Обичам полето. Повече от планините, реките, морето. Може би защото съм израсла в поле, а и в паметта на банатските българи само полето присъства активно – от унгарската пуста, мамеща погледа до безкрая на хоризонта, та до Дунавската равнина след завръщането.Обичам полето по жътва, опънатите остригани стърнища, златистото навсякъде около нас, сламата, шумяща в краката, светлината, която струи от всичко в тези дни – както от небето, така и от земята.
Днес с племенницата ми Ема се разходихме из лабиринта на една планина от балирана слама – тайнственост, криеница, очарование, игра, смях, слънце и добро настроение… Да си на село е чудесно – дори и да си пропуснал жътвата… Споменът за нея остава дълго след това в светещите купища на събраните стръкове…
Няма коментари:
Публикуване на коментар