23 декември 2007 г.

Празнично настроение в Бърдаре - I част

От тази вечер започнаха празненствата в Бърдарски геран по случай края на годината.
За всеки, който следи малко по-отблизо живота в селото, е ясно, че раздвижване след победата на изборите има и то в положителна посока. Сякаш изведнъж силите, които от около 10 години бегло се показват, подготвят, стоят и чакат да се появят подходящите условия, за да излезнат, сега са се събрали накуп и смело изявяват волята за живот на всички. Гражданската инициатива стана така мощна, че започнаха спонтанно организирани комитети да организират различни неща – всеки в определена област. Хей така, без да ги кара някой, а просто от желание да кипи живот и хората да усетят, че нещо се е променило, че е дошло ново време, което само от нас зависи да го направим такова, каквото винаги сме искали да бъде.
Инициативен комитет от пет човека (ще ги видите на снимките), подкрепен от кмета г-жа Цветомила Спасова, изнесе на плещите си цялата организация на коледно-новогодишния банкет в селото. А има още два подобни за другите възрастови групи в следващите дни, за които също ще четете тук...

Тази вечер имаше конкурс по танци, много награди, томбола и най-вече много добро настроение. В конкурса по танци изненадите бяха смайващи – имаше две изцяло женски двойки и една мъжка, останалите три бяха “нормални” смесени. Ще ги видите кои са на снимките...

Върнаха се от различните градове голяма част от младежите, за да бъдат с нас, вкъщи, в тези празнични дни. Предпочетоха да празнуват всички заедно тук, което е повече от показателно, че обичат селото, не само защото тук е родният им дом, а и защото тук се намира нещо много повече – родители, приятели, спомени, успокояващото чувство, че си си у дома и всички те обичат, а външния свят поне за момент може да остане навън, там някъде като се спуснеш от баира към Бяла Слатина...

Бърдарски геран, село, до което пътят стига и свършва. Село, в което е трудно да попаднеш случайно, защото пътят е само до тук и не продължава. Лесно е да излезеш от него, но мъката ще остане и винаги ще те кара да изминеш и най-голямото разстояние на света, за да си дойдеш отново.

Тази вечер всички се веселиха и видяха, че могат да бъдат заедно и да правят добри неща само като се раздават без остатък – винаги първо с мисъл за другите.


Публикуване на коментар