Малко ретроспекция

Преди да навляза в нов етап от живота и деятелността си, някак неусетно се появи нуждата да си припомня през какво минах досега. По идея на Александър Живков нахвърлях накратко основните щрихи на мемоарите, които ще напиша някога :-) като поостарея още, но все пак е важно да си записваме случващото се, докато паметта е още свежа.

Ето един кратък текст, който проследява какво свърших за тези изминали години. Със сигурност в тях са заложени и насоките на продължението. Някои експерименти повече няма да повторя, но пък натрупах ценен опит, за който съм благодарна.

За всички, които ще търсят информация за мен в мрежата, реших да дам от първа ръка достоверни данни:

Светлана Иванова Караджова е от най-видните банатски българи в България, общественик, журналист и публицист.

Биография:

Родена е на 18 септември 1973 г. Произхожда от Бърдарски геран, област Враца. Това е най-голямото село на банатски българи в България, известно като „столица на банатските българи в България“. В родовата й история се преплитат корени от Румънски и Сръбски Банат, а живата връзка с останалите роднини в чужбина я превръща в един от най-активните радетели на банатската българска кауза. Родителите й са учители, отдали целия си живот на основното училище в Бърдарски геран.

Образование

Завършва гимназия в Бяла Слатина (1989-1991), а след това Българска филология във Великотърновския университет (1991-1996). В университета е от групата студенти, които са под силното влияние на проф. Анчо Калоянов, преподавател по Български фолклор, което определя насочеността на дейността й след това – постоянна битка за защита на българското, на каузата на малката общност на банатските българи и съхраняване на всичко, което е завещано от предците, като го доразвива и създава условия да просъществува и за в бъдеще.

От 1996 до 1998 г. работи като възпитател в Дома за деца и юноши в Бърдарски геран. 

Начало на дейността за общността на банатските българи

През декември 1997 г. се включва в общностния живот след като печели конкурс за есе, организиран от Народно читалище „Съединение-1923“ – с. Бърдарски геран, а от януари 1998 г. с помощта на Павлина Радкова, Стефан Калапиш и Павел Куков започва издаването на вестника „ФАЛМИС – Uveć falim!“ – бюлетин за банатските българи, чийто главен редактор е до спирането на изданието през 2003 г.

Няколко месечен престой в София в края на 1998 и началото на 1999 г. са белязани от опита й да оглави и раздвижи дейността на съществуващото от 1966 г. в София Дружество на банатските българи, създадено от Михаил Шипков, но в застой след смъртта му през 1996 г. Не успява да се справи, тъй като е твърде млада за тогавашните членове на Дружеството, които не я приемат. Убедена, че именно това е мястото й, Светлана Караджова не се отказва и продължава да търси начини да работи за каузата на банатските българи като се завръща в Бърдарски геран през април 1999 г.

Тогавашният председател на читалището в селото Павлина Радкова й отстъпва поста и тя става председател на читалището от април 1999 г. до септември 1999 г., когато комунистите организират свалянето й и изолирането от обществения живот. Причината – прекалена обществена активност, ярко изявена лична позиция и неподчинение на партийни структури.

Ролята на Католическата Църква

От есента на 1999 г. до есента на 2004 г. цялата й дейност се свързва с Католическата енория „Св. Йосиф“ в Бърдарски геран. Енорийски свещеник е Асен Генов, един от последните свещеници, ръкоположени от бл. Евгений Босилков. Периодът съвпада с работата в енорията на хърватските сестри винкентинки, най-вече с. Маргарета Бабич, които са причина Светлана Караджова да влезе в Църквата – първоначално като им помага с преводи и работата с децата, а през 2000 г. приема и Светите Тайнства Изповед и Причастие за първи път. Работи за издаването на енорийския бюлетин „Жива вода“, помага с ученето на българския език от сестрите, с преводи от хърватски на български език на песни, пиеси и др.

През есента на 1999 г., благодарение на „ФАЛМИС – Uveć falim“, се запознава със свещеника Петър Кьосов, който повлиява в огромна степен на духовното й развитие. Насочвайки погледа й към важни за Църквата събития, лица и факти, свещеникът развива усета й за взаимовръзките и истински съществените неща в живота. Дълбочината и обхвата на текстовете, писани както за католическия вестник „АБАГАР“ по-късно, така и след това, ще бъдат определени именно от постоянното общуване между двамата.

Забелязана е заради журналистическата си дейност и от архим. Георги Елдъров, който я кани през септември 2004 г. да работи за основания и издаван от него католически вестник „АБАГАР“. Премества се в София, където живее и работи като редактор в Центъра „АБАГАР“ до есента на 2007 г.

Отново работа за Дружеството

През юни 2007 г., все още в София, създава свой личен блог, в който започва да публикува различни текстове за банатските българи и статиите й, писани за АБАГАР. Този блог е първото интернет-място, в което активно се появяват новини за селата, историята и дейността на банатските българи в България. Ето как се представя самата тя в първия пост на блога:

„Банатска българка съм от село Бърдарски геран, България, което по категоричен начин е определило и заниманията ми - мисля, пиша, работя, доколкото ми позволяват силите, за общността на банатските българи, разпръсната по целия свят.

В този блог ще намерите лични впечатления за различни събития, които попадат в кръгозора ми, както и повече обща информация за общността на банатските българи и на католиците в България“.

Идеята да въстанови Дружеството на банатските българи в България не я изоставя и след обстоен анализ на постиженията и грешките на първото Дружество, Светлана Караджова основава през юли 2007 г. отново Дружество на банатските българи в България като приемник на старото, със седалище в София, за да демонстрира идеята, че то трябва да обединява всички банатски българи в страната, независимо дали живеят в селата или градовете. Председател на Дружеството е от основаването му досега.

През 2008 г. среща Александър Живков, неотлъчен помощник в различни проекти и инициативи, занимаващ се с информационни технологии и също с корени от Бърдарски геран. Заедно създават през същата година сайт на Дружеството на банатските българи в България, изключително богат на информация за общността, като всеки поема своята част от работата – Александър с построяването и редовната поддръжка на сайта, а Светлана с постоянното допълване на информацията.  Александър Живков става зам.-председател на Дружеството през 2010 г.. Един от проектите им е и сайтът на село Бърдарски геран, създаден през 2009 г., за да рекламира уникалното село и цялата дейност, която кипи там. През 2011 г. в работата по сайта, както и в следващите съвместни инициативи, се включва активно и Ралица Велчева, също родом от Бърдарски геран.

Завръщане в Бърдарски геран

През есента на 2007 г. Светлана Караджова се завръща в родното си село с надежда да намери по-добри условия, за да работи за каузата на банатските българи още по-разностранно, пиейки от извора и включвайки все повече хора.

От януари 2008 г. до лятото на 2010 г. е гл. специалист „Връзки с обществеността“ в Община Бяла Слатина, където създава първия новинарски общински сайт, наречен „Вестител“ (закрит след напускането й), и проявява за пръв път таланта си да работи за рекламата и PR-а.

Включва се активно в обществения живот на Бърдарски геран, помагайки на Народно читалище „Съединение-1923“, чийто председател е майка й Мария Караджова (дългогодишен учител и директор на училището в селото), като създава блог на читалището, който да отразява цялата му дейност и да е търсено и посещавано място в интернет, привличайки вниманието към общността. Пише и успешно печели проекти към различни фондации, като допринася за подобрение на материалната база и разширяване на дейността на читалището от януари 2008 г. до ноември 2015 г.

По нейна идея възстановеният през 2008 г. от читалището обичай „Фършанги“ през 2011 г. прераства във Фестивал „Фършанги“. С помощта на проект, създаден и защитен от екипа Светлана Караджова и Александър Живков, през 2015 г. фестивалът се сдобива със собствен сайт, който да събира историята му, натрупаният снимков и видео материал, както и да бъде трамплин за местните производители, желаещи да рекламират продукцията си.

Начало на дейността й в BRIDGES

През 2009 г. в София Ангелина Владикова създава НПО за междурелигиозен диалог „Мостове“, а Светлана Караджова е единственият католик в Управителния съвет от създаването му. „Мостове“ или BRIDGES от ноември 2011 г. е и кръг за сътрудничество към URI. От всички 744 кръгове за сътрудничество, 50 са в Европа. На територията на България има седем, като останалите шест са в Пловдив.

Кмет на Бърдарски геран

През 2011 г. Светлана Караджова печели местните избори и става кмет на Бърдарски геран за мандата 2011-2015 г. Това дава възможност дейността й по опазването на банатската българска общност в България да стъпи на по-широка основа в съвместна работа с различни институции, благодарение на отличната координация и организаторските й умения. Съвместно с BRIDGES през 2012 г. в Бърдарски геран се провежда международен младежки форум "Да служиш в солидарност", организиран в периода 12-14 октомври от представители на няколко неправителствени организации за междурелигиозен диалог.

През 2014 г. осъществява идеята си да бъде създадено още едно събитие, подобно на карнавалния фестивал „Фършанги“, което да привлича гости и туристи в селото. Така се появява „Балът“, който в последната събота на август всяка година да събира банатски българи от близо и далеч, облечени в носии, танцувайки банатски български танци, припомняйки си корените и историята на общността.

Писателска дейност

Към дейността й в Дружеството на банатските българи в България трябва да се отбележи създаването, съставителството и редактирането на поредицата „Родовата памет на банатските българи“, която вече има три тома - том I (2009 г.), том II (2010 г.), том III (2012).