Честито Рождество Христово!

На Бъдни вечер в храмовете има толкова изпитания за вярващите, колкото никога друг път. Студът и разстоянието не плашат малцината, които редовно участват в литургиите. Плаши ги това, което ги очаква от срещата с другите - тези, които идват в храма, за да запалят поредната порция свещи, вярвайки си, че така ще измият всичката чернилка на душите си.

И тази година храмът в Бърдарски геран полека започна да се пълни малко преди 22 ч., а преди самото начало на литургията в 22 ч. се изсипа огромна тълпа, образуваща дебела опашка пред свещите и поглъщаща ги с такава настървеност, сякаш от това зависят всичките им успехи през идващата година.
Запълването на пейките в храма показва начина, по който се възприемат посетителите. Най-отпред сядат тези, които са редовно на литургия, които участват в нея и за които ставащото все пак има някакво значение. Те сами се прибират по-нагъсто, някак си, за да се противопоставят на тези, които стоят зад тях.
След няколко празни пейки, по средата на църквата, и вече по-разредена по численост, идва следващата група – тези, които не са чак нито толкова "вътре", нито пък искат да се знае, че всъщност са си направо “извън”. Външна показност, голяма доза благоприличие, и все пак малко съвест, за да запазят някак неангажиращо средното място за себе си. Вижте ни, тук сме, даже сме седнали чинно, но не ни търсете за нищо друго...
Третата част от присъстващите е най-многобройната – прави и пълнещи цялото празно пространство между пейките и входната врата, както и страничните пътеки, но старателно избягващи да се доближат напред или пък да седнат, показвайки, че изобщо не са свързани с целия “цирк” тук, а само минават да си палнат свещичка и да метнат някоя шега с тоя-оня. Е, изключение се прави само с наплива за палене на свещи, който тази нощ добива размерите на пълноводна река, устремена не към олтара, а към желязната поставка за свещи пред оградата вдясно от него.

Докато първата група стиска зъби, разкъсва сърцата си в греха на поредното ядно осъждане на неспиращите да говорят задни редици, и все пак отговаря на думите на свещеника, колкото се може по-високо, просто поради факта, че нищо не се чува; втората група “благоговейно” мълчи, а третата група не спира да звъни по мобилни телефони, да се поздравява с присъстващи, да се смее и бъбри... една весела празнична шумотевица, дотолкова празна, че чак да ти се прииска да ги изкараш от храма с най-голямата сопа, която ти падне под ръка.

На подобни “Коледи” присъстваме не от днес. Всички се поздравяват с “Честита Коледа” и изобщо забравят, че всъщност тази нощ се е родил Исус, Който дойде тук заради нас, въпреки цялата ни лошотия, егоизъм, коравосърдечие и бездушие.
Новото тази година беше това, че малцината млади хора, които са в църквата не за ден, а постояннно, тези на възраст между 30 и 40 години сами стигнаха до мнението, че трябва да изтеглим тази полунощна литургия колкото се може по-рано, даже и в 12 ч. наобяд, ако е възможно. Само и само да няма целия този наплив на подпийнали случайни "туристи", палещи свещи и пречещи на всички тези, за които тази вечер е дълго чакана, носена с надежда в сърцата през целия Адвент и с която нищо няма да свърши, защото всичко тепърва започва – роди се Спасител, роди се Христос Господ!

Gaudete

Gaudete! gaudete! Christus est natus ex Maria Virgine: Gaudete!
Tempus adest gratiae, Hoc quod optabamus;Carmina laeticiae Devote redamus.

Gaudete! gaudete! Christus est natus ex Maria Virgine: Gaudete!
Deus homo factus est, Natura mirante;Mundus renovatus est, A Christo regnante.

Gaudete! gaudete! Christus est natus ex Maria Virgine: Gaudete!
Ezechiellis porta Clausa pertransitur;Unde lux est orta, Salus invenitur.

Gaudete! gaudete! Christus est natus ex Maria Virgine: Gaudete!
Ergo nostra concito Psallat iam in lustro;Benedicat Domino: Salus Regi nostro.

Gaudete! gaudete! Christus est natus ex Maria Virgine: Gaudete!