В най-обстойния труд върху диалекта на банатските българи, написан от проф. Стойко Стойков, „Банатският говор” (БАН, 1967) пише, че „Falmis” или на кирилица „Фалмис”, е поздрав при среща. Отговорът е „Uvec falim!” - „Увекь фалим!”. Етимологията на думата ни води към католическия поздрав “Laudetur Jesus Christus!” – „Хвален да бъде Исус Христос!”, като Falmis идва от съкращение на този поздрав.
Отговорът „Laudetur semper!” – “Винаги да бъде хвален!” за банатските българи звучи като „Uvec falim!” – “Увекь фалим!”.
Когато списвахме бюлетина все още не бях осъзнала, че формата, която използват банатските българи е много центростремителна към тях самите – „ние хвалим”, а не „да бъде хвален”. Тази насоченост към себе си е може би основното объркване, което ни съпътства през целия ни път във времето, защото не ние сме центъра, а Исус трябва да бъде центъра на нашия живот и онова, към което да се стремим.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар