20 октомври 2008 г.

Минзухари в пустошта

Слънцето тегли навън в есенните дни и ето ни - смръзнато потреперващи от мъгливите утрини и очакващи с лека неприязън вечерния остър лъх на внезапно появил се вятър. В бързащите да се източат слънчеви часове една мълчалива разходка из селото ни поднася лека тъга и смътна надежда, изразена в купчинки жълти минзухари.

Не съм обикаляла селото точно от една година, когато снимах запустението. Днес видях нещо друго – разликата между срутващите се къщи и поддържаните е още по-огромна и тя се дължи не толкова на умирането на едните, а най-вече на видимото обновяване на другите.

Въпреки всичко запустелите дворове, за жалост, са повече от добре уредените. Макар полека да започва процес на окрупняване като се присъединяват запустелите към все още живите.

Една заключена врата и разпилени гнезда минзухари в пустеещия двор – това е късче от Бърдарски геран в топлата есен на октомври.

2 коментара:

Natali Nikol каза...

Ех, Светле, Светле! Колко есени се изтърколиха от онова славно време на нашите вечеринки пред вашата порта? Колко минзухари прецъфтяха от времето в което бабите тътреха столчетата си за да ни слушат как пеем и рецитираме? Сякаш виждам запустелия двор на баба Тереза и дядо Палчо след смъртта им /на снимката към статията ти/. Ние се изнизваме без вест /аз живея отдавна в Германия/, но останаха хора като теб, които да поддържат огъня на живота в селото ни. Благодаря ти за възможността, която ни даваш да следим новините от това свидно за нас място - Бърдарски геран; за мен то е най-пъстрият спомен от детството ми. Благодаря ти за прекрасния блог и за усилията! Дерзай! Наталинчето

Светлана Караджова каза...

Наталинче,

Точно тези дни си мислех за теб и ти се появи (след 20 години изчезване( :-))))

Дворът не е на баба Тереза и дядо Палчо, а е от противоположен край на селото ни, но фактът, че всеки вижда в тази снимка къщата, в която са преминали най-хубавите му години, е показателен...

Радвам се, че следиш новините и от Германия и продължаваш да обичаш Бърдарски геран.

Виж какво прави общността в Хамбург за спасяване на немската църква в Бърдаре, с активната дейност на проф. Имайер - днес е българската вечер там (повече инфо в другия сайт, който поддържам www.falmis.org)
Ако можеш и искаш - потърси начини да се включиш в инициативите, които провеждат - всички можем да работим за Бърдаре, независимо къде живеем.

А с вечеринките направо ме разсмя, като си спомних какви скици бяхме! Е, важното е, че организацията на разни инициативи ни се отдаваше от малки :-))))