Италиански епископ заплашен след отказ да отслужи опело на мафиот
Италианската полиция взе под своя охрана 61-годишния епископ Микеле Пеннизи от Сицилия, след като мафията го заплаши със смърт, предаде АФП.
"Провинението" на епископа е, че отказал да извърши богослужение на погребението на един от босовете на сицилианската мафия – Даниеле Емануелло.
Като забрани опелото в своята църква, епископът каза, че човек не може да бъде едновременно добър християнин и мафиот. Той добави, че няма да позволи траурната религиозна церемония да се превръща във възхвала на мафията.
Независимо от отказа на Микеле Пеннизи, погребението бе проведено с религиозен обред. Церемонията отслужи свещеник францисканец в гробищния храм. Въпреки това поведението на епископа предизвика раздразнение у родствениците на починалия.
АФП отбелязва, че това не е първият случай, когато католически духовник се изказва против мафията. През 1984 г. архиепископът на Палермо Салваторе Папалардо също бе взет под полицейска защита, след като на погребението на убит от мафията генерал публично осъди престъпниците.
Това беше смел ход, тъй като предишният архиепископ на Палермо Ернесто Руфини по-рано беше заявил, че "мафията е измислица на социалистите и комунистите".
1 коментар:
След тази "интересна" /според мен - съдбовна/ новина, е ред да погледнем на проблема "свещеници-миряни" от още един ъгъл - защо изборът на свещениците не винаги е какъвто трябва да бъде /според единственият Критерий за бъдене/.
Защо едни свещеници са Богоугодници, а други - човекоугодници?
Може ли да наречем предателство допускането на компромиси от страна на духовенството по фундаментални въпроси - толериране на безобразието в храмовете, например. Някой може да се скандализира, че наричам фундаментален въпрос поведението в храма и отношението на миряните към Литургията и Тайнствата.
Има ли разлика в поведението на хората, които чакат пред кабинетите в някоя болница от поведението на влизащите, излизащите и пребиваващите в някой наш храм преди, след и по време на Литургия? Според мен има огромна разлика - в децибелите, които могат да бъдат измерени на двете места.
Пазим тишина в болниците, защото сме там по важни за нас въпроси. А защо не пазим тишина в храма?
В Църквата настъпва тотална подмяна на истинските ценности с фалшиви заместители. Може би защото истинска красота / под красота може да разбираме и святост, и съвършенство така, както го иска от нас нашия Господ/ може да има само в пълнота - отвън, но като последица от вътрешното. Докато при фалшивото има само "златна баня" която обаче не издържа на проверката на времето.
Абсурдът е, че за поддържането и на двете състояния се изискват усилия.
При първото тези усилия се състоят в лишаване от удоволстия и материални придобивки заради Някого и заради ближния, докато при второто си плащаш в конвертируема валута, за да не полагаш усилия от първия вид, а за да не намаляват средствата – плащаш със съвестта си. Като човекоугодничиш, например и си затваряш очите за безобразията в храма, защото така е по-лесно.
Публикуване на коментар