"Двете недели"

Днес е Успение Богородично. Така се казва и храма в Стар Бешенов, а за неговите жители и за всички банатски българи по света, тръгнали от това огнище, този празник се нарича и „Двете недели”. Откъде идва името на празника можете да научите и от откъс от една моя статия, публикувана в "Абагар" през септември 2004 г. под заглавието „Поклонническо пътуване „отвъд”.

Ето и откъса:

“Historia Domus”

Всеки, занимаващ се с ис­торията на банатските българи или радетел на българското самосъзнание зад граница, може да се докосне до една забеле­жителна светиня, която се съх­ранява в енорията на село Стар Бешенов. Това е енорийската книга Historia Domus, в която свещениците описвали събити­ята, малки и големи, очертава­щи пътя на малката общност. Ръкописна книга, събрала в се­бе си трепета на много сърца; страници, носещи духа на ис­торията и родното, памет за ба­натските българи и постоянна опорна точка за всички тексто­ве, роящи се през годините, създавани както от представи­тели на общността, така и от външни изследователи. Освен пътя на преселението в нея са описани и строежите на храмо­вете, които са били една от пър­вите грижи на преселниците.

Щом пристигат в Стар Бешенов веднага изграждат църква - на­бързо и от дървен материал на мястото на днешната енорийска къща, която да обслужва близо двехилядното население в първите години на заселване­то. От 1764 г. започва строителството на нова църква от тух­ли. Завършват я през 1767 г., ко­гато енорийски свещеник бил Никола Кукуров, дошъл от Бъл­гария с роднините си през 1766 г. и служил 33 години в тази цър­ква. През това време построй­ката започва да се руши, а и още 200 семейства се заселват в селото. Затварят я и времен­но служат в пригодено за цел­та помещение. Още през 1793 г. Никола Кукуров започва да търси от епископията финансо­ва помощ, за да ремонтира църквата, но не среща положи­телен отзив. Постоянно отла­гат, а накрая отпускат 2000 флоринта, които били крайно не­достатъчни и жителите на Стар Бешенов гордо отказват каква­то и да било помощ.
Тогава взе­мат решение, което напълно от­говаря на гордия им мантали­тет - ще построят голяма и ху­бава църква, равна на епископ­ската катедрала в Тимишоара, изцяло със собствени средст­ва, за да докажат, че могат да отстояват не само вярата си, но и да демонстрират непоклати­мия си дух. За да се различава от църквите в околните села решават да е възможно по-голя­ма и по-скъпа. Избраният стил е „барок", за да подчертаят пищността и разточителството.

Започват да събират мате­риали - тухли, дървен матери­ал и пари. Намират майстори зидари, които вече са строили подобни църкви. Свещеникът Никола Кукуров умира на 30 януари 1800 г., като така и не до­чаква да види новата църква, за която толкова се е трудил, но неговите енориаши изпълня­ват последното му желание - полагат костите му пред глав­ния олтар на новопостроения храм.

На 20 април 1800 г. е подпи­сан договора с майсторите, а на 4 май започват да развалят старата постройка. Помагат всички жители на селото и за три дни успяват да я развалят. На 13 юли започват да копаят основите и за тринадесет дни ги изкопават и изкарват пръст­та, за да могат да започнат строежа. В основите на новия храм слагат всички тухли от стария и всички камъни от ста­рата турска кула, която завар­ват при заселването на това място. На тази кула казвали „Камъка" или „Белега" като знак за дългата история на то­ва древно място, приютило и бягащите българи. Изграждат основите за 16 дни. Полагане­то на първия камък, който е благословен от епископ Ладислав Кьошоги става на 10 май 1801 г. Строежът продължава с прекъсване през годините, сме­нят се енорийските свещеници, но с общи усилия на 1 май 1804 г. един от майсторите поставя кръста на върха на кулата, с ко­ето бил отбелязан края на стро­ежа. Този ден бил празник за всички жители на селото. За­почва втората половина от работата по храма - вътрешното уреждане. От Будапеща донасят час­тите за големия олтар, а от Ви­ена централната икона на Де­ва Мария. Малките олтари и статуите са правени от тиролс­ки майстори.

Завършват всичко през ок­томври. 11 ноември 1804 г. е оп­ределен за освещаването на новата църква, която била най-голямата и най-хубавата в ця­лата епископия, изградена от бишновенете за по-голяма сла­ва Божия. (За сравнение, епис­копската църква в Тимишоара е построена за 15 години.)

Започват тържества за ос­вещаването, които траят цели две седмици, откъдето идва и името на празника - „Двете не­дели". Разходите за посрещане­то на гостите през тези две сед­мици надхвърляли шест пъти разходите по строежа на църк­вата. Шестдесет официални гос­ти посещават селото през тези празнични дни. По-късно праз­никът се премества на храмо­вия празник 15 августq Успение Богородично, а 11 ноември ос­тава като ден за празнуването на самото освещаване.

Снимките от вътрешността на храма получих днес благодарение на Яни Чокань от Стар Бешенов: