22 юни 2010 г.

Шестият тон на сърцето и Блаженият Евгени Босилков

Понякога откритията те връхлитат. Изненадващо те измъкват от апатията и отварят вратата към нещо ново, вълнуващо, долетяло на бурни талази, за да донесе дългоочакваната глътка въздух за затворената в тесните рамки на сивото ежедневие човешка същност.

По същия начин ме връхлетя един факт, който дойде с лекотата на нечаканото. След появата му сякаш всичко е вървяло точно към случването му, но просто не сме имали очи да го видим. В последно време Крушовица, съседно на Бърдарски геран село, се появи в кръгозора ми по чисто служебни причини – секретар на община Бяла Слатина стана Иван Даков, жител на село Крушовица. От него дойде и поканата читалище „Съединение-1923” да изнесе концерт по случай рожден ден на пенсионерския им клуб, тъй като щяло да има гости и от Войводово, които ще се радват да видят банатските българи и да си припомнят малко от собствената история. Сега, като се замисля, немалко снахи от Крушовица има в селото ни, които много бързо се превърнаха в неразривна част от банатската българска общност.

За запознатите с историята на банатските българи, в село Войводово също са населени банатски българи по време на първите преселвания, но постепенно повечето се преместват в Бърдарски геран, защото там са компактна общност без други преселници, а най-вече има католическа църква, която за онова време е играла решаваща роля в живота им.

Връзката между двете села тези дни се прояви в неочаквано измерение. Иван Даков ми посочи един случаен факт – неговият вуйчо, проф.д-р Иван Митев, роден в Крушовица, човекът, открил шестият сърдечен тон, е учил латински език в Бърдарски геран при отец Евгений Босилков и оттогава пази дълбоко скрита, но здрава връзка с досега си до католическата църква. В последните години постоянно носил ключодържателя с образа на Блажения Евгени Босилков и така го и запомнили с подобни „католически странности”. Мнозина от българските католици всеки ден държат в ръцете си такъв ключодържател, но дали се сещат за Блажения така, както го е правил професора, който определя времето, прекарано в Бърдарски геран като „най-красивото време” през живота му.

Потърсих и ето какво намерих в статия за проф. д-р Иван Митев от вестник „Слово плюс” http://slovoplus.vratza.com/index.php?p=material&id=4285 :

„Той е бил 13-о дете в семейството. Децата са умирали много малки, останали са петима – двама братя и три сестри… Когато той се родил, голямата му сестра е била на 18 години…
(…)И така. Иван Митев напуска чернозема на Златията, със звучащата в ушите му музика на Дико Илиев и поема по пътя, отреден му от съдбата. Завършва гимназия в Оряхово, записва медицина… Ах, тази медицина? За да постъпи е трябвало да научи нещо от латинския. Имало е един свещеник от съседното село, при когото той със свои приятел отишли да ги учи на древния език. По спомените на дъщеря му д-р Поли Митева, на ключодържателя му било изписано името на този свещеник. Младият Митев участва в двете фази на Отечествената война. Във втората вече като доброволец. След войната той се връща в института и взима пропуснатите изпити, за да е отново заедно с колегите си. Завършва медицина и е разпределен на работа в Русе. Там се оженва, там се раждат и децата му Ваньо и Поли.

След 10 години, като околийски лекар, вече защитил дисертация той се премества в София.
През 1972 година, открива един незабелязан до тогава от никого тон на сърцето. Публикува статия по този повод в списание Педиатрия през 1974г. И… нищо. През 1978 година публикува същото във френско научно списание! От цял свят получава запитвания от елитни учени по повод на това, което е открил. Едва тогава започва битката!

Другарите български кардиолози разбират, че нещо се е промъкнало и както обикновено става по български решават да му пъхнат пръта в колелата. Но те са забравили, че си имат работа с един селянин от златията, крушевенец, който знае какво е да работиш на полета, да държиш пушка в ръце в защита на родината си…”

Ето и свидетелството на самия проф. д-р Иван Митев (http://www.novinar.net/news/prof-d-r-ivan-mitev-blagodaria-naj-mnogo-na-oniia-koito-me-otrichaha_MzE0NTs0.html , който казва „Благодаря най-много на тия, които ме отричаха”:

"Кой беше най-красивият период от живота ви?- Всеки сезон от живота си има своите красоти (отговаря на френски). Е, естествено, младостта е най-красивата част… Когато през 1942 г. с един приятел решихме да следваме медицина, се оказа, че има изпит по латински език. Брей, къде ще го учим този латински?! Разбрахме, че двама души в село Бърдарски геран могат да ни помогнат. Намерихме ги: обявеният днес вече за блажен Евгений Босилков, другият - Фабиан. Два месеца учихме латински с тях. Поискахме да платим - те не искат нищо. Благодарение на тях изкарахме успешно изпита. И двамата завършихме медицина. През 1950 г. отивам в Русе като лекар, Евгений станал началник на католическите свещеници. Срещна ме много радостно, разказа ми някои истории, похвали ми се, че е бил при Георги Димитров: “Изпушихме, казва, лулата на мира.” През 1952 г. обаче се състоя процесът над католическите попове и хайде, отиде си! Но този човек, явил се в моя живот на един кръстопът, никога няма да го забравя… Не само защото ни помогна тогава".

………
След много перипетии шестият сърдечен тон става световно признат:

„Шестият сърдечен тон е българското научно постижение на XX век, избрано тази вечер от зрителите на БНТ с 57,18%. Гласуването бе с есемеси, телефонни обаждания и по електронна поща.
Откриването на Шестия сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина, известен като "Феномена на века".
Негов откривател е проф. д-р Иван Митев.
През 1974 г. той публикува статия в сп. "Педиатрия", в която за пръв път споделя за своето епохално откритие.
Няколко години по-късно тази статия се появява и в най-престижните световни кардиологични списания и скоро шестият тон на сърцето е приет като явление с изключително значение за развитието на медицинската наука.
Откритието на проф. д-р Иван Митев спомага за цялостното опознаване на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки, създава уникални перспективи за проучвания с огромен принос за цялото човечество.
За произхода на първия и втория сърдечен тон са създадени множество теории. Третият и четвъртият тон се долавят само от опитното лекарско ухо. Петия сърдечен тон открива преди 50 години френският кардиолог Карло.
"Пътят бе доста дълъг, труден, сложен. Най-трудното беше да убедя себе си преди всичко, че това, което виждам, е действително нов сърдечен тон.
Не можех лесно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно.
Тези изживявания трудно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки изследовател, който счита, че се занимава с нещо неизвестно", разказва проф. д-р Иван Митев в интервю през 1999 г.

Проф. д-р Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет в София, син на проф. д-р Митев, сподели в студиото вълнението си от класирането.
"Става въпрос за моят баща. Пътят му беше много-много труден.
Той има една голяма благодарност към българските юристи, понеже това бяха хората, които застанаха твърдо зад Шестия сърдечен тон.
Този тон беше признат първо от световно известни кардиолози - няколко американски кардиолози, естествено от Съветския съюз, трябваше да има и от Франция и от други страни.
Юристите бяха тези, които казаха това е откритие. Когато баща ми през 1973 г. представи тази идея в Института за изобретения и рационализации, до тогава нямаше представа какво е това откритие", разказа Ваньо Митев.”
Публикуване на коментар