Това е сценарият на нашето участие в концерта на 30 март вечерта. Имаме пълния видео запис на концерта на дискове благодарение на Ник Марков. Скоро читалищното настоятелство ще организира прожекция за всички, които желаят да го видят:
Клиповете са дело на Ник Марков - не знам защо не успявам да ги публикувам в моя блог, затова Ви препращам към неговия, където можете да видите целия концерт http://starbisnov.blogspot.com/2008/04/229.html
Мария Караджова, председател на читалище "Съединение-1923":
Фалмис на синцата, дит сми се пребрали туке,
Гулема радус и за наму, чи можим да бъдим с вас днес, у тъзе гудина, у куяту празнувати 270 гудини от основавьету на селото Стар Бишнов. Туй гнезду, от куйет са се разсипали пу света толкуз многу палкене – идния са се върнали у България, другье са сига у Сърбия, трети са векь по целия свет. Диту и да идиш, се за намериш макар идин палкенин и съту туй и станалу тъй, закакот Стар Бишнов й бло лулкьята, у куяту са се пребрали наште палкене кът са бегали след Чипровското въстание. Тука са намерли земе, куяут да бъди тейните дома, утдит да кренват да пътуват и до сига.
Затуй и ния днес сми се пребрали тука, утдит са кренали наще предедве, за да бъдим заедно. Да почетем съте онез, куйъту са основали туйе селу, съте онез, куйът после са преминал Дунава да идат па у България и да пренесат банатската българска култура, съте унез, куйът са останали туке и прават тъй, чи има йош къде да се вращеми и кой да му прейеме.
Банатските българе у България бия бли сами, аку ни би ви ималу и ако ни би жувели идин живот съте заедно, да се срещеми, да пейеми и играйм синцата наидно, да празнувами и да се сещеми за наще предедве и тезе, куйъту са бли преди наму пу тозе пъкь.
Ния ни се усещем густене туке, а се вращеми у дома, там утдит са кренал наще предедве и затуй пожелавам на съте вас Стар Бишнов да расте и да гу има йош многу гудини, за да има и ния ди да се вращеми.
А сига, за да разберет, чи Бърдаре й тука макар и с малку хора, ама носим съте другйете с наму, закакот тия сига са със сърцата си туке с наму и с вас, наша концерт за почни с химна на Бърдарски геран.
………………………
Конферансие:
Антон Лебанов, койт и жувел и туке у Баната и у България, векь не йе между наму. Преселил се й на онз свет на 3 март тъзе гудина, ама остава туке с поезията си у куяту й запазил съту туй, койету усеще идин преселник, га си напусни родното месту:
„Мисельта ми се къде тебе пътува,
сърцито ми чъсту тебе те сънува,
родну месту със спомене скъпи,
със радуст, булеви и мъки.
Кога дода макар и за день-два
се радвам и се усещем у дома.
Радвам се, чи ни ми се сърдиш,
Радвам се, чи ни ме пъдиш.”
Банатските българе у Бърдаре са запазли малку песни и танци, пренесни от Баната, и ния сига за ву изпейем три уд тей, закакот кът сми душли „у дума”, треба да пукажим и како сми упазли от туй, куйету сми знаяли. За чуйти песните „Нема пара”, Зако ходиш на седенка” и „Бъкличету”.
Конферансие:
А сига и малку танци, за да видит, чи можим и да играим. Следват „Калушере”, „Карлига”, „На мамень”, „Препичоре” и „Чардаш”
Конферансие:
Кату сми преминали Дунава насам и сми дунели нещо от България. Векь сти видели како сми опазли ут наще старите, а сига за видити како сми научили ут България. Язика му й станал по-твърд ут тоз дит уртувати вия, се по-векь младите ни знаят да уртуват на палкенски и за туй сми криви синца, ама затуй сига с тезе срещеньета се надевами да можит да чуйти малко язика, койт се хуртува у България, а наще млади да се научат да уртуват чисту палкенски.
Сига млади и по-стари за представат идна китка от песни, куйту се надевами да ву харесат и да ги запеети и вия после:
Идна любима на съте българе у България песен е песента „Моя страна, моя България”.
„Аз съм българче”
Добринка, Поля, Милчо и Пепи за изпеят „В градина мома седеше”
Пролекьта ий тука векь, макар стукьта да се мъчи да враще зимъта. Идна песень за прулекьта: „Макар че днес вали”
България ий земете на трандаферете. Затуй и ния ви пударевами идин музикалин трандафер - „Една българска роза”
Мъката пу България й бла гулема за наще предедве, диту се са искали да се върнат у „староту гнезду”. Има идна песень, дит фурт га се пейе, сълзи тичът ут учите на синцата, дит знаят како й да жувеш у чужда земе и да се мислиш какье й у вас, там, дит са милните дума. За следва Песеньта „Я кажи ми облаче ле бяло”.
Наще млади са имали желание тозе пъкь да имат повекь пъте, дит да пукажат како можат и затуй сига за чуйт песеньта „Лиляно моме” със солисти Добринка, Поля и Милчо и Пепи.
Изпълнение на песните „Назад, назад моме Калино” и „Лудо младо”
Добринка, Поля, Милчо и Пепи с песеньта „На сърце ми стар мерак лежи”
И малку преди края да разиграйми кръвта на синцата с български народни танци. За ву пукажим „Ръченица”, „Дайчово хоро”, „Еленино хоро”, „Танец” и „Дунавско хоро”
Мария Караджова:
Днес се ий пудписал идин договор за побратимевань между наще общини, ама ния сми у идно и тъй сми се усещел откът се пантим.
България туй не ий толкуз земете, та ий най-векь у наще сърца, та й насекъде, дит има българе, куйъту ищат да се панти, чи са таквиз, дит уртуват, молат, пейъти и играят на български – бло то официалния у България или банатския български. Затуй за изпейем съте заедно песента „Питат ли ме дей зората” и да се поклоним на земете, куяту му й откърмила наму и вас – онъз оттатък Дунава, дит сми ния, и тъзе туке, на куъйту жувейти вия.
Затуй нека и занапръкь да рабутим заедно и да вървим сам напръкь.
„Питат ли ме дей зората”…
Клиповете са дело на Ник Марков - не знам защо не успявам да ги публикувам в моя блог, затова Ви препращам към неговия, където можете да видите целия концерт http://starbisnov.blogspot.com/2008/04/229.html
Мария Караджова, председател на читалище "Съединение-1923":
Фалмис на синцата, дит сми се пребрали туке,
Гулема радус и за наму, чи можим да бъдим с вас днес, у тъзе гудина, у куяту празнувати 270 гудини от основавьету на селото Стар Бишнов. Туй гнезду, от куйет са се разсипали пу света толкуз многу палкене – идния са се върнали у България, другье са сига у Сърбия, трети са векь по целия свет. Диту и да идиш, се за намериш макар идин палкенин и съту туй и станалу тъй, закакот Стар Бишнов й бло лулкьята, у куяту са се пребрали наште палкене кът са бегали след Чипровското въстание. Тука са намерли земе, куяут да бъди тейните дома, утдит да кренват да пътуват и до сига.
Затуй и ния днес сми се пребрали тука, утдит са кренали наще предедве, за да бъдим заедно. Да почетем съте онез, куйъту са основали туйе селу, съте онез, куйът после са преминал Дунава да идат па у България и да пренесат банатската българска култура, съте унез, куйът са останали туке и прават тъй, чи има йош къде да се вращеми и кой да му прейеме.
Банатските българе у България бия бли сами, аку ни би ви ималу и ако ни би жувели идин живот съте заедно, да се срещеми, да пейеми и играйм синцата наидно, да празнувами и да се сещеми за наще предедве и тезе, куйъту са бли преди наму пу тозе пъкь.
