15 ноември 2011

10 ноември - клетвата


На 10 ноември 2011 г. положих подписа си под клетвата на новоизбраните кметове в община Бяла Слатина. Встъпих в длъжност, която знам, че ще ми донесе от всичко по много - много  ядове, болка, неприятности, мъка, но и радост, усмивки, активна работа, споделени успехи и заслужено удовлетворение.

Дано през следващите четири години Бог да бди над мислите и делата ми, за да мога да оправдая доверието на хората, които ме подкрепиха.


24 септември 2011

Светлана Караджова – независим кандидат за кмет на Бърдарски геран


Родена съм на 18 септември 1973 г. Завърших Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий” със степен магистър през 1996 г., специалност „Българска филология”.
Работих две години в Дом за деца и юноши в Бърдарски геран като възпитател.
От 2004 до 2007 г. бях редактор на католическия вестник „Абагар”, издаван в София от архим.Георги Елдъров.
За кратко работих в екип на зам.-министър в Министерство на външните работи в София, а от началото на 2008 г. до края на 2010 г. бях главен експерт „Връзки с обществеността” към Община Бяла Слатина.
От 1998 г. работя на доброволни начала за благото и каузата на банатските българи в България, като дейността ми включва:
- Издаване на първия вестник на банатските българи в България „Фалмис – Uvec falim”, чийто главен редактор съм от началото му до края на 2004 г.
- Основаване на Дружество на банатските българи в България през 2007 г., чийто председател съм от 2007 г. досега. Дружеството пое функциите на предишното Дружество, саморазпаднало се след смъртта на дългогодишният му председател Михаил Шипков.
- Създаване и поддържане на четири интернет сайта за банатските българи – www.falmis.org , www.bardarskigeran.eu , www.saedinenie1923.blogspot.com , www.karadzhova.blogspot.com
- Редактор на поредицата “Родовата памет на банатските българи”
- Сценарист съм на множество тържества и спектакли за Народно читалище „Съединение-1923”.
Във връзка с тази ми дейност досега разработих и спечелих следните проекти към различни финансиращи организации:
За читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран:
Проект:Дневен център за работа с деца „Палкенче” (2009 г.)
Име на финансиращата организация: Фондация „Лале”
Целта на проекта е да се създадат извънкласни форми за работа с деца в селото. По този начин се стимулира детската активност, като се запазват уникалните за селото и общността на банатските българи култура, традиции, обичаи, история и диалект. В центъра децата вече три лета имат занимания по време на лятната ваканция под формата на кампус или усилени репетиции на танцовия състав, което осигурява както развитие на децата, така и спокойствие на родителите за ползотворно прекараното време.
Общ бюджет на проекта: 16 613,72 лв.
Проект: „Хайдат, брайкя, да се пребереми” (2010 г.)
Име на финансиращата организация: Фондация „Работилница за граждански инициативи”
Създаване на концерт-спектакъл, който да спомогне за възстановяване, съхраняване и популяризиране на традициите, фолклора и културата на банатските българи. В село Бърдарски геран е най-многобройната и активна група, която е лицето на цялата общност. Чрез проекта много хора се включиха в подготовката на спектакъла, който се превърна в мощно средство за реклама на спецификата на общността и същевременно е притегателен център за всички нейни представители.
Общ бюджет на проекта: 4 368 лв.
Проект: „Всички поколения заедно”(2011)
Име на финансиращата организация: Фондация „Лале”
Доразвива дейността на Дневен център за работа с деца „Палкенче”, създаден с помощта на Фондация „Лале” през 2009 г. чрез ремонтиране на още една зала. Целта е да бъдат обединявани всички поколения в разнопосочните инициативи на читалището. Втората линия на проекта е създаване на карнавален фестивал „Фършанги”, който се провежда всяка година в последните дни преди Великденския пост.
Общ бюджет на проекта: 6 573 лв.
Проект: „Работилница „От „Имало едно време” до Network” (2011 г.)
Име на финансиращата организация: Фондация „Работилница за граждански инициативи”
