По следите на Дружеството

Вчера и днес са много пълни дни, толкова пълни, че вечер чак нямам сили за писане - главно с преследване на задачи около дружеството. В четвъртък имах възможността да осъзная колко малко съм била благодарна на един от хората, които търпят моето израстване. Те са доста, но сега ще кажа няколко думи само за един - д-р Йордан Колев от Държавната агенция за българите в чужбина.
Когато през 1998 г. влезнах с летящ старт в обществения живот на банатските българи, той бе от първите, които изпитаха нахалната неопитност на 25-те ми години. Мислех, че трябва да е ясно, че искам да работя, че мога, че знам и т.н. и едва ли не си мислех, че всички разбират това само като ме погледнат. Г-н Колев неколкократно много сериозно се "пари" с мен през всичките тези години, в които аз от активност преминах в период на изолация и отдръпване за известно време, но той никога не промени доброто си отношение, което осъзнах едва вчера, и то по един незначителен повод при поредното ми посещение в Агенцията.
Независимо за какво ще го потърси който и да е банатски българин, г-н Колев ще се отзове без дори да си спомни всичките натрупани чернилки от минали години. Вярно, че работата му го изисква, защото отговаря точно за българите в Румъния и Сърбия и не знам си още къде на Балканите, но пък ако не беше добър човек в сърцето си, може просто да ви затръшне вратата и да бъде мноооооооооооооого зает...

Днес пък бях в Народната библиотека, за да разгледам архива на Михаил Шипков, първия председател на Дружеството на банатските българи в България, основано през 1966 г. Каня се да анализирам развоя на дружествата ни през годините в статия, която скоро ще четете. Та за целта потърсих човека, който описа архива на Шипков - той е младият историк Любомир Георгиев, миналата година защитил докторска дисертация на тема "Българите католици в Трансилвания и Банат (ХVІІІ – първата половина на ХІХ в.) Търсеше спонсор за издаването на книгата и така се запознахме преди година...все още търси...
Докато работех в библиотеката, се появи и друг изследовател на католиците в България - Радослав Спасов, за чиято дисертация ще науча повече още в понеделник, когато си определихме среща. С него се познаваме от три години, когато заедно с монс. Петко Христов пътувахме до Банат за празника на църквата в Стар Бешенов на 15 август. От тогава не се бяхме виждали изобщо, но случайната ни среща днес бе особено топла.
Явно темата за католиците и за банатските българи изобщо не е изчерпана все още, което само може да ни радва.