2 ноември 2010 г.

Реклама за приятели



Прожекция на филма "За Абагар и неговия създател" ще се състои на 4 ноември 2010 г. от 19 ч. в 35 ауд. на Исторически факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Поканата е от "Клуб 28".

Филмът е посветен на създателя на първата печатна книга на говорим български език "Абагар" - епископ Филип Станиславов.


Автори: Радослав Спасов, Александър Недков, Пенка Шопова.
Режисьор: Пенка Шопова
Оператор: Пламен Соловей


Продуцент: Регионален телевизионен център - Русе - БНТ

22 юни 2010 г.

Шестият тон на сърцето и Блаженият Евгени Босилков

Понякога откритията те връхлитат. Изненадващо те измъкват от апатията и отварят вратата към нещо ново, вълнуващо, долетяло на бурни талази, за да донесе дългоочакваната глътка въздух за затворената в тесните рамки на сивото ежедневие човешка същност.

По същия начин ме връхлетя един факт, който дойде с лекотата на нечаканото. След появата му сякаш всичко е вървяло точно към случването му, но просто не сме имали очи да го видим. В последно време Крушовица, съседно на Бърдарски геран село, се появи в кръгозора ми по чисто служебни причини – секретар на община Бяла Слатина стана Иван Даков, жител на село Крушовица. От него дойде и поканата читалище „Съединение-1923” да изнесе концерт по случай рожден ден на пенсионерския им клуб, тъй като щяло да има гости и от Войводово, които ще се радват да видят банатските българи и да си припомнят малко от собствената история. Сега, като се замисля, немалко снахи от Крушовица има в селото ни, които много бързо се превърнаха в неразривна част от банатската българска общност.

За запознатите с историята на банатските българи, в село Войводово също са населени банатски българи по време на първите преселвания, но постепенно повечето се преместват в Бърдарски геран, защото там са компактна общност без други преселници, а най-вече има католическа църква, която за онова време е играла решаваща роля в живота им.

Връзката между двете села тези дни се прояви в неочаквано измерение. Иван Даков ми посочи един случаен факт – неговият вуйчо, проф.д-р Иван Митев, роден в Крушовица, човекът, открил шестият сърдечен тон, е учил латински език в Бърдарски геран при отец Евгений Босилков и оттогава пази дълбоко скрита, но здрава връзка с досега си до католическата църква. В последните години постоянно носил ключодържателя с образа на Блажения Евгени Босилков и така го и запомнили с подобни „католически странности”. Мнозина от българските католици всеки ден държат в ръцете си такъв ключодържател, но дали се сещат за Блажения така, както го е правил професора, който определя времето, прекарано в Бърдарски геран като „най-красивото време” през живота му.

Потърсих и ето какво намерих в статия за проф. д-р Иван Митев от вестник „Слово плюс” http://slovoplus.vratza.com/index.php?p=material&id=4285 :

„Той е бил 13-о дете в семейството. Децата са умирали много малки, останали са петима – двама братя и три сестри… Когато той се родил, голямата му сестра е била на 18 години…
(…)И така. Иван Митев напуска чернозема на Златията, със звучащата в ушите му музика на Дико Илиев и поема по пътя, отреден му от съдбата. Завършва гимназия в Оряхово, записва медицина… Ах, тази медицина? За да постъпи е трябвало да научи нещо от латинския. Имало е един свещеник от съседното село, при когото той със свои приятел отишли да ги учи на древния език. По спомените на дъщеря му д-р Поли Митева, на ключодържателя му било изписано името на този свещеник. Младият Митев участва в двете фази на Отечествената война. Във втората вече като доброволец. След войната той се връща в института и взима пропуснатите изпити, за да е отново заедно с колегите си. Завършва медицина и е разпределен на работа в Русе. Там се оженва, там се раждат и децата му Ваньо и Поли.

След 10 години, като околийски лекар, вече защитил дисертация той се премества в София.
През 1972 година, открива един незабелязан до тогава от никого тон на сърцето. Публикува статия по този повод в списание Педиатрия през 1974г. И… нищо. През 1978 година публикува същото във френско научно списание! От цял свят получава запитвания от елитни учени по повод на това, което е открил. Едва тогава започва битката!

