Вчера в интернет излезе един обзор, който ми припомни за дълга, който имаме всички към историята на Католическата Църква в България, към нашата собствена история. Православен сайт оповести, че „на 14 януари 1952 г. е проведено съдебно дело срещу католическия свещеник Дамян Гюлов - основател и редактор на католическия в. "Истина". Обвинен е в антинародна дейност и е принуден да признае, че е поддържал "връзки с чужди разузнавания", като е предавал сведения от военен, стопански и политически характер на Ватикана, Англия и Франция” (http://www.dveri.bg/).
Това ме върна към задачата, която чака да бъде изпълнена. Всеки от нас може да допринесе за събирането на ценните зрънца спомени, документи, архиви, пазени не къде да е, а в умовете, сърцата и домовете на хората, които някога са били свидетели на ставащото. Голяма част от тези хора вече не са сред нас. Спомените им са безвъзвратно изгубени, но истинските верни са намирали начин да съхранят това, което е ценно за всички.
Така преди време у мен попадна един важен документ, преминал през ръцете на човек от Бърдарски геран, живеещ в Русе, бивш семинарист, който преди смъртта си го предава на Ангел Косатев от Русе, а той го дава на мен – протоколът от разпитите при ареста на отец Асен Чонков, енорийски свещеник в Бърдарски геран през 1950 г. При първа възможност ще сканирам немалкия брой избелели вече страници, печатани на машина, и ще публикувам целия текст.
Сигурна съм, че подобни ценни документи се намират по енориите все още - у хора, които са ги запазили, знаейки за значението им за идните поколения. Ако епархиите не проявят интерес към събиране и публикуване на подобен архив, то всеки един от нас трябва да се погрижи за късчетата завещана, но криеща се все още история. Пространството на сайта на Дружеството на банатските българи е отворено за всеки, който предостави архивни материали за енориите.
Това ме върна към задачата, която чака да бъде изпълнена. Всеки от нас може да допринесе за събирането на ценните зрънца спомени, документи, архиви, пазени не къде да е, а в умовете, сърцата и домовете на хората, които някога са били свидетели на ставащото. Голяма част от тези хора вече не са сред нас. Спомените им са безвъзвратно изгубени, но истинските верни са намирали начин да съхранят това, което е ценно за всички.
Така преди време у мен попадна един важен документ, преминал през ръцете на човек от Бърдарски геран, живеещ в Русе, бивш семинарист, който преди смъртта си го предава на Ангел Косатев от Русе, а той го дава на мен – протоколът от разпитите при ареста на отец Асен Чонков, енорийски свещеник в Бърдарски геран през 1950 г. При първа възможност ще сканирам немалкия брой избелели вече страници, печатани на машина, и ще публикувам целия текст.
Сигурна съм, че подобни ценни документи се намират по енориите все още - у хора, които са ги запазили, знаейки за значението им за идните поколения. Ако епархиите не проявят интерес към събиране и публикуване на подобен архив, то всеки един от нас трябва да се погрижи за късчетата завещана, но криеща се все още история. Пространството на сайта на Дружеството на банатските българи е отворено за всеки, който предостави архивни материали за енориите.
А ето и остатъка от припомнянето на събитията в гореспоменатия сайт:
„Серията съдебни процеси в България срещу католически свещеници започва с делото на Асен Чонков, енорийски свещеник в с. Бърдарски геран, Никополска епархия. Той е арестуван през юли 1950 г. като предполагаем главен организатор на спонтанните бунтове в региона срещу насилственото събиране на т. нар. държавни доставки на зърнени храни. В обвинителния акт на врачанския окръжен прокурор свещ. Асен Чонков е определен като "привърженик на монархофашистката власт" и "саботьор на отечественофронтовските инициативи". За тези провинения е осъден на 15 години затвор.
Третият съдебен процес е на 3 юни 1952 г. Подсъдими са софийският свещеник-капуцин Роберт Прустов и неговият помощник-домакин Стефан Цоков. Двамата са обвинени в шпионаж и противодържавна дейност. Роберт Прустов е осъден на 20 години лишаване от свобода, 22 години лишаване от граждански права и конфискация на цялото имущество. Стефан Цоков е осъден на 10 години лишаване от свобода, 12 години лишаване от граждански права и конфискация на цялото имущество.
На 6 юни 1952 г. в Пловдив е организиран съдебен процес при закрити врати, на който е разгледано делото срещу свещеник Йосиф Тончев, капуцин. Обвинението срещу него също е в шпионаж. Йосиф Тончев е осъден на смърт и екзекутиран на 23 януари 1953 г. През юли 1952 г. са арестувани 40 души, сред които един епископ, 25 свещеници и една монахиня; те са обвинени в шпионска и подривна дейност срещу народнодемократичната власт. На 3 октомври е произнесена присъдата. Четирима души са осъдени на смърт чрез разстрел: Никополският епископ Евгений Босилков, от ордена на пасионистите, и свещениците-успенци Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Другите присъди варират от 3 до 20 години лишаване от свобода – двама са осъдени на 20 години затвор, шестима на 15 години, двама на 14 години, единайсет души получават по 12 години, деветима по 10 години, четирима съответно по 8, 6, 5 и 3 години, и двама по година и половина. Смъртните присъди са изпълнени в 23,30 часа на 11 ноември 1952 г. в Софийския затвор.
На 29 октомври 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда делото на епископ Иван Романов, наместник на Софийско-Пловдивската епархия. Обвинението е шпионаж. Произнесената присъда е 12 години лишаване от свобода. На 8 януари 1953 г. епископ Иван Романов умира в затвора. От 2 до 4 декември 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда още едно дело на католически свещеници и цивилни лица, обвинени в шпионаж. Обвиняемите са 10 души. Един е осъден на смърт, един на 20 години, двама на 15, двама на 12, двама на 10 години и двама на 6 години лишаване от свобода”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар