Ако искате да видите почти на живо как живеят банатските българи в Арад, можете да го направите в блога на Даниел Пиц (Daniel Pit,) - http://www.pitdaniel.blogspot.com/
Блогът му съществува от април 2008 г., но повечето от нас разбраха за него преди два или три месеца. Писах му тогава, защото исках да ми разкаже повече за себе си и да мога да го представя на всички, които посещават моя блог. Днес получих отговор.
Даниел е на 18 години, живее в Арад, а майка му е банатска българка от Винга. Учи в лицей с разширено изучаване на компютри и телекомуникации. Обича да снима филми, а в свободното си време е DJ, защото обича музиката. Тъй като филмите са негова страст, той е решил да заснеме всичко, което се случва с българите в Арад и да го покаже на нас чрез блога си – празници, обичаи, хора, традиции, срещи и какво ли още не.
Когато започнах да разпитвам за него приятелите ми в Банат, които в момента работят за общността, се оказа, че никой нищо не знае за него и появата му изненада всички. Въпреки съмненията на „старите” в общността ни, момчето владее банатски български диалект, на който ми написа и писмото си. Тогава си дадох сметка колко трудно сме готови да приемем младите, без който не можем и които ще продължат това, което правим ние сега.
Младите са различни, често ни изненадват, но най-хубавото е, че много бързо намираме „общ език”, защото всички ние наред с живеенето ни в общия свят, успяваме да живеем, мислим, обичаме и дори сънуваме в невероятното невидимо нещо, което ни свързва – общността на банатските българи.
Пожелавам на Даниел да направи най-хубавите филми за банатските българи, а блогът му да е само първата крачка по този път.
Блогът му съществува от април 2008 г., но повечето от нас разбраха за него преди два или три месеца. Писах му тогава, защото исках да ми разкаже повече за себе си и да мога да го представя на всички, които посещават моя блог. Днес получих отговор.
Даниел е на 18 години, живее в Арад, а майка му е банатска българка от Винга. Учи в лицей с разширено изучаване на компютри и телекомуникации. Обича да снима филми, а в свободното си време е DJ, защото обича музиката. Тъй като филмите са негова страст, той е решил да заснеме всичко, което се случва с българите в Арад и да го покаже на нас чрез блога си – празници, обичаи, хора, традиции, срещи и какво ли още не.
Когато започнах да разпитвам за него приятелите ми в Банат, които в момента работят за общността, се оказа, че никой нищо не знае за него и появата му изненада всички. Въпреки съмненията на „старите” в общността ни, момчето владее банатски български диалект, на който ми написа и писмото си. Тогава си дадох сметка колко трудно сме готови да приемем младите, без който не можем и които ще продължат това, което правим ние сега.
Младите са различни, често ни изненадват, но най-хубавото е, че много бързо намираме „общ език”, защото всички ние наред с живеенето ни в общия свят, успяваме да живеем, мислим, обичаме и дори сънуваме в невероятното невидимо нещо, което ни свързва – общността на банатските българи.
Пожелавам на Даниел да направи най-хубавите филми за банатските българи, а блогът му да е само първата крачка по този път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар