Рожден ден на читалище "Съединение-1923"

Днес в Бърдарски геран празнувахме рождения ден на нашето читалище. То стана на 85 години и всеки, който имаше възможност, дойде да почете паметта на тези, които са го основали, на тези, които са работили през годините и да покаже уважението си към тези, които в момента дават всичко от себе си, за да има читалищно дело в селото ни.

Организацията кипеше от седмици и за пореден път доказа, че в Бърдарски геран има потенциал за големи неща - от украсата на читалището, през прекрасния концерт, та до коктейла за официалните гости, даден от Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, в Ритуалната зала на кметството.

За доброто представяне помогнаха много хора - с труд, знание, идеи и участие. Правеха се табла със снимки от млади и стари, реди се залата, украсяваше се навсякъде - на рожден ден като на рожден ден! Ще спомена само, че община Бяла Слатина осигури част от празничната вечеря на самодейците - наши и гости, а част от персонала на Дома за деца, лишени от родителски грижи, намиращ се в Бърдарски геран, приготвиха храната за коктейла, която както ще видите на снимките си е направо като за няколкозвезден ресторант.

Подаръците - депутатът от БСП г-н Георги Божинов подари 400 лв. за закупуване на озвучителна уредба за читалището.

Най-дългогодишните самодейци получиха грамоти - Мария Лазарова, Мария Тошкова, Катерина Тошкова и Ана Чуканова, които са на читалищната сцена вече повече от 50 години.

По-долу публикувам сценария на концерта, за да може всеки, които не е бил тази вечер в Бърдарски геран да съпреживее историята на нашето обичано читалище.

85 години читалище „Съединение-1923”
Бърдарски геран

Уважаеми гости и жители на Бърдарски геран,

Поканихме ви на една вечер, която да бъде повод за връщане назад във времето и надежда за нови пътища в идващото.

85 години читалище „Съединение-1923”, 85 години труд за благото на хората на Бърдарски геран. За тях, но и не само. Специфично за селото ни е, че въпреки дългогодишната затвореност и липсата на комуникация с най-близките съседи в приютилата ни преди 121 години околия, то поддържа активни връзки с тези, които са на километри далеч от нас, но сърцата ни бият в един ритъм, мислите ни летят в една посока, а паметта ни поддържа живота на една вековна история.

За да почетат заедно с нас паметта на всички, които са дали частица от себе си за нашето читалище тази вечер тук са:
- Инж. Венцислав Василев – кмет на община Бяла Слатина
- Г-жа Славка Цанкова – зам.-кмет Хуманитарни и социални дейности
- Инж. Георги Узунов – зам.-кмет по Бедствия и аварии
- Г-жа Цветанка Иванова – председател на Общинския съвет
- Г-н Валери Борисов – председател на Общинската структура на БСП

- кметове от общината

Банатските българи в България, Румъния и Сърбия все още успяват да живеят заедно, макар и разделени от големи разстояния. Католиците в България са другата голяма общност, към която Бърдарски геран се причислява и активно допринася за развитието й.
Връзките, срещите, приятелството, обичта – всички те минават през сърцето на нашето читалище.

Пътят му започва през далечната 1923 г., когато в кръчмата на Матис Щерингер, където обичали да се събират учители и будни млади хора от двете съжителстващи общности – на банатските българи и на банатските немци, се взима решение да се основе читалище. Те били първите – Никола Петков, Михел Велч, Цвятко Василев, Матей Гашпаров, Иван Чуканов, Иван Петров и др. Написват устав, избират настоятелство и работата започва. Наричат новото читалище „Съединение”. Не е ясно защо, но от позицията на днешния ден можем да съдим, че по този начин са изразили своето единство. Двете общности, макар и понякога живеещи в конфликти, потърсили пътя за единение чрез културата. Раздори не липсвали и между банатските българи, затова това така желано съединение се опитало да стане факт чрез младите хора, преминавайки през песните, танците, театъра.

„Хайдат, брайкя, да се събереми”

Започват на купуват книги и първият шкаф с литература скоро вече е факт. Така се поставя началото на библиотеката. Нямат сграда. Местят се според условията – главно в домовете на Стефан Вълков и Петър Първанов, където гостоприемно ги приемат за репетиции, срещи, вечеринки, представления.
За талантливите банатски българи театърът е изкушение, в което се гмурват от самото начало на читалището. Първата пиеса „Ефрейторът” е поставена през 1923 г., следват „Скъперникът”, „Йончови ханове”, „Сребърният пръстен”, „С жените шега не бива”, „Боряна”.

Освен като актьори и режисьори, бърдаргеранчани опитват перото си и като сценаристи. Първата пиеса на палкенски е написана от Матей Гашпаров и се радва на невероятен успех. За жалост не е запазен нито един екземпляр от текста. Представления в банатските български села дават самочувствие на многобройните актьори и режисьори, които се сменят през годините, но всички - млади и стари, репетират с желание и всеотдайност.

Събират се да пеят и танцуват. Празниците заменят делниците, а вечерите – напрегнатото ежедневие. Дългите зимни вечери са изпълвани с музика, смях, закачки и ... много любов. Салоните се пръскат по шевовете, защото момите са най-хубавите, дрехите са най-празничните, момците са най-закачливите…

„Зако одиш на седенка” и „Бъкличето със вину”

Макар и най-отдалеченото католическо село в Никополска епархия, Бърдарски геран остава в историята и с 12-годишната дейност на Блажения Евгени Босилков. Като пастир на своите енориаши, Евгени Босилков за известен период от време е начело и на читалищното настоятелство. От църковния хор, който той основава, все още има останали певици. Тръгнали от храма, те преминават през хора на читалището, ръководен от Петър Велчев. За да ни припомнят времето на Блажения Евгени Босилков и песните, които са пели под неговото ръководство каним на сцената Мария Лазарова, Мария Тошкова, Ана Чуканова и Кина Тошкова.

………………

През 1945-1946 г. читалището се премества в одържавената сграда за забави на Киларвите. Тя се състояла от салон с балкон, кинокабина и малка стая за библиотеката. Още преди промените през 1944 г. Анка и Венц Мирчеви, решават да дарят на читалището своя дом и дворното място, намиращи се до тази сграда. Като воля на дарителя те посочили, че желаят портретите им да бъдат окачени в салона, за да не бъдат забравени от поколенията. По-късно тези портрети изчезват.

„Кърлига” и „На мамень”

През пролетта на 1957 г. жителите на Бърдарски геран решили със собствени сили и средства да си построят голяма и хубава сграда за читалище. Строителната бригада към ТКЗС направила първата копка, а след това цялото село се включило с ентусиазъм – едни копаели, други правели тухли, трети зидали… Работата кипяла и за една година настоящата сграда била факт. Председател на настоятелството по това време бил Иван Радков, ръководител на танцовия състав и добър организатор, той вложил цялото си сърце в построяването.
На 8 март 1958 г. новият дом на читалище „Съединение” бил открит тържествено. Затова през 2008 година имаме още един повод за празник – настоящата сграда на читалището ни става на 50 години. Не се е променила много през годините – мебелите, завесата, дограмата са още от времето на построяването, но важното е, че в Бърдарски геран не се спираме пред трудностите, а бедността не може да спре ентусиазма – редят се престижни участия, записи за телевизии, концерти в България и чужбина.

За ръководител на хоровия състав още в началото на 50-те години е избран младият тогава Петър Велчев – учител, музикант, певец, танцьор, душата и сърцето на читалищните колективи. Благодарение на изключително любезното съдействие на „Златния фонд”на Българското национално радио тази вечер гласът му отново ще прозвучи в тази зала.

(Записът от радиото……….)

Под вещото ръководство на Петър Велчев читалището кипи. Основават се смесен хор, мъжки хор за революционни песни, смесен фолклорен състав, женски фолклорен състав, танцов състав за банатски танци, детски фолклорен и танцов състав, духова музика. Всички състави функционираха целогодишно повече от 40 години.

„Мума викна на ъргене” и „Времето менува”

През 80-те години в областта и общината се развихря активна културна дейност. Банатските българи участват във всички събори, прегледи на художествената самодейност като навсякъде обират овациите и допринасят за разнообразието на тържествата. Да ни поздравят тук са и самодейци от читалище „Развитие” гр. Бяла Слатина.

