Годините летят и след тях остават знаци по пътя. Обръщайки се назад, виждаш най-напред хора – лицата им, усмивките им, тъгата или радостта в очите, злобните им погледи понякога.
После виждаш местата, обитавани от тези хора, и светът ти се разширява и изпъстря с пълната гама на доброто и лошото в човешката природа. Леко се свиваш от спомена за ударите, става ти топло на душата от получената подкрепа, сгряваш сърцето си от споделените успехи и победи, примижаваш от щастие, припомняйки си всички трудности и резултатите от усилията.
Усмихваш се тъжно, сълза, събрана в ъгълчето на окото, се търкулва по бузата ти за онези, които изненадващо се отклониха от общия ни път и душите им отлетяха отвъд. Знаеш, че са с теб и от там ти помагат, и това прави борбата някак по-лека и пълна с надежда.
И тогава поглеждаш в днешния ден – отново виждаш хора, които крачат до теб, които ти дават сили да продължиш със силата на подадените ръце и огъня на сърцата си. Защото са повярвали в това, което им говориш, в това, което показваш, и са решили да споделят пътя ти.
Той не е лек, а е трънлив и предимно пустинен. Умората често кара разума ти да пожелае по-скоро да стигне края, макар да знае, че отказът не е възможният избор.
И тогава остава да се стегнеш за пореден път, да се усмихнеш широко, да изправиш рамене и да продължиш. С тези, които са разбрали посланието и са приели мисията.
Честит рожден ден, Фалмис! Пожелавам си да останеш много след нас...
Няма коментари:
Публикуване на коментар