Предаване на умения и знания между поколенията чрез формата на „Работилница „От „Имало едно време” до Network”, където на всеки желаещ ще бъде даден шанса да извърви пътя от „чирак” до „майстор” в изкусния занаят на създаване на материалните знаци на общността, както и в оживяването на някогашните традиции чрез новите форми на днешния технологичен свят. Създаване на занаятчийски продукти и реклама на тях, чрез която да се засили интересът към цялата общност. Създаване на събития (изложби, презентации, фестивали), които да привличат туристи и потенциални клиенти с цел развитие на селски туризъм в уникалното банатско българско село Бърдарски геран.
Общ бюджет на проекта: 5 528 лв.
Допълваща субсидия от Министерство на културата за 2010 г., с която бе ремонтирана библиотеката на читалището и подменена дограмата на втория етаж на сградата.
Стойност на проекта: 2 000 лв.
Народно читалище „Съединение-1923” получи одобрението и на проект към „Глобални библиотеки” през 2011 г., по който ще получи през октомври 2011 г.
оборудване обозначено като Пакет № 5 Б за библиотеки в селища под 1000 жители и налична площ минимум 12 кв.м., което съдържа: 3 настолни компютъра, от които 1 за библиотекар, 1 многофункционален принтер тип Б, 1 мултимедия и 1 подвижен екран
Всички тези пари бяха усвоени в полза на селото и неговите жители – не само участващите в реализацията на проектите, но и на всички, които по косвен начин се докоснаха до създаваното чрез тях.
За Дружеството на банатските българи в България:
Проект: „Родовата памет на банатските българи” (2009 г.)
Сдружение “Дружество на банатските българи в България” кандидатства пред Фондация „Работилница за граждански инициативи” с проект за събиране на материали и издаване на книжно тяло под надслов „Родовата памет на банатските българи”. Целта бе да се предаде на поколенията знанието за миналото на банатските българи от особената позиция на "гледането отвътре" и възможността да се създаде непринуден и наситен със съзнанието за наближаващ край разказ от множество родови истории, отпращащи връзки една към друга, които обрисуват пълната картина на общностния живот.
Стойността на проекта е 3 564 ч. – от които 2 000 лв. от Фондация „Работилница за граждански инициативи” и 1564 лв. собствен принос от дарения.
Проектът прерасна в поредица с издаването през 2010 г. на втора част на „Родовата памет на банатските българи, вече изключително със средства, събрани от дарения. Подготвя се и трети том на поредицата.
* * *
Поех по пътя на тази кампания с ясно осъзнати позиции. Знам рисковете и жертвите, трудността и болката, но знам и нещо друго, на което ме научи досегашният ми опит. Ние можем да постигнем много. Ние, всички заедно! Не разединени от партии и коалиции, защото „партия” винаги означава „част”. Главното, което продължава да ни държи заедно, е нещо много по-голямо от партийни интереси и дребни злободневни страсти – ние сме банатски българи, ние сме католици, ние сме различни, ние сме уникални, ние сме остров сред морето от други. И в това е силата ни! За да успеем да оцелеем в разрушаващата се България трябва да сме единни.
В обществото циркулират какви ли не догадки, въпреки обявената ми независима кандидатура. Някои мислят, че съм привърженик на левите идеи в партийното пространство, други смятат, че клоня към синята гама, а аз дори отказвам да съм център, изразен в тясно партийното му значение, защото съм привърженик на Истината, Която никога не е разкъсвана на парчета, както предлагат партиите, и никога не е само „наша” или само „тяхна”. ТЯ е принципна и абсолютна. ТЯ е единна и неделима. Очертава пространството си с вечните морални норми и ценности и винаги се бори за доброто на цялата общност.
Истината почти винаги е болезнена и събужда съпротива, но все пак Истината прави хората свободни. Френският писател Жан-Жак Русо е казал, че „Лъжата има безброй много проявления, а истината съществува в една-единствена форма”. Нещата в живота не са прости и ясни, както би трябвало да бъде, защото ги усложняваме с цел да угодим на себе си, на его-то си, но не и да допринесем с нещо за общото благо. Именно затова призовавам всеки да погледне дълбоко в сърцето си и да заеме позицията, която му диктува гласа на съвестта. Дано тогава да застанем от една и съща страна в битката.
