12 ноември 2007 г.

Къде изчезна традицията

Днес един случайно дочут разговор насочи мислите ми в малко странна посока. Една жена разказваше как през 60-те години за изтривалки пред вратите на апартаментите си слагали части от носиите на майките и бабите си. Ръчно тъкани престилки от чеизи, ризи, карлигатки – всичко заминавало тъпкано и каляно от стъпките на минаващите. И разказът бе придружен с усмивка…
Изобщо не са разбирали и все още не разбират по какво газят – по родовата си памет, по уважението към най-близките си, по труда на ръцете им, по сълзите и мъките им…

Като се прибрах вкъщи, веднага изровихме носията на моята прабаба, за да я снимам. Тя не е газена, но достатъчно време беше забравена, недокосната и в лошо състояние. При първия удобен случай ще я занеса на химическо чистене – ако с това мога да изкупя вината и небрежността на три поколения…

Това е малка част от гардероба на прабаба ми Тереза Караджова, баба на майка ми. Още не съм намерила нейна снимка, но ще се постарая. (Едно уточнение - аз и от двете страни съм от Караджовите, но от двете села Бърдарски геран и Драгомирово.)
Тя не ми е "истинска" прабаба, защото се омъжва за прадядо ми в Драгомирово, когато той остава вдовец с три момчета. Тя ги отгледала и нямала свое дете. Родом е от Бърдарски геран, саката по рождение, единия й крак бил малко по-къс. Останала неомъжена, тя била невероятно интелигентна, с чувство за хумор и силен дух, та когато прадядо ми й предлага да иде в Драгомирово с него, за да му помага с децата (на 10, 6 и 2 години), тя се съгласява. Трите момчета, които отгледала, я обичали с цялата любов, която можела да си представи. Не давали прах да падне върху нея. Тя била неоспоримият авторитет в къщата.

Днес си спомнихме за нея, разглеждайки дрехите й, които сама е бродирала…

Публикуване на коментар