Моите млади приятели от www.bqlaslatina.com написаха едно чудесно есе за родния си град Бяла Слатина. Казва се "Отвъд Бяла Слатина". Как и защо нямат история, как и защо никой нищо не помни и не знае. Възхищавам се на смелостта да обявят проблема, на стила на писане и ентусиазма им да започнат да се ровят и да възстановят нещото, което би трябвало да им е завещано от предците. Можете да прочетете целия текст тук, а интересна за банатските българи е тази част от есето:
„За разлика от Бяла Слатина обаче, едно от селата в общината - Бърдарски геран - кипи от информация. Сякаш някой с годините е записвал историята му ден след ден - култура, обичаи, традиции … В богатата история на това село има всичко. Туризмът му се развива добре, културата му се пази и уважава. Съществуват и любопитни забележителности.
„За разлика от Бяла Слатина обаче, едно от селата в общината - Бърдарски геран - кипи от информация. Сякаш някой с годините е записвал историята му ден след ден - култура, обичаи, традиции … В богатата история на това село има всичко. Туризмът му се развива добре, културата му се пази и уважава. Съществуват и любопитни забележителности.
Май е по-добре то да стане град и община. И дотогава, ако Бяла Слатина, не реши да става кралство или галактика, нека се присъедини към ” община ” Бърдарски геран."
Приемете това предложение с чувство за хумор и дано младите ентусиасти да намерят сили да постигнат мечтата си - да успеят да създадат във виртуалното пространство образа на града, който обичат. Досега показват, че го правят с много любов и надежда за промяна.
5 коментара:
Искрено се зарадвах на положителното ти мнение. Благодарим!
Й. Йорданов
Здравейте!
Много интересно мнение за селото ни , ама къде ти община без училище. Да се замисли управата на Б. Сл. дали точно това село трябваше да остане без школо. Май не им прави чест , че го закриха , а оставиха в редица други села, които по нищо не могат да се мерят с нашето.
От цялата статия не бих се съгласил само с откъса:
"Туризмът му се развива добре"
Иначе за всичко останало съм съгласен. Б. Геран пази много повече от собствената си история отколкото Бяла Слатина. Неслучайно, когато попаднах в този край направо бях изумен. Как е възможно такова място да бъде почти без история. За моя роден град - Панагюрище са изписани тонове книги, всяко паве от града е свързано с някакъв исторически момент. Недоумявам, как младите хора от града не знаят кой е Николай Хрелков, къде е родена Блага Димитрова и още много, много други примери. Затова мисля. че това малко село от общината заслужава уважение. Най-малкото затова, че е съхранило собствената си история.
Петя, проблема с училищата в общината е много болезнен за всички - и за децата и за техните родители и за населението като цяло, но най-болезнен е за наричаната от теб "управа", защото тя обира всички негативи от процеса на закриване на училища. Ръководството на Общината, обаче е готово да поеме тези негативи, но да направи всичко възможно децата да получават много по-качествено образование. Съгласи се, че в училище с 50-тина деца, които учат в слети паралелки това е невъзможно. Допълнителен проблем е преминаването към делегирани бюджети на училищата, при което средствата им за издръжка зависят от броя на учениците. Тези делегирани бюджети ше принудят визираните от теб незакрити, но проблемни училища още следващата учебна година да прекратят своята дейност. Това е обяснението, погледнато от гледна точка за ръководството. Един малко по-личен въпрос към теб, след като обвини "управата", за закриването на училището в Бърдарски геран. Къде учат в последните 3-4 години децата от селото? Защо след като искате училището да съществува не оставихте децата да учат там? Отговора на този въпрос ще ти подскаже най-ясно мотивите на ръковоството на Общината да направи тази болезнена за всички стъпка.
По повот затваряне на училището искам да кажа на Петя:Аз съм родител на две деца.Синът ми в момента е осми клас,а дъщеря ми първи.Първите пет години детето ми учеше тук.Когато беше трети клас,поради факта че няма достатъчно деца те бяха сляти спърви клас.Няма да ти кажа колко ни беше трудно.Освен родител аз бях и учител.И нещо друго да ти кажа,не евиновна само тази управа,а нещата към затваряне на училището тръгнаха още ,когато Павлина Радкова беше директор.Тя позволи нашите деца да отидат да учат в Б.Слатина!Неиното дете беше едно от първите.Какъв пример ни даде тя тогава!За много от нещата сами сме си виновни и не бива постоянно да търсим вина в другите,а да се вгледаме в себе си,и да се опитаме да станем по-добри!!!
Публикуване на коментар