От почти 14 години животът ми е свързан с Бърдарски геран именно като част от цялото, като „столица на банатските българи” с всичките отговорности, които носи това определение, и с общността на банатските българи като цяло. Какво свършихме всички заедно за тези години видяха много хора по цял свят. Сега остава да го оценим самите ние, да решим как искаме да продължим напред и да тръгнем. Смело, решително, с цялото съзнание, че за селото ни годините се източват все по-осезаемо, завличайки спомените от някогашното време на възход и оставяйки само горчива болка от това, което виждаме всеки ден – запустяването, затвореността на хората в собствените им проблеми, самотата на все по-голяма част от жителите.
Именно затова съм убедена, че кметът не би трябвало да е „институция” – суха, бездушна претенция на някого, който изисква уважение, само защото заема някакъв пост. Кметът трябва да е връзката между хората, защитник на техните интереси, връзка, от която да израстват нормални човешки взаимоотношения. Подобна здрава и ползотворна комбинация не се гради лесно и затова са нужни винаги две страни, които да гледат в една посока и да вярват една на друга. Спойката на такава връзка за Бърдарски геран трябва да бъде всеобщата ни обич към родното място, към нашите традиции, принадлежността към голямото семейство на банатските българи, към фолклора и всичко това, което ни държи заедно дори и разпилели чедата си по целия свят.
Колкото е нужна обединяваща роля на кмета, толкова повече е нужна и правилната оценка за ролята на всеки един член на нашата малка общност. При всяка задача или ситуация би трябвало да е ясно кой ще е естественият лидер според качествата, опита и уменията си. Всеки има своите силни страни, затова и всеки е нужен в точно определеното време и на точно определеното място. Ако позволим те да се изявяват в нужния момент, ще изградим заедно един по-добър живот за селото ни. Без борба за надмощие на всяка цена, без омраза и завист, с ясното съзнание, че всички сме част от цялото и работим за една кауза. Всички участваме в процеса и успехът зависи от всеки един от нас.
От десетилетия по избори се говори за привличане на инвестиции, за разкриване на работни места, за подобряване на инфраструктурата, за справяне с тежките социални проблеми. Трудността на изпълнението на подобни обещания е видна за всички ни, съдейки по резултатите досега, но ми се струва, че главната трудност е да накараш хората да бъдат с теб в тази борба и в това е главният ни проблем.
Скромният ми опит от работа с проекти ме е научил на някои неща и едно от тях е, че колкото и да си способен да отвоюваш някакви средства, ако няма кой да приеме присърце работата, всичко пропада. Когато се борех, за да защитавам някой от досегашните успешни проекти на читалището пред съответната финансиращата организация и знаех, че трябва да изпреварим 100 или 200 проекта, аз бях убедителна, защото знаех, че сме най-добрите, носим уникална култура и отстояваме паметта за миналото си.
Защото бях и все още съм сигурна, че тези 50-60 човека в читалището ще успеят да бъдат като един, ще дадат всичко от себе си, ще работят неуморно и в резултат ще завладеят която и да е сцена, но най-вече сърцата на зрителите.
Фондациите вярват, защото имам надежда в хората от самодейните колективи при читалището. Без тази сигурност е изключително трудно да се боря и да отстоявам нещо, което е все още само в главата ми като планове, идеи, решения.
Такава увереност трябва да има и бъдещият кмет на селото ни. Да знае, че хората са с него, че ще го подкрепят в битката за финансиране точно на НАШИТЕ проекти. Тогава пречките ще станат по-малко, успехите повече, а резултатът ще е по-добър живот за всички ни.
Единственият път за вливане на средства в някаква дейност към момента е кандидатстването с проекти към различни фондации и правителствени програми, които разпределят парите от еврофондовете. Най-обещаващите пътища за подобно финансиране са изградените Местни инициативни групи, т.н. МИГ-ове, на териториален принцип по Подхода „ЛИДЕР” във всички общини в България. Подходът „Лидер" действа в рамките на Програмата за развитие на селските райони (2007-2013 г.). Стратегията за местно развитие, разработвана от съответния МИГ, цели устойчиво развитие на селските райони посредством разнообразяване на икономическите дейности, опазване на природата и селските райони, развитие на висококачествени услуги, отговарящи на нуждите и очакванията на местните хора.
Минималният бюджет на една стратегия за местно развитие е 1 000 000 евро, а максималният - 2 000 000 евро. Възможно е допълнително финансиране, но бюджетът на една стратегия до 2013 г. не може да превишава 2 500 000 евро.
В нашия случай към МИГ „Бяла Слатина” ще се кандидатства с проекти, които ще бъдат разглеждани на местно ниво и ще бъдат финансирани. Неправителствените организации ще получават 100 % безвъзмездно финансиране, а фирмите и частните лица 50 % от общия бюджет на проекта. Дейността на МИГ-а все още е в процес на изчакване на одобряване на Стратегията, но към януари 2012 г. ще започне кандидатстването с проекти и съответно тяхното одобрение и финансиране.
В този момент е шансът на Бърдарски геран да привлече възможно повече средства за себе си под различни форми. Всеки един от жителите на селото ни ще може да получи финансиране за конкретна дейност с цел да развие бизнес, да създаде работни места, да закупи техника, да построи сграда, нужна му за бизнеса и т.н. Отделно чрез читалището, чрез младежкото сдружение, пенсионерски клуб, спортен клуб и пчеларско дружество (ако имат самостоятелна регистрация) ще могат да се усвояват средства, които също ще служат за благото на всички жители на селото ни.
Главната ни цел през идващите години е да използваме целия натрупан потенциал от дейността си до тук, от миналото и традициите, и да превърнем Бърдарски геран в привлекателно място за селски туризъм. Това ще даде поминък на известна част от жителите му, а привличането на постоянни посещаващи ни туристи ще повиши интереса, контактите и от там възможността за инвестиции в различни сфери на дейност от потенциално заинтересовани лица.
Другата насока на развитие чрез горепосочените програми ще е от страна на арендаторите, които да търсят начини за разкриване на спомагателни звена към земеделието, както и разнообразяване на цялостната им дейност, за да могат да бъдат разкрити нови работни места за жителите на селото ни. Помощта им в този момент на всеобща криза и мисълта за осигуряване на препитание за повече хора е от съществено значение за Бърдарски геран.
Умението за изготвяне и управление на проекти ще е от изключителна важност за идващите няколко години. Ако мислите, че имате нужда от моите знания, умения и опит – възползвайте се в този момент, когато всички нужни условия за успех са налице.
Ако за младите е важно да имат препитание в родното си село, за възръстните хора най-големият проблем е липсата на осветление, липсата на настилка по улиците, огромните локви и запустялост. Това са проблеми, с които никой кмет досега не е успял да се справи напълно, защото това не е никак лесно. Да давам празни обещания, че ще го постигна, е против принципите ми, но това, което мога да твърдя със сигурност е, че ако сме заедно, ще бъдат продължени и увеличени усилията за справянето с тези проблеми. Искрено се надявам да успеем!
Диалогът между хората за мен е от първостепенно значение. Нуждата от срещи, обсъждане на проблемите, идеи за справяне с тях изискват всяка последна събота на месеца да има общоселски събрания, на които да се планират бъдещи дейности, да се търсят и предлагат съвети, да се търси начин за справяне с всяка конкретна ситуация.
Нека да си помогнем взаимно и да допринесем за развитието на Бърдарски геран – работещи като екип и мислещи за бъдещето!
Когато решавате за кого от всички кандидати ще гласувате в предстоящите местни избори, припомнете си как звучи химна на Бърдарски геран, който толкова пъти е изправял на крак множеството в салона на читалището. Всички, които са се разплаквали поне веднъж при слушането на този химн, съм сигурна, че ще направят правилния избор в този миг, когато не мислят за себе си, а за мястото, хората, спомените и бъдещето, обединени под едно любимо име – Бърдарски геран.

