30 юни 2007 г.

Китари сред кристали

Днес от 14 до 17 ч. бях на фестивала „Софийски вечери на авторската песен” или фестивал на поетите с китара, който се провежда благодарение на народно читалище „Николай Хайтов” в София и бе с международно участие, както се оказа - румънско. Това бе втория ден на фестивала и концерта се проведе в музея „Земята и хората”, гостоприемен домакин на множество подобни форуми.
Попаднах там случайно – видях дружеска покана в сайта на Пламен Сивов http://www.orthomatic.net/ , който също щял да участва, и реших да отида да чуя как пее авторът на толкова хубави текстове в проза в православни сайтове (повече за него ще научите като просто пуснете името му в търсачка).
Сякаш експонатите на музея бяха естественото място на музиката на бардовете, защото звученето на китарите, гласовете, камъните, слънцето, нахлуващо щедро над главите ни, силното участие на поети от морските ни градове, създаваха атмосфера на лято, море, вятър в буйно развети коси и за момент като че ли оставаше само да се събуем боси и да подвием крака на пясъка, присядайки край запален огън…
Странно ми се видя, но освен че пеят за любов, улици, чаши с кафе и т.н. ежедневности, доста от поетите пеят и на библейска тема, като в репертоара на дебютанта на този фестивал Пламен Сивов има дори песен за свети Иван Рилски.
Новината този ден бе произведена от гореспоменатия бард, който е много плодовит пишещ, а прави успешно и сайтове – поетите с китара в България вече имат сайт, направен от него, където да могат да обменят информация, да се срещат, да слушат песните си. Сред моите познати и приятели знам поне двама поети с китара, така че се надявам информацията да им бъде полезна. А ако помислим и за всички участващи на младежкия фестивал в Белозем, тогава аудиторията значително се разширява.
Посетете новият сайт на адрес http://poetiskitara.com/ !!! Ще намерите интересни неща.А тази китара на снимката е точно на Пламен Сивов – оказа се най-фотогенична…

29 юни 2007 г.

По следите на Дружеството

Вчера и днес са много пълни дни, толкова пълни, че вечер чак нямам сили за писане - главно с преследване на задачи около дружеството. В четвъртък имах възможността да осъзная колко малко съм била благодарна на един от хората, които търпят моето израстване. Те са доста, но сега ще кажа няколко думи само за един - д-р Йордан Колев от Държавната агенция за българите в чужбина.
Когато през 1998 г. влезнах с летящ старт в обществения живот на банатските българи, той бе от първите, които изпитаха нахалната неопитност на 25-те ми години. Мислех, че трябва да е ясно, че искам да работя, че мога, че знам и т.н. и едва ли не си мислех, че всички разбират това само като ме погледнат. Г-н Колев неколкократно много сериозно се "пари" с мен през всичките тези години, в които аз от активност преминах в период на изолация и отдръпване за известно време, но той никога не промени доброто си отношение, което осъзнах едва вчера, и то по един незначителен повод при поредното ми посещение в Агенцията.
Независимо за какво ще го потърси който и да е банатски българин, г-н Колев ще се отзове без дори да си спомни всичките натрупани чернилки от минали години. Вярно, че работата му го изисква, защото отговаря точно за българите в Румъния и Сърбия и не знам си още къде на Балканите, но пък ако не беше добър човек в сърцето си, може просто да ви затръшне вратата и да бъде мноооооооооооооого зает...

Днес пък бях в Народната библиотека, за да разгледам архива на Михаил Шипков, първия председател на Дружеството на банатските българи в България, основано през 1966 г. Каня се да анализирам развоя на дружествата ни през годините в статия, която скоро ще четете. Та за целта потърсих човека, който описа архива на Шипков - той е младият историк Любомир Георгиев, миналата година защитил докторска дисертация на тема "Българите католици в Трансилвания и Банат (ХVІІІ – първата половина на ХІХ в.) Търсеше спонсор за издаването на книгата и така се запознахме преди година...все още търси...
Докато работех в библиотеката, се появи и друг изследовател на католиците в България - Радослав Спасов, за чиято дисертация ще науча повече още в понеделник, когато си определихме среща. С него се познаваме от три години, когато заедно с монс. Петко Христов пътувахме до Банат за празника на църквата в Стар Бешенов на 15 август. От тогава не се бяхме виждали изобщо, но случайната ни среща днес бе особено топла.
Явно темата за католиците и за банатските българи изобщо не е изчерпана все още, което само може да ни радва.

27 юни 2007 г.

Нещо от архива


През 2002 г. подновихме издаването на бюлетина за банатските българи след двегодишно прекъсване. Това ново начало бе с нов знак в "главата" на изданието, с нови надежди поради новосформираното сдружение ФАЛМИС, което съществуваше дейно само покрай издаването на бюлетина, и с подновено желание за действие. Разбира се, не бяхме променени изобщо ние самите, за да очакваме качествена промяна в правеното от нас, но все пак оставеното в архивите е знак за вървене по пътя, за търсене на правилната посока, за усилия да се достигне до Истината.


Ето уводната статия от брой 1 за 2002 г., която пояснява и смяната на "знака" като крачка към промяната:


„Сънувам на палкенски…”



Българският народ все се налага да го будят. Още от ранните школски години научаваме, че личностите, милеещи за род и родина, полагат големи усилия да извадят от летаргичния сън и бездействието народа, към който принадлежат. Банатските българи, обаче, както винаги, трябва да се различават от общата маса, затова бюлетинът „ФАЛМИС-Uvec falim!” не иска да буди, а да ви заведе на едно от най-хубавите места, да ви покаже чудото на духовния свят на палкенската общност.
В недалечното минало един от многото свещеници, излезли из средите на банатските българи в Банат, след дълги години учение и служене в различни държави се завърнал в края на живота си да види родното си село. Попитали го кой от езиците предпочита, след като говори перфектно няколко, а старият свещеник отговорил с разтреперан глас: „Се йош сънувам на палкенски…”
Нека продължим заедно да бродим из дебрите на съкровената си същност и да разказваме на света за срещите и тайните, за музиката и словото, за красотата на една друга реалност.
Всеки попада по различен начин и вижда различни неща в тази страна на сънища и дълбоко заровени спомени, но след по-внимателно вглеждане откриваме, че многообразието се дължи не само на нещата, които наблюдаваме, но и на готовността на нашите възприятия да уловят отделни аспекти от съхраненото богатство.
Когато започне процесът на споделяне на видяното, от множеството думи, опитващи се да опишат резултата от гледната точка на различния поглед, ще се появят текстове, малки и големи, и ще създадат образа на „нашия” свят. Начините на изразяване ще бъдат различни, но ще са равнопоставени, защото моделът на света, който носим и отстояваме, е част от българското в многобройните му варианти. Това ще е начин да се научим да се виждаме и да общуваме помежду си вътре в общността, защото за банатските българи е характерно, че винаги се делят и живеят в конфликти, враждувайки едни с други дори в границите на едно село. По този начин разпиляват съхранената ценност, вместо да обединят усилия и да се опитат да направят крачка напред в развитието си. Само ако осъзнаем, че загубата с изчезването на носеното от всички нас духовно богатство е фатална, ще можем да се огледаме и да потърсим другите, с чиято помощ не само да оцелеем, но и да разкрием дълбоко заложеното у нас, което ще ни изведе на ясния път, очертан от общи цели.
„ФАЛМИС” още от момента на създаването си е определил параметрите на поставените пред него задачи, които са глобални по своята същност, въпреки че се нарича само „бюлетин за банатските българи”. Търсенето на връзки с потомците на павликяните, останали в Северна и Южна България, а непоели по дългия път за Банат, е една от мащабните цели. За краткото си съществуване бюлетинът успя да разбута пластовете и да възобнови срещите, при които се откриваме едни за други, търсейки общото си минало и заложените в съзнанието ни парадигми. Общността постепенно започна отново да се чувства единна, защото първата стъпка на разпознаването породи следващите, когато всеки дава своя принос за изграждането на вербалния свят на общността ни.
Банатските българи обикновено са генератор на идеи и, въпреки малобройността си, с активната си дейност успяват да се наложат във всички области. Затворената общност отново улови момента и сама обяви на света, че търси връзка с другите, за да спаси не само себе си, а и знанието, което носи през вековете. Осъзнаването на този факт и на опасността от изчезване, дори от малцината, започнали родолюбивото дело, е надежда за всички, защото никой от нас не живее и не работи за себе си, а за благото на ближния.


Една подадена ръка е и знакът, който стои в „главата” на бюлетина. Създаден от свещеник Петър Кьосов по молба на новосформираното сдружение „ФАЛМИС”, този знак е част от представата на своите „други” за нас. В разнородната общност на католиците в България, която макар и единна като произход и имаща общо минало до определен момент от историята ни, е смесица от различните резултати от дейността на католическата църква, е нормално първо да потърсим себе си в другите и да се научим да работим заедно, за да намерим пътя, по който да вървим напред всички заедно.
Символите, използвани в знака са полисемантични и всеки от нас по свой начин може да тълкува значението на присъствието им тук, но едно незадълбочено наблюдение ще открие послание, заредено с положителна енергия. Кулата символизира нашата общност, която е доказала през вековете, че твърдостта и устойчивостта й не са случайни. Здраво изградена върху основите си, тя продължава да съществува, въпреки превратностите на времето и бурите, вилнеещи отвън и вътре в нея. Камъните са успели да се задържат споени един за друг, но в усилията да съхранят целостта на зданието са загубили най-ценното – пазейки се от света навън, са забравили да се грижат за намиращото се във вътрешността на кулата. Струящата отвън светлина не може да проникне през трите прозореца, чиито брой носи цялата натовареност на троичността. Тъмнината вътре е образ на нашите души, които вече не намират път за спасение, загубили се в собствената си затвореност. Спасението може да дойде единствено от Агнеца, който е поставен на върха на кулата, но същевременно и извън нея. Лъчите на Божествената светлина се плъзгат по повърхността на камъните и не успяват да навлязат в дълбочина, защото не намират пролуките на нашето желание за единение.
От основите на кулата израстват две растения, които символизират виталността и живителната сила на общността. Странно е, но е факт, че от основите на многовековната сграда все още могат да излизат филизите на жаждата за живот и обновление. Онова, „живото”, у всеки от нас, което сме успели да пренесем през вековете като съзнание за принадлежността си към една друга реалност, избива дори под студените и тежки камъни на надгражданото.
Вляво се намира една човешка фигура като персонификация на банатските българи, съхранили се по време на дългите години изгнание само благодарение на вярата, която е станала за тях единствената опора, даваща им сили да се справят с трудностите. Обърнатият към Агнеца поглед е поемал светлина и вдъхновение, за да сътвори от една малка шепа наплашени и бягащи от турските издевателства хора, силни и уверени в себе си католици. Писаното слово се превръща в единствения начин да съхранят пренесеното от Родината и да започнат да създават своя свят, своя разказ, наситен с митологеми, с много болка и една неугасваща любов към българското. Малобройността на общността никога не е била пречка за активното й присъствие в пространството на духовното. Огромното самочувствие и съзнание за привилегированост, демонстрирани по всякакъв повод, също е плод на усилията да оцелеем и да заявим за себе си, които са системно прокарвани от свещениците, грижещи се за павликяните в Банат. Грижите не закъсняват да дадат резултат и из равното банатско поле се разпръсват множество банатски българи, та дори част от тях се връщат в освободена България, за да покажат на останалите в границите й какво са успели да постигнат.
Вдясно от кулата се намира един лъв, който е символ на българската държавност и е пълната противоположност на седящия от другата страна човек. Погледът му е насочен съм гледащия в него и събира настоящето в неподвижността на зениците си. Съществуването в момента и грубия материализъм са доминиращите сили, движещи властната му и тиранична същност. С лапите си се опитва да разкъса излизащите от основите на кулата растения, но усилията му са по-скоро прикрити от хипнотизиращия поглед и незаплашващи сериозно живителната мощ на общността.
Това разчетохме ние в изключителната натовареност на знака, който ще стане част от бюлетина за банатските българи „ФАЛМИС-Uvec falim” и от цялата дейност на едноименното сдружение, основано в Бърдарски геран.
Процесът на разказване за „нашия” свят, за нашето пътуване из пределите на духовната ни същност вече започна. Какво ще видите вие, когато се осмелите да влезете през тайната врата, се надяваме да прочетем на страниците на бюлетина. Границите на откриващия се свят са необятни – минало, настояще и бъдеще се преплитат и сливат, а в това единство неизменно съществува нашата общност.


Светлана Караджова

Откъде идва думата Falmis

В най-обстойния труд върху диалекта на банатските българи, написан от проф. Стойко Стойков, „Банатският говор” (БАН, 1967) пише, че „Falmis” или на кирилица „Фалмис”, е поздрав при среща. Отговорът е „Uvec falim!” - „Увекь фалим!”. Етимологията на думата ни води към католическия поздрав “Laudetur Jesus Christus!” – „Хвален да бъде Исус Христос!”, като Falmis идва от съкращение на този поздрав.
Отговорът „Laudetur semper!” – “Винаги да бъде хвален!” за банатските българи звучи като „Uvec falim!” – “Увекь фалим!”.

Когато списвахме бюлетина все още не бях осъзнала, че формата, която използват банатските българи е много центростремителна към тях самите – „ние хвалим”, а не „да бъде хвален”. Тази насоченост към себе си е може би основното объркване, което ни съпътства през целия ни път във времето, защото не ние сме центъра, а Исус трябва да бъде центъра на нашия живот и онова, към което да се стремим.

Представяне


Това съм аз преди две години. Сега съм малко по-различна, но актуални снимки ще има чак през зимата....
Банатска българка съм от село Бърдарски геран, България, което по категоричен начин е определило и заниманията ми - мисля, пиша, работя, доколкото ми позволяват силите, за общността на банатските българи, разпръсната по целия свят.
В този блог ще намерите лични впечатления за различни събития, които попадат в кръгозора ми, както и повече обща информация за общността на банатските българи и на католиците в България.
От 1998 г. до 2003 г. бях главен редактор на бюлетина за банатските българи "ФАЛМИС-Uvec falim!", издаван в Бърдарски геран, а от 2004 г. работя за католическия вестник АБАГАР, основан от архим. проф. Георги Елдъров през 1991 г. От януари тази година съм главен редактор на изданието, което можете да видите на адрес http://www.abagar1.com/. Там ще намерите и пълния архив на "ФАЛМИС", приютен от все по-успешния сайт.
От скоро съм председател на "Дружеството на банатските българи в България", но още сме в процес на организация. По-късно ще си имаме и собствен сайт на дружеството, дотогава и този блог ще върши работа за всички, които се интересуват.
Приятно четене!