Пътувам из Пловдивско тия дни. Нямам възможност да пиша много в блога си, но ще събера наблюденията си в нещо по-сериозно, когато се поспра малко на едно място и имам компютър под ръка. Ако искате да усетите атмосферата на банатските български села в Румъния, колкото и да Ви е странно, можете да го направите и в Раковски. Разхождах се по улиците и виждах баби, същите като в Бешенов, забрадките им, ежедневните им работни престилки, начина по-който говорят, стоят пред къщите си, усмихват се, поздравяват... Диалектът е като нашия, с много малка разлика. Чудесно бихме се разбирали и без да ползваме кода на книжовния език.
По-силно е това усещане в кв. Генерал Николаево, а по-слабо в Секирово - не знам защо...
Беше ми хубаво и родно някак си... Странно, а толкова малко се познаваме. Бабите дори нямат понятие за павликяни и банатски българи, дето нашите баби го редят пред всеки репортер, който им насочи микрофон. Просто са си научени. На тия им стига само че са католици. Нямат нужда от други определители.
Иначе за два часа престой и вече ставаш част от общността им. Невероятно гостоприемни и дружелюбни са. Сега остава да се научим да се търсим по-често, защото сме клони от едно дърво и заедно можем много повече.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар