22 август 2007 г.

Католическите гробища в Пловдив

Ако някой ви каже, че името на вестник АБАГАР не отваря врати, не му вярвайте!
Днес имах невероятния шанс да се убедя в противното – и то в Софийско-Пловдивската епархия. От ранна утрин бях на католическите гробища в Пловдив (ще поясня защо в следващата публикация) и имах почти два часа на разположение да ги разгледам.
Първото, което прави впечатление, в сравнение със софийския гробищен парк е, че този е много по-добре поддържан и от ранна утрин имаше хора, които почистваха гробовете, поливаха, молиха за близките си. След като обикалях известно време, привлякох вниманието на един от хората в чудесно поддържания офис, който дойде да ме пита имам ли документ да снимам параклиса. Представих се от кой вестник съм, усмихнах се, похвалих добре поддържания парк и изведнъж чудото стана – и четиримата работници в гробището се засуетиха около мен да ми осигурят максимални удобства, да ми разкажат всеки от своя гледна точка, но винаги с гордост, за добре свършената работа.
Оказа се, че искащият легитимацията ми е самият управител на католическите гробища – господин Петър Тунов, който дори с готовност позира за снимка за вестника. Разказа ми, че са наети от пловдивската енория и как работят в перфектно разбирателство с епископа и енорийския свещеник, колко много са постигнали в благоустрояването на пространството с направата на модерен санитарен възел и пълен ремонт на офиса до входа на парка.
Е, от случайно срещнати хора научихме и други неща за управата и поддръжката на гробовете, но да не навлизаме в неприятни подробности. Важното е, че с Петър Тунов се разделихме като стари познати след двучасово събеседване, и хвърлихме в смут наблюдаващите общи познати с неочаквано добрите ни отношения.

Ето и малка виртуална разходка из гробището:

Публикуване на коментар