Фършанги

Една много ценна за банатските българи книга вече все по-трудно се намира.

Това е "Традиционен бит и култура на банатските българи” с автори КАРОЛ ТЕЛБИЗОВ и МАРИЯ ВЕКОВА-ТЕЛБИЗОВА. Затова пускам тук краткото описание на утрешния карнавал, както се е правил преди години, а утре следобед ще дам и репортаж от събитието в Бърдарски геран със снимки:

Фършанги (унг. Farsang, нем. Fasching) - понеделник след "мръсната неделя”. Нарича се и "Заговезни". Това са дни на веселие и карнавални шествия, за които млади и стари се готвят от рано.
В понеделник сутринта всичко е на крак. Старите се събират по къщите и по кръчмите и пият гореща ракия и варено вино. Някои греят ракия и на улицата пред домовете си и черпят всеки мину­вач за "срекьну фършанги".
По улиците се образуват шествия от ергени и моми, които обикалят сели­щето и гостуват на другите седенки. Момчетата възсядат коне, украсени с „пишкире", а момите и свирците се возят на каруци. Годениците се возят на отдел­ни каруци, впрегнати с четири коня и хо­дят на гости на роднини.
Образуват се и карнавални шест­вия от по-възрастни мъже и жени, които на групи обикалят улиците и ходят по седенките. Те са маскирани и се наричат „мошуле" (във Винга - "преправени") Обикновено мъжете обличат женски дре­хи, а жените мъжки. Забулват си лицата или се начернят с "куминь" (сажди) или се намазват с черна боя. Всеки гледа да се направи по-смешен. Някои набиват слама в широките гащи, в ръкавите, об­личат кожуха наопаки. В групата има по една "кланца" - маскирано лице с овча глава, с "кадонче" на главата, две дъсчи­ци вместо уста, които постоянно клепат.
Правят най-различни смехории. Във Вин­га маскираното лице се нарича "цурка" - с червени дрехи и "убразар"(маска) с клявница, която "тока". За да не ги поз­наят, говорят "влашки". Маскираните влизат навсякъде, без да правят непри­лични движения, и биват почерпени. Само при "лехусна" не бива да влизат.

На този ден всеки се весели. Вра­тите на всички къщи са отворени за все­киго и на огнищата се пържат "кълбъси и месу” (свинско). Масите са претрупани с ястия и питиета. Шегите обаче не прек­рачват пределите на благоприличието.
Вечерта канят на вечеря зетя. Уст­ройват се балове, на които отиват мла­дите.
Във вторник веселието продължава през целия ден по същия начин.

Вечерта всички се събират по домовете си, защо­то настъпва краят на „фършангиту". Приготвя се хубава вечеря и се "загувева". По този случай има обичай децата да "бърборат". Той се състои в следното: в една чиния наливат вода и пускат монети. Парите трябва да се извадят с устата. Който извади парата, става неин собстве­ник. "Бърборат" и годениците (във Винга - не). "Хамкане" на халва не знаят.

След вечеря момите и ергените оти­ват на седянка, а младоженците на бал. Посред нощ бие камбаната и в този мо­мент веселията спират, защото започва големия пост. Всеки се прибира. Във Вин­га обаче младите осъмват на седянка и сутринта всички със свирци и байраци, направени от кърпите на момите (ергени­те запасват "кърлигатките" на момите и слагат "кусплитки на паралиите"), отиват да "закупаят фършангиту". Слизат в мест­ността "въз Хаджия" и заравят един сноп "тулий". Вторник вечерта във Винга по-за­можните ергени правят и "раненки" - ка­нят свирци на вечеря, след което отиват с тях на седянка.

ЧИСТА СРЕДА - първата сряда след Заговезни и първият ден на великите пос­ти, които траят 40 дни. "Чиста среда" е църковен празник, на който бабите за­веждат внуците си на църква "да се пепелеят". Свещеникът натрива челата им с памуче, топнато в пепел от "благусвена рекита" от Връбница, с думите: "Спумени се челекь, чи си прах и у праха за се върниш". Пепелеят се и жените.

На този ден не се пере, не се преде, не се тъче. Сутринта прибират всичко блажно. Измиват съдовете с пясък. "Тарелете", от които са се хранили досега, се дигат на тавана и се изваждат други. "Валека", с който се измиват съдовете на този ден, се изсушава и се прибира за цяр.
Някога постили много строго (не са "мърсили"). Не яли месо никак, а сряда, петък и събота не яли и млечни продукти и яйца. Дядото заключвал килера и криел ключа. Останалите от предишния ден блажни ястия давали на циганите. На де­цата давали само едно "питче" от остана­лите сладкиши, за да нямат пъпки. Днес постите не се спазват така строго.
От "чиста среда" до Великден не се устройват веселия, седейки, годежи и сватби. Младите не танцуват, а играят на топка на "излаза".