Другарите български кардиолози разбират, че нещо се е промъкнало и както обикновено става по български решават да му пъхнат пръта в колелата. Но те са забравили, че си имат работа с един селянин от златията, крушевенец, който знае какво е да работиш на полета, да държиш пушка в ръце в защита на родината си…”

Ето и свидетелството на самия проф. д-р Иван Митев (http://www.novinar.net/news/prof-d-r-ivan-mitev-blagodaria-naj-mnogo-na-oniia-koito-me-otrichaha_MzE0NTs0.html , който казва „Благодаря най-много на тия, които ме отричаха”:

"Кой беше най-красивият период от живота ви?- Всеки сезон от живота си има своите красоти (отговаря на френски). Е, естествено, младостта е най-красивата част… Когато през 1942 г. с един приятел решихме да следваме медицина, се оказа, че има изпит по латински език. Брей, къде ще го учим този латински?! Разбрахме, че двама души в село Бърдарски геран могат да ни помогнат. Намерихме ги: обявеният днес вече за блажен Евгений Босилков, другият - Фабиан. Два месеца учихме латински с тях. Поискахме да платим - те не искат нищо. Благодарение на тях изкарахме успешно изпита. И двамата завършихме медицина. През 1950 г. отивам в Русе като лекар, Евгений станал началник на католическите свещеници. Срещна ме много радостно, разказа ми някои истории, похвали ми се, че е бил при Георги Димитров: “Изпушихме, казва, лулата на мира.” През 1952 г. обаче се състоя процесът над католическите попове и хайде, отиде си! Но този човек, явил се в моя живот на един кръстопът, никога няма да го забравя… Не само защото ни помогна тогава".

………
След много перипетии шестият сърдечен тон става световно признат:

„Шестият сърдечен тон е българското научно постижение на XX век, избрано тази вечер от зрителите на БНТ с 57,18%. Гласуването бе с есемеси, телефонни обаждания и по електронна поща.
Откриването на Шестия сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина, известен като "Феномена на века".
Негов откривател е проф. д-р Иван Митев.
През 1974 г. той публикува статия в сп. "Педиатрия", в която за пръв път споделя за своето епохално откритие.
Няколко години по-късно тази статия се появява и в най-престижните световни кардиологични списания и скоро шестият тон на сърцето е приет като явление с изключително значение за развитието на медицинската наука.
Откритието на проф. д-р Иван Митев спомага за цялостното опознаване на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки, създава уникални перспективи за проучвания с огромен принос за цялото човечество.
За произхода на първия и втория сърдечен тон са създадени множество теории. Третият и четвъртият тон се долавят само от опитното лекарско ухо. Петия сърдечен тон открива преди 50 години френският кардиолог Карло.
"Пътят бе доста дълъг, труден, сложен. Най-трудното беше да убедя себе си преди всичко, че това, което виждам, е действително нов сърдечен тон.
Не можех лесно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно.
Тези изживявания трудно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки изследовател, който счита, че се занимава с нещо неизвестно", разказва проф. д-р Иван Митев в интервю през 1999 г.

Проф. д-р Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет в София, син на проф. д-р Митев, сподели в студиото вълнението си от класирането.
"Става въпрос за моят баща. Пътят му беше много-много труден.
Той има една голяма благодарност към българските юристи, понеже това бяха хората, които застанаха твърдо зад Шестия сърдечен тон.
Този тон беше признат първо от световно известни кардиолози - няколко американски кардиолози, естествено от Съветския съюз, трябваше да има и от Франция и от други страни.
Юристите бяха тези, които казаха това е откритие. Когато баща ми през 1973 г. представи тази идея в Института за изобретения и рационализации, до тогава нямаше представа какво е това откритие", разказа Ваньо Митев.”

20 февруари 2010 г.

С нова визия - към нови предизвикателства

От днес, 20 февруари, в 13 ч. официално стартира обновения сайт на Дружеството на банатските българи в България - www.falmis.org.

Заслугата за новата визия и обогатените възможности на сайта дължим изцяло на Александър Живков, за което сърдечно му благодарим.

Вече има възможност да се пишат и коментари под статиите, както и още много други интересни неща.

Какво още Ви очаква - ще видите, ако посетите сайта.

4 февруари 2010 г.

Добре дошли в Стар Бешенов online!

Най-после се появи дългоочакваният сайт на Стар Бешенов. Това е:

„Един сайт, специално създаден за всички хора, които са чували, знаят или искат да знаят за банатските българи, за всички, които говорят палкенски, за палкенете, чиито прадеди са останали или само са преминали през Стар Бешенов през тези няколко стотин години и за всички, които имат роднини, семейство и приятели палкене!”


В него можете да намерите много информация, текущи новини, стотици банатски българи, да издирите роднините си, да комуникирате свободно помежду си – все с мисълта, че мястото, което ни свързва всички нас, разсипани по целия свят, е Стар Бишнов – мястото, откъдето е започнало всичко за потомците на някогашните павликяни, намерили спасение в Банат, мястото, където сърцата ни се връщат „у дома”.

