Нихилизмът, който ни погубва

Напоследък много често във всички начинания, на които съдействам за осъществествяването по един или друг начин, се сблъсквам със стена, изградена от особена нагласа на човешкото мислене. Става дума за вечния нихилизъм, който ни обгръща, изпълва и извира от нас във всяко време.

Отвсякъде те посрещат удари от рода на „Никога няма да стане това”, „Защо изобщо се захващате”, „Няма никакъв смисъл”, „За лудо се мъчите” и подобни...
Тези дни срещнах нещо по темата в една много хубава книга. Казва се „Хора на лъжата. Надеждата за изцеление на човешкото зло”. Авторът е Морган Скот Пек, най-известният психиатър в САЩ.

Ето какво пише на страница 46 на българското издание от 1995 г.:

„...В самият въпрос звучи езикът на нихилизма, от незапомнени времена възприеман като глас на дявола. Защо трябва да правим или да учим каквото и да било? Отговорът е прост. Много по-добре, едновременно по-конструктивно и носещо повече удовлетворение е да имаме поне бегла представа накъде сме тръгнали, отколкото да се препъваме в пълна тъмнина. Не можем да разберем нещата и нямаме власт над тях, но както казва Дж. Р. Р. Толкин: „Нам е дадено не да владеем приливите и отливите на този свят, а да сторим каквото ни е по силите, за да направим по-добри годините от живота си, да изкореняваме злото от нивите си, така че идващите след нас да имат чиста земя за посев. Дали времето ще бъде благосклонно към тях, не зависи от нашата воля."