………………


През последните две десетилетия на XX век в Бърдарски геран идва големия музикант Иван Вълев, ръководител на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци. Гледал по телевизията нашите танци и му хрумнала идеята да създаде голяма музикално-танцова постановка под името „Банатски танци”. Идва с две момичета и две момчета тук за няколко дни и нашите младежи ги учат на банатските танци, а после Северняшкият ансамбъл обикаля света с тази постановка, представяна и до днес.

За нас, обаче, най-добрите изпълнители на тези танци са нашите състави, защото сърцето на всеки банатчанин тупти с макар и еднообразния им (на пръв поглед) ритъм.. Сменящи през годините своите членове, още от 30-те години на XX век, та до днес, те са запазили красотата, салонната грация и изтънченост. Като деца или младежи мнозина са преминали през танцовия състав, за да запазят до ден днешен магията на чардаша.

„Препичоре” и „Чардаш”

Певците и танцьорите от Бърдарски геран многократно са носители на златни и сребърни медали от Националния фолклорен събор в Копривщица. Десетки записи за Българското национално радио, десетки документални филми, записи за различни предавания по телевизията – всичко това е запечатило спомена за хора, гласове, минали години, за да можем сега гордо да си припомняме стъпките на тези, вървели преди нас по този път и да продължим напред със самочувствие. Баба Мария Калапиш остана в сърцата на всеки от нас, а песните й още се пеят.

Песен на баба Мария, изпълнена от Наталия Калчева - "Душло й и на мене време"

През януари 1998 г. в нашето читалище започна да се издава ежемесечен бюлетин на банатските българи, наречен „Фалмис – Uvec falim”. Излиза редовно почти две години с финансовата помощ на Международния център по проблемите на малцинствата. С прекъсване от две години отново продължава да излиза през 2002 и 2003 г. вече с намалена периодичност. Разпространяваше се във всички банатски български села в България, Румъния и Сърбия, във всички католически села в България и в по-големите градове. От година и половина премина в интернет и популярността му нарасна още повече.
От банатските села в България за нашия празник дойдоха младежите от село Асеново. Под ръководството на Мария Иванова те ще ни представят танцуват потомците на преселниците от Винга. Носията им е специфична, богата и уникална за България.
…………………………..

От декември 2007 г. до днес колективът на читалище „Съединение-1923” в кратки срокове успя да върне старата слава на нашето читалище. Редуват се едно през друго престижни участия. Многократни концерти на родна сцена, участие в честване на годишнини от основаването на селата Стар Бешенов в Румъния и на Иваново в Сърбия, откъдето са дошли нашите предци.

Кулминацията на изявите на младежите е участието в Петия общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето”, проведен в Каварна от 16 до 18 май, откъдето със затаен дъх ни гледаха по няколко телевизии стотици банатски българи.

Певческият състав по същото време взе участие в Петия събор на католиците от Северна България, който се провежда в село Ореш и нашето читалище участва на всяка едно издание на фестивала. И двата състава се завърнаха с грамоти и награди, спечелили за пореден път сърцата на публиката.

Освен банатски български фолклор нашите момчета и момичета доказаха, че могат прекрасно да танцуват и български народни танци.

„Ръченица” и „Кръшно Дунавско хоро”


В началото на 50-те години в селото ни идва композиторът от Кнежа Спартак Бутански. Запленен от красотата на палкенската мома, въодушевен от ентусиазма на банатските българи, с който се втурвали във всяко начинание, за дни написва най-обичаната в Бърдарски геран песен, която от момента на създаването си се превръща в химн на селото ни. Вече половин век звучи песента, която вълнува сърцето на всеки роден в Бърдарски геран.

„Бърдарски геран”

Цветомила Спасова:

От името на жителите на Бърдарски геран благодаря на всички самодейци – тези, които са на сцената и тези, които са минали през нея в предишните години, на ръководителите на съставите, на творците, оставили частица от себе си за читалището. Макар и останали шепа народ в селото ние сме длъжни да пазим традициите, донесени преди 121 години от нашите прадеди, непримирили се с робството и живота в чужди страни.
Длъжни сме да съхраним духа на Бърдарски геран!

Честит празник!