привличат други  за своята кауза. Просто защото го умеят. И защото знаят, че хората и времето са неразривно свързани, те съграждат моста, по който вървим през света.

По него не можеш да вървиш сам. Винаги ти трябва още някой, още неколцина, още стотина, още хиляда. Само така, помагайки си взаимно, всеки допринасяйки за общото дело с дарбите, които му е дал Бог, ще можем да оцелеем, да пренесем през времето ценността на това, което ни прави човеци.

Потомците на преселниците носят тежестта на паметта, но не всички я осъзнават. Те имат важната роля да събират времето и хората в едно. И в този момент, тук и сега, всички ние сътворяваме чудото на единението. Аз вярвам, че тази вечер тук се случва чудото на общността – с нас са всички наши предци и съмишленици, които вече са отвъд видимия свят, с нас са младите хора и децата, на които принадлежи бъдещето, а ние сме връзката, чрез която това се случва.

Мисията на „Фалмис“ е да създава спомени, които младите да използват като камъни, по които да преминат през реката на времето. Така както ние имахме такъв шанс в естествената среда на семейството на село. Днес все по-малко хора ще имат този шанс. Затова общността в големия град има тежката задача да опази и пренесе онова, което може да бъде предадено само от сърце на други сърца. То вече не е така материално, а повече виртуално, но все още е огънят, който гори и пренася вярата напред във времето.