20 януари 2010 г.

Божията гъска

Все повече почитатели на публикуваните в блога на Ник Марков малки приказки се обръщат към мен с молба да ги превеждам и публикувам тук, за да могат да ги четат.

Това е идея с Ник да направим едно съвместно издание в превод на „нашия” български език. Ако интересът към тази тематика продължава, сериозно ще се замислим по въпроса.

Ето и следващата история:


Божията гъска

Имало едно време семейство, което живеело в едно много малко селце. Имали две деца.
Бащата не вярвал в Бога и не се срамувал да казва и на другите какво мисли за религията и особено за християнските празници, както например за Рождество Христово.

Неговата жена, обаче, била вярваща и възпитала децата си във вяра в Бог и Исус Христос.
Една вечер, точно преди Рождество, жената и децата отишли на литургия в малката църква в селото. Викнала и съпруга си да иде с тях, но той отказал с думите:
- Всичко това е голяма глупост. Ако наистина имаше Бог и ако Исус бе Негов Син, защо би го пратил на земята, въплътен в човешка плът? Ако Бог е всемогъщ, защо би слязъл толкова ниско до нас? Не мога да вярвам в такива неща, всичко това няма никакъв смисъл.

Така жената и децата отишли без него.

Не минало много време и започнал да вали сняг и да духа вятър. Мъжът погледнал през прозореца и не видял нищо, само сняг, носен от вятъра. Започвала буря!
Седнал малко преди да запали печката, за да бъде топло вкъщи през нощта. И точно в този миг чул нещо да се удря в прозореца. Веднъж, после още веднъж. Погледнал навън, но не видял нищо от снега.

Като поспрял малко вятърът, излязъл навън да види какво е това, което се удря в стъклото. Тогава видял едно ято диви гъски да се лутат и да хвърчат из двора. Изглежда, че се били запътили към топлите страни, но се загубили и изостанали от голямото ято сега летят заблудени и гладни из неговия двор. Вкочанени и замаяни от студа някои от тези гъски се били ударили в прозореца му.

Селянинът, човек с добро сърце, си казал, че би могъл да ги прибере в обора, тъй като в това лошо време със сигурност не биха могли да продължат пътя си на юг.
„В обора биха могли да пренощуват спокойно. Там е топло, има и какво да ядат, тъй че докато спре виелицата биха могли да си починат!” – си казал селянинът. Отворил широко вратата на обора, надявайки се, че гъските ще я видят и ще влезнат вътре, но те само пляскали с крила и се лутали насам-натам. Изглежда, че те изобщо не били забелязали обора и не си давали сметка какво би означавал той за тях.

Мъжът опитал да ги примами, да ги вика, но не направил нищо друго, освен да ги уплаши още повече.
Влезнал вкъщи, взел едно парче хляб, натрошил го и посипал с трохите диря до обора. Но гъските пак не разбрали.
Отишъл зад тях и опитал да ги вкара в обора, но те се уплашили още повече. Тичали на всички страни, само не и към обора.
Опитвал всичко, но не успял да вкара гъските там, където биха били на топло и на завет по време на бурята.

„Защо не ме следват?” Дали не виждат, че това е единственото място, където могат да се спасят от бурята?”

Мислейки така, мъжът си дал сметка, че гъските никога не биха следвали един човек.
- Само ако бих бил един от тях, ако бих бил и аз гъска, бих могъл да ги спася! – си казал на глас той.

И тогава му дошла идея! Влезнал в обора, извадил една от неговите гъски, занесъл я зад ятото диви гъски и я пуснал. Гъската хукнала сред другите гъски право към обора, а те, една по една, я последвали, докато не влезнали всички на завет.

Като видял това, мъжът стоял мълчалив известно време, след което повторил на глас:
- Само ако бих бил един от тях, само тогава бих могъл да ги спася!

И се сетил за думите, които казал на жена си: „Защо Бог би се понизил, че да слезе на земята и да живее в човешко тяло?”

И изведнъж разбрал всичко. Бог бил направил точно това! Ние сме като тези диви гъски – заблудени, ослепени, уплашени. Бог изпратил Сина Си, за да ни покаже пътя и да ни спаси.

И очите му се напълнили със сълзи. Годините, през които не вярвал, минали изведнъж както тази буря. Станало леко на душата му. Коленичил в снега и казал първата молитва в своя живот:

- Благодаря ти, Господи, задето взе човешки образ и дойде да се спасиш от бурята!