Каква е изненадата обаче! Човекът идва от София, предварително иска разрешение от сестрите в Царев брод да влезе в обекта, но като идва тук не намира човека, който пази ключа за решетката на вратата на църквата. Говори малко с енорийския свещеник и хората в “Св. Йосиф” и си отива!!! Без да е изпълнил задачата си…
Въпросът е как е минало заседанието и дали изобщо е била разгледана молбата ни немската църква да стане паметник на културата, щом като е липсвала минимална съгласуваност между институциите.
Да не повдигаме пък въпроса защо ключа за храма трябва да стои някъде, а не в енорийската къща…
Да се надяваме, че при следващ опит на Националния институт за паметниците на културата да стигне до интересуващия я обект, ще бъдат проявени повече съобразителност и организационен мининум, за да се задейства тежката бюрократична машина както в държавата, така и в Църквата, този път не само на празни обороти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар