13 ноември е една доста противоречива дата. В календара на събитията (които се случват, честват или пък просто отбелязват в България), тя е наситена със силно католическо присъствие.
На 13 ноември 866 г. папа Николай І тържествено връчва отговорите на 106-те въпроса на цар Борис І на българските пратеници в Рим. В продължилото няколко години непрекъснато нарастващо напрежение между Константинопол и Рим папата вижда в “допитванията на българите” възможност да присъедини България към диоцеза на Римската църква.
Този замисъл, обаче, не взема под внимание, че все пак си има работа с българи и от цялата сериозност на питанията и отговарянето, се завързва дълго лавиране с цел постигане на църковна независимост за България. Резултатът е задълбочаване на конфликта между двата християнски центъра, довело след известно време до окончателното им разделяне. Въпреки протестите на римските духовници, Българската църква е поставена под юрисдикцията на Константинополската патриаршия и е обявена за архиепископия. До този момент няма подобен прецедент в историята на Християнската църква.
На същата дата, 13 ноември, от 1998 г. насам католиците честват мъчениците блажени Евгений Босилков, Никополски епископ, и свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Босилков е провъзгласен за "блажен" на 15 март 1998 г. от папа Йоан-Павел II във Ватикана, а Вичев, Джиджов и Шишков - на 26 май 2002 г. от папа Йоан-Павел II в Пловдив. Четиримата са осъдени на смърт и разстреляни от комунистическия режим в България на 11 ноември 1952 г.
Този ден в официалния български календар (не католическия такъв) фигурира със смущаващото наименование "Ден за почитане на българските католици".
Кого и как почитаме? Покойници, мъченици, някой, който вече не съществува тук реално? И защо е това обобщение?
Странна връзка в тази дата 13 ноември – отговори на Папа, останали без последствие, въпреки старателното обясняване, защото българите са гонили някакви си свои цели и създават прецедент в историята; и в същото време „почитане” на българските католици...
Разбрали ли са българите през 866 г. същността на отговорите на папа Николай I или само гонейки целите си за самостоятелност са пренебрегнали изобщо въпроса за духовното в това лавиране между юрисдикциите?
Разбираме ли ние, католиците, днес, а и православните ни събратя, какво всъщност представлява факта, че имаме четирима блажени? Защото май не особено добре се разбира и затова са възможни такива езикови абсурди като „Ден за почитане на българските католици”.
Постоянно бягаме от истинската същност на въпросите за вярата, от конкретното приложение в живота ни, защото е много по-лесно да се плъзнем по външното, по опаковката и удобното за ползване, но не и да се замислим какво се крие вътре. И най-вече, че именно то, това скритото, трябва да излезе наяве, да струи от всяко наше действие, от всяка наша дума, от целия ни живот. И само тогава думите няма да отразяват абсурди, нито ще бъдат параван за гонене на егоистични цели или просто временно увлечение до изчерпване на ползите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар