В последно време доста хора ме търсят, за да им помогна да намерят роднините си в Банат. Понякога успяваме заедно, друг път – не. Радостно е, че мрежата от контакти, която се изгради за тези десет години, откакто „Фалмис” се появи като идея и вестник, а сега вече премина и в интернет, все повече се разраства и функционира доста добре.
Ник Марков публикува нещо много интересно в блога си и то затвърди мнението ми, че проследяването на родовите ни истории всъщност не е много трудна задача, главно благодарение на отличния архив на католическите енории. С повече търпение и изследователска страст всеки може да се върне назад до времето на гоненията след Чипровското въстание.
Моят добър приятел Димитър Марков от Чопля успя да проследи историята на рода си и стигна до Трънчовица, но това не му пречи всяка година да обикаля всички палкенски места в Северна България, защото за него те са част от Родината и от мястото, откъдето са тръгнали предците му, за да спрат край Букурещ.
Отлагаме ден след ден, година след година работата по проучването на родовата си история. Скоро вече няма да има кого да питаме. Ще ни останат само книгите, а те няма да ни кажат нищо повече от статистика, зад която ще трябва сами да прозрем и да открием човешки съдби, сълзи и мъка, радост и успехи, дребни знаци по пътя и големи постижения.
Ето откритата от Ник информация от книгата "Heimatbuch der Heidegemeinde Lovrin im Banat" на Dr. Anton Peter Petri, публикувана през 1979 г. Той дава имената на българите в Ловрин и мястото, откъдето произхождат. Таблицата съдържа следните колони – име, година на раждане, година на смъртта в Ловрин и мястото, откъдето идва.
Всички са помнели откъде идват – Петокладенци, Ореш, Белене, Трънчовица, Свищов, Стар Бешенов, Винга и т.н.
Ник Марков публикува нещо много интересно в блога си и то затвърди мнението ми, че проследяването на родовите ни истории всъщност не е много трудна задача, главно благодарение на отличния архив на католическите енории. С повече търпение и изследователска страст всеки може да се върне назад до времето на гоненията след Чипровското въстание.
Моят добър приятел Димитър Марков от Чопля успя да проследи историята на рода си и стигна до Трънчовица, но това не му пречи всяка година да обикаля всички палкенски места в Северна България, защото за него те са част от Родината и от мястото, откъдето са тръгнали предците му, за да спрат край Букурещ.
Отлагаме ден след ден, година след година работата по проучването на родовата си история. Скоро вече няма да има кого да питаме. Ще ни останат само книгите, а те няма да ни кажат нищо повече от статистика, зад която ще трябва сами да прозрем и да открием човешки съдби, сълзи и мъка, радост и успехи, дребни знаци по пътя и големи постижения.
Ето откритата от Ник информация от книгата "Heimatbuch der Heidegemeinde Lovrin im Banat" на Dr. Anton Peter Petri, публикувана през 1979 г. Той дава имената на българите в Ловрин и мястото, откъдето произхождат. Таблицата съдържа следните колони – име, година на раждане, година на смъртта в Ловрин и мястото, откъдето идва.
Всички са помнели откъде идват – Петокладенци, Ореш, Белене, Трънчовица, Свищов, Стар Бешенов, Винга и т.н.
Частица от нашата история е в тези два листа. Кой ще допише следващите?
Ако имате проблеми с уголемяването на снимките, идете в блога на Ник - там се отварят нормално и ще можете да прочетете всички данни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар