18 септември 2007 г.

Поезията на Ян Твардовски

Снощи бях в Полския културен институт на представянето на книга на католическия свещеник Ян Твардовски, който е поляк и сега за пръв път се появява така мащабно в България.
Повече официална информация за събитието можете да намерите на адрес http://sursumcorda1.blogspot.com/2007/09/blog-post_17.html


Човек невероятно скромен, цял живот живял в един манастир без светски шум, но отразил в творчеството си огромното многообразие на Божия свят. На корицата е вратата, която води към стаята, където е живял тихо и незабележимо.
А ето и малко поезия - без пунктуация, сурова и проста, но побираща цял един свят в себе си:


За вярата


Колко често трябва да губиш вярата
официалната
надутата
вирнала нос
застраховащата
проповядвана оттук дотук
за да намериш единствената
като въглища все още зелени
онази дето просто е
среща в тъмното
когато несигурността става сигурност
вярата истинска защото просто не е за вярване

(1970)

Ето и едно за любовта, защото отец Ян Твардовски пише за всичко. На страниците можете да намерите толкова различни измерения - от дълбочината на вярата до хумора на анекдотите, от размислите върху Евангелието до погледа, спрян върху малката мушица...

Ако е любов


Първо не искаха да повярват
и си казваха
че любовта им е твърде голяма
необхватна като листата -
много високо и много близко
после че това не е истина -
та нали с всичко е така

но Ти който познаваш всяка птица
и златните буки
знаеш че ако е любов тя е като вечността
без преди и след

(1978, 1980)

Публикуване на коментар