12 юли 2011

Почина монс. Георги Елдъров


На 11 юли след кратко боледуване напусна този свят архим.Георги Елдъров.

Опелото ще се извърши на 15 юли от 11 часа в католическия храм от източен обряд „Успение Богородично” в София, ул. „Люлин планина” 7. Погребението ще бъде от 13 часа в католическия парцел в Централните софийски гробища.

Покой на душата му!

02 ноември 2010

Реклама за приятели



Прожекция на филма "За Абагар и неговия създател" ще се състои на 4 ноември 2010 г. от 19 ч. в 35 ауд. на Исторически факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Поканата е от "Клуб 28".

Филмът е посветен на създателя на първата печатна книга на говорим български език "Абагар" - епископ Филип Станиславов.


Автори: Радослав Спасов, Александър Недков, Пенка Шопова.
Режисьор: Пенка Шопова
Оператор: Пламен Соловей


Продуцент: Регионален телевизионен център - Русе - БНТ

22 юни 2010

Шестият тон на сърцето и Блаженият Евгени Босилков

Понякога откритията те връхлитат. Изненадващо те измъкват от апатията и отварят вратата към нещо ново, вълнуващо, долетяло на бурни талази, за да донесе дългоочакваната глътка въздух за затворената в тесните рамки на сивото ежедневие човешка същност.

По същия начин ме връхлетя един факт, който дойде с лекотата на нечаканото. След появата му сякаш всичко е вървяло точно към случването му, но просто не сме имали очи да го видим. В последно време Крушовица, съседно на Бърдарски геран село, се появи в кръгозора ми по чисто служебни причини – секретар на община Бяла Слатина стана Иван Даков, жител на село Крушовица. От него дойде и поканата читалище „Съединение-1923” да изнесе концерт по случай рожден ден на пенсионерския им клуб, тъй като щяло да има гости и от Войводово, които ще се радват да видят банатските българи и да си припомнят малко от собствената история. Сега, като се замисля, немалко снахи от Крушовица има в селото ни, които много бързо се превърнаха в неразривна част от банатската българска общност.

За запознатите с историята на банатските българи, в село Войводово също са населени банатски българи по време на първите преселвания, но постепенно повечето се преместват в Бърдарски геран, защото там са компактна общност без други преселници, а най-вече има католическа църква, която за онова време е играла решаваща роля в живота им.

Връзката между двете села тези дни се прояви в неочаквано измерение. Иван Даков ми посочи един случаен факт – неговият вуйчо, проф.д-р Иван Митев, роден в Крушовица, човекът, открил шестият сърдечен тон, е учил латински език в Бърдарски геран при отец Евгений Босилков и оттогава пази дълбоко скрита, но здрава връзка с досега си до католическата църква. В последните години постоянно носил ключодържателя с образа на Блажения Евгени Босилков и така го и запомнили с подобни „католически странности”. Мнозина от българските католици всеки ден държат в ръцете си такъв ключодържател, но дали се сещат за Блажения така, както го е правил професора, който определя времето, прекарано в Бърдарски геран като „най-красивото време” през живота му.

Потърсих и ето какво намерих в статия за проф. д-р Иван Митев от вестник „Слово плюс” http://slovoplus.vratza.com/index.php?p=material&id=4285 :

„Той е бил 13-о дете в семейството. Децата са умирали много малки, останали са петима – двама братя и три сестри… Когато той се родил, голямата му сестра е била на 18 години…
(…)И така. Иван Митев напуска чернозема на Златията, със звучащата в ушите му музика на Дико Илиев и поема по пътя, отреден му от съдбата. Завършва гимназия в Оряхово, записва медицина… Ах, тази медицина? За да постъпи е трябвало да научи нещо от латинския. Имало е един свещеник от съседното село, при когото той със свои приятел отишли да ги учи на древния език. По спомените на дъщеря му д-р Поли Митева, на ключодържателя му било изписано името на този свещеник. Младият Митев участва в двете фази на Отечествената война. Във втората вече като доброволец. След войната той се връща в института и взима пропуснатите изпити, за да е отново заедно с колегите си. Завършва медицина и е разпределен на работа в Русе. Там се оженва, там се раждат и децата му Ваньо и Поли.

След 10 години, като околийски лекар, вече защитил дисертация той се премества в София.
През 1972 година, открива един незабелязан до тогава от никого тон на сърцето. Публикува статия по този повод в списание Педиатрия през 1974г. И… нищо. През 1978 година публикува същото във френско научно списание! От цял свят получава запитвания от елитни учени по повод на това, което е открил. Едва тогава започва битката!

Другарите български кардиолози разбират, че нещо се е промъкнало и както обикновено става по български решават да му пъхнат пръта в колелата. Но те са забравили, че си имат работа с един селянин от златията, крушевенец, който знае какво е да работиш на полета, да държиш пушка в ръце в защита на родината си…”

Ето и свидетелството на самия проф. д-р Иван Митев (http://www.novinar.net/news/prof-d-r-ivan-mitev-blagodaria-naj-mnogo-na-oniia-koito-me-otrichaha_MzE0NTs0.html , който казва „Благодаря най-много на тия, които ме отричаха”:

"Кой беше най-красивият период от живота ви?- Всеки сезон от живота си има своите красоти (отговаря на френски). Е, естествено, младостта е най-красивата част… Когато през 1942 г. с един приятел решихме да следваме медицина, се оказа, че има изпит по латински език. Брей, къде ще го учим този латински?! Разбрахме, че двама души в село Бърдарски геран могат да ни помогнат. Намерихме ги: обявеният днес вече за блажен Евгений Босилков, другият - Фабиан. Два месеца учихме латински с тях. Поискахме да платим - те не искат нищо. Благодарение на тях изкарахме успешно изпита. И двамата завършихме медицина. През 1950 г. отивам в Русе като лекар, Евгений станал началник на католическите свещеници. Срещна ме много радостно, разказа ми някои истории, похвали ми се, че е бил при Георги Димитров: “Изпушихме, казва, лулата на мира.” През 1952 г. обаче се състоя процесът над католическите попове и хайде, отиде си! Но този човек, явил се в моя живот на един кръстопът, никога няма да го забравя… Не само защото ни помогна тогава".

………
След много перипетии шестият сърдечен тон става световно признат:

„Шестият сърдечен тон е българското научно постижение на XX век, избрано тази вечер от зрителите на БНТ с 57,18%. Гласуването бе с есемеси, телефонни обаждания и по електронна поща.
Откриването на Шестия сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина, известен като "Феномена на века".
Негов откривател е проф. д-р Иван Митев.
През 1974 г. той публикува статия в сп. "Педиатрия", в която за пръв път споделя за своето епохално откритие.
Няколко години по-късно тази статия се появява и в най-престижните световни кардиологични списания и скоро шестият тон на сърцето е приет като явление с изключително значение за развитието на медицинската наука.
Откритието на проф. д-р Иван Митев спомага за цялостното опознаване на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки, създава уникални перспективи за проучвания с огромен принос за цялото човечество.
За произхода на първия и втория сърдечен тон са създадени множество теории. Третият и четвъртият тон се долавят само от опитното лекарско ухо. Петия сърдечен тон открива преди 50 години френският кардиолог Карло.
"Пътят бе доста дълъг, труден, сложен. Най-трудното беше да убедя себе си преди всичко, че това, което виждам, е действително нов сърдечен тон.
Не можех лесно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно.
Тези изживявания трудно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки изследовател, който счита, че се занимава с нещо неизвестно", разказва проф. д-р Иван Митев в интервю през 1999 г.

Проф. д-р Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет в София, син на проф. д-р Митев, сподели в студиото вълнението си от класирането.
"Става въпрос за моят баща. Пътят му беше много-много труден.
Той има една голяма благодарност към българските юристи, понеже това бяха хората, които застанаха твърдо зад Шестия сърдечен тон.
Този тон беше признат първо от световно известни кардиолози - няколко американски кардиолози, естествено от Съветския съюз, трябваше да има и от Франция и от други страни.
Юристите бяха тези, които казаха това е откритие. Когато баща ми през 1973 г. представи тази идея в Института за изобретения и рационализации, до тогава нямаше представа какво е това откритие", разказа Ваньо Митев.”

20 февруари 2010

С нова визия - към нови предизвикателства

От днес, 20 февруари, в 13 ч. официално стартира обновения сайт на Дружеството на банатските българи в България - www.falmis.org.

Заслугата за новата визия и обогатените възможности на сайта дължим изцяло на Александър Живков, за което сърдечно му благодарим.

Вече има възможност да се пишат и коментари под статиите, както и още много други интересни неща.

Какво още Ви очаква - ще видите, ако посетите сайта.

04 февруари 2010

Добре дошли в Стар Бешенов online!

Най-после се появи дългоочакваният сайт на Стар Бешенов. Това е:

„Един сайт, специално създаден за всички хора, които са чували, знаят или искат да знаят за банатските българи, за всички, които говорят палкенски, за палкенете, чиито прадеди са останали или само са преминали през Стар Бешенов през тези няколко стотин години и за всички, които имат роднини, семейство и приятели палкене!”


В него можете да намерите много информация, текущи новини, стотици банатски българи, да издирите роднините си, да комуникирате свободно помежду си – все с мисълта, че мястото, което ни свързва всички нас, разсипани по целия свят, е Стар Бишнов – мястото, откъдето е започнало всичко за потомците на някогашните павликяни, намерили спасение в Банат, мястото, където сърцата ни се връщат „у дома”.