25 декември 2007 г.

Честито Рождество Христово!

На Бъдни вечер в храмовете има толкова изпитания за вярващите, колкото никога друг път. Студът и разстоянието не плашат малцината, които редовно участват в литургиите. Плаши ги това, което ги очаква от срещата с другите - тези, които идват в храма, за да запалят поредната порция свещи, вярвайки си, че така ще измият всичката чернилка на душите си.

И тази година храмът в Бърдарски геран полека започна да се пълни малко преди 22 ч., а преди самото начало на литургията в 22 ч. се изсипа огромна тълпа, образуваща дебела опашка пред свещите и поглъщаща ги с такава настървеност, сякаш от това зависят всичките им успехи през идващата година.
Запълването на пейките в храма показва начина, по който се възприемат посетителите. Най-отпред сядат тези, които са редовно на литургия, които участват в нея и за които ставащото все пак има някакво значение. Те сами се прибират по-нагъсто, някак си, за да се противопоставят на тези, които стоят зад тях.
След няколко празни пейки, по средата на църквата, и вече по-разредена по численост, идва следващата група – тези, които не са чак нито толкова "вътре", нито пък искат да се знае, че всъщност са си направо “извън”. Външна показност, голяма доза благоприличие, и все пак малко съвест, за да запазят някак неангажиращо средното място за себе си. Вижте ни, тук сме, даже сме седнали чинно, но не ни търсете за нищо друго...
Третата част от присъстващите е най-многобройната – прави и пълнещи цялото празно пространство между пейките и входната врата, както и страничните пътеки, но старателно избягващи да се доближат напред или пък да седнат, показвайки, че изобщо не са свързани с целия “цирк” тук, а само минават да си палнат свещичка и да метнат някоя шега с тоя-оня. Е, изключение се прави само с наплива за палене на свещи, който тази нощ добива размерите на пълноводна река, устремена не към олтара, а към желязната поставка за свещи пред оградата вдясно от него.

Докато първата група стиска зъби, разкъсва сърцата си в греха на поредното ядно осъждане на неспиращите да говорят задни редици, и все пак отговаря на думите на свещеника, колкото се може по-високо, просто поради факта, че нищо не се чува; втората група “благоговейно” мълчи, а третата група не спира да звъни по мобилни телефони, да се поздравява с присъстващи, да се смее и бъбри... една весела празнична шумотевица, дотолкова празна, че чак да ти се прииска да ги изкараш от храма с най-голямата сопа, която ти падне под ръка.

На подобни “Коледи” присъстваме не от днес. Всички се поздравяват с “Честита Коледа” и изобщо забравят, че всъщност тази нощ се е родил Исус, Който дойде тук заради нас, въпреки цялата ни лошотия, егоизъм, коравосърдечие и бездушие.
Новото тази година беше това, че малцината млади хора, които са в църквата не за ден, а постояннно, тези на възраст между 30 и 40 години сами стигнаха до мнението, че трябва да изтеглим тази полунощна литургия колкото се може по-рано, даже и в 12 ч. наобяд, ако е възможно. Само и само да няма целия този наплив на подпийнали случайни "туристи", палещи свещи и пречещи на всички тези, за които тази вечер е дълго чакана, носена с надежда в сърцата през целия Адвент и с която нищо няма да свърши, защото всичко тепърва започва – роди се Спасител, роди се Христос Господ!

Gaudete

Gaudete! gaudete! Christus est natus ex Maria Virgine: Gaudete!
Tempus adest gratiae, Hoc quod optabamus;Carmina laeticiae Devote redamus.


Gaudete! gaudete! Christus est natus ex Maria Virgine: Gaudete!
Deus homo factus est, Natura mirante;Mundus renovatus est, A Christo regnante.


Gaudete! gaudete! Christus est natus ex Maria Virgine: Gaudete!
Ezechiellis porta Clausa pertransitur;Unde lux est orta, Salus invenitur.


Gaudete! gaudete! Christus est natus ex Maria Virgine: Gaudete!
Ergo nostra concito Psallat iam in lustro;Benedicat Domino: Salus Regi nostro.


Gaudete! gaudete! Christus est natus ex Maria Virgine: Gaudete!


23 декември 2007 г.

Шахматен клуб в Бърдарски геран

Днес символично бе възстановен шахматния клуб в селото ни.
Гюка Радков (отговарящ за спортната дейност в селото повече от 30 години преди 1989 г.), доброволно и с огромно желание за работа се зае с обучението на младежи, които да овладяват тайните на играта. Целите са прости и ясни – децата да има къде да отидат през ваканцията, да са ангажирани с нещо полезно, и не на последно място да се подготвят за гостуването и турнирите в с. Иваново, Сърбия и на другите места, където ще се ходи през идващата година.
Засега клубът е приютен от читалището, докато се оправи една зала в кметството или на друго подходящо място – за намирането на ново седалище на клуба е поела ангажимент г-жа Цветомила Спасова.
Днес посещението не бе масово, но с желание и упорита работа и това ще стане. През цялата ваканция ще тече турнир – всеки срещу всеки, а в края й ще бъде обявен и шампионът.
Ентусиасти от средната възраст, наблюдавайки суетенето на младите, вече днес питаха кога ще започне турнира за възрастни… Значи може всичко да се направи и има хора за всяка една дейност, но се иска повече огън в сърцата и желание да направим нещо полезно.


