29 октомври 2008 г.

85 години читалище "Съединение-1923"


Читалището в Бърдарски геран ще чества своята 85-та годишнина на 14 ноември 2008 г. от 17,30 ч.

Поканени са всички, които през годините са отдавали таланти, сили, време и нерви за благото на нашето читалище.

Гостуват ни младите танцьори от Асеново и самодейните младежки състави от Б. Слатина.

Елате заедно да си припомним историята на читалище "Съединение", да споменем хора, които са работили за него, да върнем към живот позабравени емоции от миналото.

25 октомври 2008 г.

Добри думи за Лука

Това са двама мои много добри приятели - вляво е Благой Вангелов от София, а вдясно - банатският българин Лука Велчов от Букурещ.

Преди повече от седмица Благой ми се обади, че заедно с група приятели решили да идат в Букурещ и ме помоли да го свържа с някой, който да им помогне да разгледат румънската столица с акцент към българското в нея.

Нямаше защо да се замислям. Единственият, който можеше прекрасно да свърши тази работа е Лука Велчов - стар приятел и невероятен родолюбец.

Казват, че имаме с Лука еднакви очи - хубави и сини, било палкенска жилка според някои. Аз пък знам, че не само по това си приличаме.

Помолих Благой да напише текст за българите в Букурещ и за преживяванията им през тези два дни престой, за да го публикувам в сайта на Дружеството на банатските българи в България. С блестящото му слово можете да се срещнете тук.

Гостуване в Бело блато

В коментар към миналогодишна публикация ("Българиада във Войводина") дойде една новина, която изнасям тук, защото й се зарадвах и нека повече хора да присъстват на предстоящото обявено събитие:

На 8 и 9 ноември 2008 юношеският хор към Националната гимназия за древни езици и култури в София ще гостува в Бело Блато. Доколкото разбрахме, хората там имат нужда от още българска литература, така че ще направим всичко възможно да им занесем разнообразни книги на родния език.

Манол Глишев, НГДЕК

Посетете концерта и допринесете с каквото можете за благополучното развитие на новите контакти.

20 октомври 2008 г.

Минзухари в пустошта

Слънцето тегли навън в есенните дни и ето ни - смръзнато потреперващи от мъгливите утрини и очакващи с лека неприязън вечерния остър лъх на внезапно появил се вятър. В бързащите да се източат слънчеви часове една мълчалива разходка из селото ни поднася лека тъга и смътна надежда, изразена в купчинки жълти минзухари.

Не съм обикаляла селото точно от една година, когато снимах запустението. Днес видях нещо друго – разликата между срутващите се къщи и поддържаните е още по-огромна и тя се дължи не толкова на умирането на едните, а най-вече на видимото обновяване на другите.

Въпреки всичко запустелите дворове, за жалост, са повече от добре уредените. Макар полека да започва процес на окрупняване като се присъединяват запустелите към все още живите.

Една заключена врата и разпилени гнезда минзухари в пустеещия двор – това е късче от Бърдарски геран в топлата есен на октомври.

16 октомври 2008 г.

Интересно предложение

Моите млади приятели от www.bqlaslatina.com написаха едно чудесно есе за родния си град Бяла Слатина. Казва се "Отвъд Бяла Слатина". Как и защо нямат история, как и защо никой нищо не помни и не знае. Възхищавам се на смелостта да обявят проблема, на стила на писане и ентусиазма им да започнат да се ровят и да възстановят нещото, което би трябвало да им е завещано от предците. Можете да прочетете целия текст тук, а интересна за банатските българи е тази част от есето:

„За разлика от Бяла Слатина обаче, едно от селата в общината - Бърдарски геран - кипи от информация. Сякаш някой с годините е записвал историята му ден след ден - култура, обичаи, традиции … В богатата история на това село има всичко. Туризмът му се развива добре, културата му се пази и уважава. Съществуват и любопитни забележителности.

Май е по-добре то да стане град и община. И дотогава, ако Бяла Слатина, не реши да става кралство или галактика, нека се присъедини към ” община ” Бърдарски геран."

Приемете това предложение с чувство за хумор и дано младите ентусиасти да намерят сили да постигнат мечтата си - да успеят да създадат във виртуалното пространство образа на града, който обичат. Досега показват, че го правят с много любов и надежда за промяна.

10 октомври 2008 г.

Интервю за конкуренцията

От края на януари поддържам, с помощта на верен екип млади хора от община Бяла Слатина, един новинарски сайт за всичко ставащо в общината. Казва се „Вестител”.
От известно време стартира и конкурентен сайт за ставащото в Бяла Слатина, създаден от Г. Грозданов, един млад човек, родом от града, но живеещ в Италия. Двата сайта не си съперничат вражески, а по-скоро си помагат, съизмервайки се.

Изненадващо за мен, от „конкуренцията” ми поискаха интервю, което можете да прочетете тук. Според администратора имам много приятели, защото само за три дни интервюто е видяно от рекорден брой читатели, а аз дори не съм казала на никого.

Сега реших вече да го обявя, след като видяхме, че няма нужда от пресилена реклама. Изводът е, че сайтът е четен много и това е най-важното за създателя му и за всички, които искат информацията да достига неподправена и навременна до читателите.

7 октомври 2008 г.

Нов български учител за децата в Иваново


От няколко години Министерството на образованието и науката праща учители в българските общности в чужбина. Сред банатските българи в Румъния и Сърбия също отиват, а става така, че и остават там, което може само да ни радва, тъй като явно намират какво да ги задържи и приобщи към тази общност макар и извън родината.

Наскоро получих писмо от една учителка, спечелила конкурса за мястото на учител по български език в Иваново, Сърбия. Казва се Емилия Неделчева и е от Севлиево. Търсейки повече информация за селото и за хората, които живеят там, попаднала на моя блог. Писа ми с молба да й разкажа за хората, за мястото, за всичко, което я очаква на новото място. Препратих я към по-стари публикации тук и й предложих да я представя на цялата ни общност, живееща по света, защото само ако се познаваме, ще можем да си помагаме едни на други.

Днес Емилия Неделчева бе в Министерството на образованието и науката и вече със заповедта за назначение потегля през идващите почивни дни към новото предизвикателство. Иска да научи повече за селото, училището, за всичко… Тръгва с очакваната за такива случаи тръпка от неизвестното и твърди: „Не ме притеснява колко ще бъда ангажирана, защото обичам работата си и децата. Гледам на работата си там като на професионално предизвикателство, като на възможност за нов път в професионалното ми развитие.”

Приканвам всички да помогнем, с каквото можем, на Емилия. Тя ще работи за банатските българчета в Иваново, за всички хора в Иваново, създавайки в сърцата им образа на България.

5 октомври 2008 г.

Няма случайни неща

Напоследък все по-често ме намират хора, които не съм и предполагала, че ще познавам. Тръгват от блога, някои случайно попаднали там, пишат ми и така започва понякога оживена кореспонденция, понякога само еднократна размяна на писма.

По същия начин се запознах и с Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн. От първото му писмо научих, че е директор на Дружеството на Българските Диалектаджии http://sbdpp.blogspot.com/ , който ме молеше да му помогна да публикува поемите на Павел Куков на сайта на тяхното дружество.

Посрещнах с недоверие това първо писмо, особено като погледнах сайта и мернах някои печатни и пунктуационни грешки. Написах отговор, не особено предразполагаш към продължение на кореспонденцията, като се усъмних както в истинността на името, така и в стойността на цялата тази работа с диалектаджиите. Макар в сайта да видях публикувани стихове и на Антон Лебанов, това не смекчи сърцето ми.

Каква беше изненадата ми, когато този същия Кристофър ми отговори с изключително любезно и подробно писмо, в което дава пълна информация за рода си и … за възрастта си. Оказа се, че е 15-годишно момче, което учи в немската гимназия в София и вече е сътрудничело на вестник Nasa glas с кратък разказ http://nasaglas.link.ro/NasaGlas200814.pdf.
Оказа се, че странното име се дължи на родословието му. Майка му е известната арфистка Анна-Мария Равнополска http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A0%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%94%D0%B8%D0%B9%D0%BD
А баща му е американеца Geoffrey Dean - http://home.aubg.bg/faculty/dean/

Кристофър списва вестник на шопския диалект, който говори http://dramshenskagordost.blogspot.com/Можете да разгледате и да се уверите, че момчето владее фонетиката и умее да предава доста точно особеностите на говора.

Трогна ме готовността му да набере поемите на Павел Куков, въпреки че се опитах да го разубедя, изтъквайки трудностите с ръкописните текстове и непознаването на банатския български диалект. Доводите ми не бяха взети под внимание, така че в скоро време може да имаме набрани и публикувани в интернет, ако не всичко, то поне част от стиховете на Куков. За срам на банатските българи едно 15-годишно софиянче, говорещо шопски, ще ни свърши работата, която отлагаме с години…

Кристофър е невероятно момче и съм убедена, че не случайно се намерихме. Дете на изтъкнати музиканти, той не е избрал тази кариера, макар да свири на пиано и да има добър слух. Отдават му се езиците и затова сега учи в немската гимназия с особено старание. Обича математиката, рисува хубаво (негово дело е герба на Дръмша в сайта), обича историята и биологията.

На тази снимка е Крис, облечен в собственоръчно ушито червено елече, а ризата е бродирана пак от него. Стенописът отзад също е негово дело.




Пожелавам много успехи на Кристофър във всички сфери, в които прилага талантите си.

Радвам се, че ме намери, Крис!