Мощи или реликва?

Късче от риза с няколко капки кръв по него насочват бясно мислите ни от привидно безобидното двоумене за термините към дълбинните размисли за езика и отражението на вярата ни чрез него. Молитвите ни към блажения Евгени Босилков от началото на пребиваването на това кърваво парче плат в неговата любима енория в Бърдарски геран със сигурност са чути, дори ако само са послужили за повод да потърсим отговори и да измерим силата на упованието ни.

В Бърдарски геран гостуват „мощите“ или „реликвата“? Този въпрос развихри страстите на католиците в България.

В българския език думата „мощи“ носи заряд, изпълнен със силата на семантиката за мощ – сила и множественост. Отправя ни към останките от светците, но и към мощта на чудото, което очакваме да бъде резултат от молитвите ни. Знак е за връзката между телесното и духовното, тъй като обезателно са свързани с тялото на светеца, а какво по-ценно късче от засъхналите капки на неговата кръв. Център е и на срещата ни, като пресечната точка кръстосва материалното тук в света, които можем да пипнем и видим, с онова отвъд, което трансцедентира съзнанието ни в невидимата реалност на духовното.

Думата „реликва“ е заемка от латински език и дори значението й има двойствен смисъл. В Църквата означава „вещи, мощи и други предмети, за които се вярва, че имат чудодейна сила“. Преносното й значение е „старинна вещ, която е скъп спомен, свързан с традицията. Семейна реликва.“ Тук се набляга на предметността и традицията, но не и на чудото в такава степен както при „мощите“. Значението е размито в материалното, а вещността на семантиката тегне и накланя към себе си дори и малкото споменаване на „чудо“. 

Коя от двете думи да изберем тогава?

Ако вярваме, че кръвта на блажения Евгени Босилков наистина е част от него;

ако изобщо вярваме в чудото, което може да бъде отговор на молитвите ни;

ако силата на присъствието на тези капки кръв могат да бъдат свързани с качеството на вярата ни,

тогава нашата среща с „мощите“ е истинска и пълна с упование и надежда.

НО!

Ако парчето плат е по-ценно от кръвта по него;

ако споменът за блажения се свързва само с почти семейната история за получената кървава риза;

ако традицията и папагалски копираните чужди термини са по-важни от живата мощ на българския език,

тогава за разпозналите се в горните редове това е просто „реликва“.

Прости им, Господи, те не знаят какво правят!

Или перифразирайки:

Прости им, Господи, те не могат да мислят!