Отново в Сръбски Банат

По стечение на обстоятелствата не съм била при банатските българи в Сърбия от 2007 г. От 6 до 9 юли 2012 г. имах щастието да се докосна отново до особената атмосфера на Лизнайт, да стъпя по улиците на Иваново и да срещна с хората – приветливо усмихнати, с топли очи и отворени сърца. Две клонки на големия банатски български род Калапиш, известен с това, че е дал най-много свещеници на територията на трите държави – Румъния, Сърбия и България, помогнаха това пътуване да стане факт.  Благодарение на поканата на отец  Стоян Калапиш, родом от Бело блато, и съдействието на отец Стефан Калапиш от Бърдарски геран, малка група от енорията в Бърдарски геран участвахме в честването на 25-годишнината от свещеническото ръкополагане на единствения българин католически свещеник в Сърбия – отец Стоян Калапиш.

Гостоприемно приети в Лизнайт (това е името, с което банатските българи в Бело блато наричат селото си) не спирахме  да се възхищаваме какво могат да направят хората, когато не само, че говорят по 4-5 езика и перфектно се разбират помежду си, но и умеят да включват целия потенциал на мястото и общността, за да вървят напред.

Проведохме много срещи, някои от които запечатахме с видео или снимка. Тъй като Бърдарски геран има подписани договори за сътрудничество със селата Иваново и Бело блато, осъществихме и неофициални срещи с кметовете и секретарите на кметствата. С надежда пътищата ни по-често да се обединяват в един общ за в бъдеще, се разделяхме с обещания за нови срещи между хората на трите села. 

Направих два кратки филма за престоя ни в Лизнайт и честването на юбилея. Не са професионални, но запечатват мига и спомените.

За снимките благодаря на Петя Бобойчева, която бе третият член на малкия ни екип. Можете да ги видите тук - Бело блато, Мужля, Иваново.