22 август 2007 г.

Банатските българи в Пловдив

Случи се така, че днес бях на погребението на един банатски българин, живеещ в Пловдив - Никола Стоянов Банчев. В града има доста банатски българи, но те засега не се търсят много и не общуват помежду си. Най-вероятно поради същата причина както и в другите градове – повечето просто не посещават храмовете, които би трябвало да са най-естественото място за срещи на общността. Когато нямаме време за Бога, или не сме “научени” да бъдем католици, тогава някак естествено става така, че нямаме време и за ближните си.
Общността към храма “Свети Дух”, в който служи свещеник Петър Кьосов, днес изпрати един от членовете си, който беше от Бърдарски геран и по този повод на гробището се събрахме няколко представители на банатските българи, сред които бе и Димитър Мирчев (този на снимката), който бе председател на Дружеството на банатските българи от 1998 г до 26 май 2007 г, живее в София, но дошъл за погребението на своя родственик.
После случайно в едно заведение в града ме позна Нели Чуканова от Бърдарски геран, която от година е в града. В квартал Коматево пък живее Мария Динева пак от Б. геран, също толкова готова за дейност, както повечето, чакащи сигнал за действие. А съм само за трети ден в Пловдив – какво остава като се организират и излезнат всички наяве…
С особен ентусиазъм и носталгичен блясък в очите всички изявяват готовност да участват в делото за благото на общността, което ме наведе на мисълта колко малко е нужно понякога, за да се задействат нещата – малко носталгия, повече хъс за работа, уж случайни срещи, размяна на координати за бъдещи контакти… и всичко тръгва. Само е важно да не объркаме пак посоката…
Публикуване на коментар