23 февруари 2009 г.

Вече и Live

В събота стартира бишновската „телевизия”, както обяви Пали Велчов в края на концерта за Фършанги в Стар Бешенов. Благодарение на Яни Драгомир и още няколко ентусиасти стана възможно палкенете от целия свят да могат да гледат на живо ставащото в големия салон на „Културната къща” (читалището, по нашему).

В събота 35 зрители от целия свят гледаха и коментираха в чат впечатленията си от видяното и чутото, а в неделя, докато се излъчваше бала на ловците, зрителите минаха 70.

Вече всички събития, които се провеждат в Стар Бешенов, ще могат да бъдат наблюдавани от банатските българи, където и да се намират по света. Преди всяко излъчване се надяваме да ни информират доста по-рано, за да имаме време да реагираме.

Ето и канала на Стар Бишнов - http://www.mogulus.com/starbisnov

20 февруари 2009 г.

Читалището в Бърдарски геран със свое място в web-пространството

От известно време читалище „Съединение-1923” с.Бърдарски геран се опитва да намери най-подходящата форма за презентация на всичко това, което е - като история, хора, дейност, постижения.

След размисъл и консултации със специалисти настоятелството реши да се откаже от възможността за сложен сайт за сметка на по-лесното администриране. И така се появи блогът на читалището, които в простичка форма, но с много старание ще показва на света как хората в Бърдарски геран се стремят да съхранят всичко най-хубаво от културата на банатските българи.

Можете да разгледате първите стъпки на новото начинание http://www.saedinenie1923.blogspot.com/

Утре в сайта ще има богата картина от празнуването на Фършанги – в снимки и текст.

16 февруари 2009 г.

Аржентина става актуална тема

Малцина знаят, че баба ми по майчина линия е родена в Аржентина. Родители й били емигранти там, но за кратко – успели да се върнат, за разлика от мнозина други, които били принудени да останат там завинаги. Там останали и мои роднини, които досега безуспешно издирвам, защото контактите с тях прекъсват със смъртта на по-възрастните.

Един зов за помощ дойде днес в пощата ми и той има връзка с банатски българи в Аржентина. Марин Добрев от Пазарджик ме моли да му помогна в издирване. Ето и писмото:

Здравейте г-жо Караджова,

Наскоро се запознах с една жена от Аржентина, която издирва роднини в България. Тя се казва Bibian, на 35 г., и е от Cipoletti, Аржентина. Нейният дядо George Vasilcin/Георги Василчин/, които е роден в България през 1905г. е емигрирал през 1921 г. в Аржентина. Той е имал 5 деца в Аржентина и едно момче, което е останало в България. Има и няколко снимки, от които разбрах, че са от банатските българи в България по тяхното облекло.
От Вашия блог разбрах, че сте от тази общност и вероятно ще можете да ми помогнете или пък да ме насочите как да го направя, за което предварително Ви благодаря.”


Доста въпроси породи това писмо и чакаме още данни, за да можем да издирим останалите тук от рода.
Който може да помогне, нека се обади. Този жест на търсене на банатски българи от Аржентина към България е първият, който аз регистрирам. Дано да не е и първият изобщо, а дано не остане и последен. Затова сме длъжни да помогнем на тази млада жена, която търси връзка с рода си.

Продължение по темата. Повече данни, получени от Марин Добрев внесоха малко яснота:

"Дядо и Jorge Vasilcin е роден през 1905г. в Букурещ /така предполага тя/. (JORGE VASILCIN born on September 28, 1905 SON OF MARY AND NICOLAS VASILCIN, in Bucharest, Romania). Той е живял в град, който е опустошен от войната. В Унгария му се ражда син, който е със същото име Jorge /предполагам Хорхе/. Той живее при неин чичо в Унгария и е на около 84 години, но не знае дали е още жив. Дядо й емигрира в Аржентина, когато бил на 23 години. Там му се раждат 5 деца от които най-малкия е нейния баща /на Bibian /. Има снимка със съпругата и децата му от Аржентина."


На Фършанги в Бърдарски геран

Идва времето на карнавала за католиците по цял свят. Банатските българи тогава празнуват Фършанги (унг. Farsang, нем. Fasching). Нарича се и "Заговезни". Това са дни на веселие и карнавални шествия, за които млади и стари се готвят от рано.

На Пепеляна сряда, която тази година е на 25 февруари, се влиза в постното време преди Великден, затова дните преди този ден са изпълнени с карнавално веселие.

Читалище „Съединение-1923” с.Бърдарски геран кани всички желаещи да се включат в карнавала в събота, 21 февруари, понеже е почивен ден и повече хора ще имат възможност да участват.

От 9,30 ч. до 10 ч. в читалището се събират всички, за да открият тържествено карнавалния ден. В 10 ч. „мошулете” (маскираните) тръгват с каруци, музика и песни из селото, за да посетят всяка къща, която гостоприемно отвори врати за тях. Шествието може да е с неограничен брой участници – зависи от желанието за забавление на всички в селото.

Заповядайте да видите Фършанги в Бърдарски геран! Празникът си заслужава!

13 февруари 2009 г.

От Бърдарски геран до Виена

Доста хора си спомнят шеговития план преди време в една от предизборните кампании – да се направи път от Бърдарски геран до Виена. Предложението може да е било метафорично, но спомням си, че тогава всички много се шегуваха именно при мисълта за конкретната му реализация като шосе.

За една потомка на банатски българи този път е реалност. Отдавна се каня да Ви я представя и сега с нейна помощ това вече е възможно.


Снежана Петрова Карабенчева-Керн е родена през 1962 г. в с. Бърдарски геран като четвърто дете в семейството на учителите Петра и Петър Карабенчеви. Повечето деца в селото са преминали през грижите на тези двама начални учители в родното училище.
Снежана завършва Немска гимназия в Ловеч, а след това Институт за медицински кадри в София. След това учи Немска филология във Велико Търново и Виена, а през 1996 г. се дипломира в Софийския университет.
Първоначално за кратко работи като нередовна учителка в училището в Бърдарски геран. След това е медицински лаборант в спешната лаборатория на Медицинска Академия в София, в Центъра по сърдечно съдова хирургия към Медицинска Академия. Работи и като екскурзовод към Бюрото за младежки туризъм “Орбита”.

От 1992 год. е медицински лаборант в Университетската болница във Виена.
Омъжена е от 2004 г., живее във Виена със семейството си, а една учебна година живеят в Малта.

Дъщеря й Катерина-София е родена в Австрия през 1996 г.. От 2003 г. Катерина учи и в Българо-Австрийското училище за занимания в свободното време “Св. Св. Кирил и Методий“.

От 2004 г. Снежана Карабенчева-Керн е член на Управителния съвет (настоятелството) на училището. От ноември 2005 г. е негов председател.

Как една банатска българка ще ни разкаже за Българо-Австрийското училище във Виена и каква е ролята му в опазване на българското самосъзнание на децата, можете да видите в сайта на Дружеството на банатските българи в България.

12 февруари 2009 г.

Бърдарски геран със собствен сайт


От скоро е факт официалния сайт на село Бърдарски геран - http://bardarskigeran.eu/ . За банатските българи от Бърдарски геран съзнанието, че са част от Европа съществува повече от 300 години - затова и в името на сайта присъства “eu” като знак за причастност към историята, настоящето и бъдещето на селото.

Там ще можете да намерите основни данни за населеното място, за историята и културата на банатските българи, за интересни забележителности, кулинария и какво ли още не.

Новото място в интернет разполага и с форум, където ще се коментират важни проблеми, пътищата за тяхното решаване, ще се дават идеи и препоръки. В диалога ще се търси вярната посока, както и мнението на живеещите извън селото, но произлезли от него, които не забравят родния дом и с живо участие присъстват в ставащото.

7 февруари 2009 г.

Даниел от Арад прави филми за банатските българи


Ако искате да видите почти на живо как живеят банатските българи в Арад, можете да го направите в блога на Даниел Пиц (Daniel Pit,) - http://www.pitdaniel.blogspot.com/

Блогът му съществува от април 2008 г., но повечето от нас разбраха за него преди два или три месеца. Писах му тогава, защото исках да ми разкаже повече за себе си и да мога да го представя на всички, които посещават моя блог. Днес получих отговор.

Даниел е на 18 години, живее в Арад, а майка му е банатска българка от Винга. Учи в лицей с разширено изучаване на компютри и телекомуникации. Обича да снима филми, а в свободното си време е DJ, защото обича музиката. Тъй като филмите са негова страст, той е решил да заснеме всичко, което се случва с българите в Арад и да го покаже на нас чрез блога си – празници, обичаи, хора, традиции, срещи и какво ли още не.

Когато започнах да разпитвам за него приятелите ми в Банат, които в момента работят за общността, се оказа, че никой нищо не знае за него и появата му изненада всички. Въпреки съмненията на „старите” в общността ни, момчето владее банатски български диалект, на който ми написа и писмото си. Тогава си дадох сметка колко трудно сме готови да приемем младите, без който не можем и които ще продължат това, което правим ние сега.

Младите са различни, често ни изненадват, но най-хубавото е, че много бързо намираме „общ език”, защото всички ние наред с живеенето ни в общия свят, успяваме да живеем, мислим, обичаме и дори сънуваме в невероятното невидимо нещо, което ни свързва – общността на банатските българи.

Пожелавам на Даниел да направи най-хубавите филми за банатските българи, а блогът му да е само първата крачка по този път.