3 януари 2009 г.

Трябва само „да бъдем”…

Ник Марков публикува в блога си една история, която ме провокира да я адаптирам, за да е по-достъпна за нечетящите на банатски български.

Проблемът между „Какво да правя?” и „Какъв да бъда?” занимава всички ни, но освен в дебелите книги ето, че може да има и по-различен начин на представяне:

„Една жена изпаднала в кома. Изведнъж усетила как душата й се издигнала към небето и се събудила пред съда на Бога.
- Коя си ти? – я попитал един Глас.
- Аз съм жената на един голям директор – отговорила тя.
- Не те попитах чия жена си, а коя си ти.
- Аз съм майка на четири деца.
- Не те попитах чия майка си, а коя си ти.
- Аз съм учителка.
- Не те попитах каква си, а коя си ти.
- Аз съм католичка.
- Не те питах за твоята вяра, а те попитах коя си ти.
- Аз съм онази, която помага всеки ден на бедните.
- Не те попитах какво си правила, а коя си ти.
Разговорът продължил по този начин още дълго време.
Но както изглежда жената не преминала този „изпит” и била изпратена отново на земята. Като се събудила от комата, започнала да търси коя е тя наистина.
И оттогава нейния живот се променил напълно”.
Публикуване на коментар