Празнично настроение в Бърдаре - I част

От тази вечер започнаха празненствата в Бърдарски геран по случай края на годината.
За всеки, който следи малко по-отблизо живота в селото, е ясно, че раздвижване след победата на изборите има и то в положителна посока. Сякаш изведнъж силите, които от около 10 години бегло се показват, подготвят, стоят и чакат да се появят подходящите условия, за да излезнат, сега са се събрали накуп и смело изявяват волята за живот на всички. Гражданската инициатива стана така мощна, че започнаха спонтанно организирани комитети да организират различни неща – всеки в определена област. Хей така, без да ги кара някой, а просто от желание да кипи живот и хората да усетят, че нещо се е променило, че е дошло ново време, което само от нас зависи да го направим такова, каквото винаги сме искали да бъде.
Инициативен комитет от пет човека (ще ги видите на снимките), подкрепен от кмета г-жа Цветомила Спасова, изнесе на плещите си цялата организация на коледно-новогодишния банкет в селото. А има още два подобни за другите възрастови групи в следващите дни, за които също ще четете тук...

Тази вечер имаше конкурс по танци, много награди, томбола и най-вече много добро настроение. В конкурса по танци изненадите бяха смайващи – имаше две изцяло женски двойки и една мъжка, останалите три бяха “нормални” смесени. Ще ги видите кои са на снимките...

Върнаха се от различните градове голяма част от младежите, за да бъдат с нас, вкъщи, в тези празнични дни. Предпочетоха да празнуват всички заедно тук, което е повече от показателно, че обичат селото, не само защото тук е родният им дом, а и защото тук се намира нещо много повече – родители, приятели, спомени, успокояващото чувство, че си си у дома и всички те обичат, а външния свят поне за момент може да остане навън, там някъде като се спуснеш от баира към Бяла Слатина...

Бърдарски геран, село, до което пътят стига и свършва. Село, в което е трудно да попаднеш случайно, защото пътят е само до тук и не продължава. Лесно е да излезеш от него, но мъката ще остане и винаги ще те кара да изминеш и най-голямото разстояние на света, за да си дойдеш отново.

Тази вечер всички се веселиха и видяха, че могат да бъдат заедно и да правят добри неща само като се раздават без остатък – винаги първо с мисъл за другите.


19 декември 2007 г.

Дарение за храма в Бърдарски геран

Тези дни енорията в Бърдарски геран получи изненадващ подарък. Георги Густинов и Ваня Узунова, след като видяха състоянието на църквата в снимките, които публикувах, дариха на храма 506 лв.




Те са от Пловдив, а Георги е потомък на банатски българин от Бърдарски геран. Баща му е Рашко Густинов, за тези, които биха могли да се сетят от кои хора е.


Георги и Ваня не искаха да се съобщава за дарението, но след моите настоятелни увещания, все пак склониха с единствената цел и други да последват примера им като видят, че някой се сеща и за родното си село и праща дар, независимо в коя точка на света е сега.


Отец Асен Генов и цялата енория сърдечно благодари на Георги и Ваня и им желаем благодатни чествания през идващата седмица.

В Гостиля

Вчера с екипа от списание ТЕМА бяхме в Гостиля. В кметството на малкото селце е невероятно уютно. Топлината идваше не само от запалената печка и чистотата навсякъде, но най-вече от гостоприемните хора, които посрещат всеки с отворени сърца.
Видяхме се с Павел Куков и кмета на селото г-жа Мариана Романова.

17 декември 2007 г.

Списание ТЕМА в Бърдаре

Днес цял ден екип от списание ТЕМА обикаля из Бърдарски геран. Дойдоха да съберат материал за една статия от четири страници, но след първите три часа решиха, че има толкова много да се разкаже, че ще направят цели две статии.
Утре отиваме в Гостиля, за да видят банатските българи и там.

Ето малко снимки от днес:


16 декември 2007 г.

Gaudete! – Радвайте се!

Днес е третата неделя от Адвента. Нарича се „Gaudete” от първата дума на входния антифон:„Радвайте се винаги в Господа: и пак ви казвам: радвайте се. Гос­под е близо”.

Тази неделя се характеризира с розовия цвят на литургичните одежди – само два пъти през годината цветът в храма придобива тази не характерна тоналност, която винаги е свързана с постното време и прехода, които трябва да изминем. Единият е по средата на постното адвентно време, а другият е на четвъртата неделя през великденския пост.

Gaudéte in Dómino semper: íterum dico, gaudéte. Modéstia vestra nota sit ómnibus homínibus: Dóminus enim prope est. Nihil solíciti sitis: sed in omni oratióne petitiónes vestra innotéscant apud Deum.

Psalm 84:2 Benedixísti Dómine terram suam: avertísti captivitátem Jacob.

V. Glória Patri, et Fílio, et Spirítui Sancto. Sicut erat in princípio, et nunc, et semper,et in sæcula sæculórum. Amen.

Repeat : Gaudéte in Dómino....