Ния ни се усещем густене туке, а се вращеми у дома, там утдит са кренал наще предедве и затуй пожелавам на съте вас Стар Бишнов да расте и да гу има йош многу гудини, за да има и ния ди да се вращеми.
А сига, за да разберет, чи Бърдаре й тука макар и с малку хора, ама носим съте другйете с наму, закакот тия сига са със сърцата си туке с наму и с вас, наша концерт за почни с химна на Бърдарски геран.
………………………
Конферансие:
Антон Лебанов, койт и жувел и туке у Баната и у България, векь не йе между наму. Преселил се й на онз свет на 3 март тъзе гудина, ама остава туке с поезията си у куяту й запазил съту туй, койету усеще идин преселник, га си напусни родното месту:
„Мисельта ми се къде тебе пътува,
сърцито ми чъсту тебе те сънува,
родну месту със спомене скъпи,
със радуст, булеви и мъки.
Кога дода макар и за день-два
се радвам и се усещем у дома.
Радвам се, чи ни ми се сърдиш,
Радвам се, чи ни ме пъдиш.”
Банатските българе у Бърдаре са запазли малку песни и танци, пренесни от Баната, и ния сига за ву изпейем три уд тей, закакот кът сми душли „у дума”, треба да пукажим и како сми упазли от туй, куйету сми знаяли. За чуйти песните „Нема пара”, Зако ходиш на седенка” и „Бъкличету”.
Конферансие:
А сига и малку танци, за да видит, чи можим и да играим. Следват „Калушере”, „Карлига”, „На мамень”, „Препичоре” и „Чардаш”
Конферансие:
Кату сми преминали Дунава насам и сми дунели нещо от България. Векь сти видели како сми опазли ут наще старите, а сига за видити како сми научили ут България. Язика му й станал по-твърд ут тоз дит уртувати вия, се по-векь младите ни знаят да уртуват на палкенски и за туй сми криви синца, ама затуй сига с тезе срещеньета се надевами да можит да чуйти малко язика, койт се хуртува у България, а наще млади да се научат да уртуват чисту палкенски.
Сига млади и по-стари за представат идна китка от песни, куйту се надевами да ву харесат и да ги запеети и вия после:
Идна любима на съте българе у България песен е песента „Моя страна, моя България”.
„Аз съм българче”
Добринка, Поля, Милчо и Пепи за изпеят „В градина мома седеше”
Пролекьта ий тука векь, макар стукьта да се мъчи да враще зимъта. Идна песень за прулекьта: „Макар че днес вали”
България ий земете на трандаферете. Затуй и ния ви пударевами идин музикалин трандафер - „Една българска роза”
Мъката пу България й бла гулема за наще предедве, диту се са искали да се върнат у „староту гнезду”. Има идна песень, дит фурт га се пейе, сълзи тичът ут учите на синцата, дит знаят како й да жувеш у чужда земе и да се мислиш какье й у вас, там, дит са милните дума. За следва Песеньта „Я кажи ми облаче ле бяло”.
Наще млади са имали желание тозе пъкь да имат повекь пъте, дит да пукажат како можат и затуй сига за чуйт песеньта „Лиляно моме” със солисти Добринка, Поля и Милчо и Пепи.
Изпълнение на песните „Назад, назад моме Калино” и „Лудо младо”
Добринка, Поля, Милчо и Пепи с песеньта „На сърце ми стар мерак лежи”
И малку преди края да разиграйми кръвта на синцата с български народни танци. За ву пукажим „Ръченица”, „Дайчово хоро”, „Еленино хоро”, „Танец” и „Дунавско хоро”
Мария Караджова:
Днес се ий пудписал идин договор за побратимевань между наще общини, ама ния сми у идно и тъй сми се усещел откът се пантим.
България туй не ий толкуз земете, та ий най-векь у наще сърца, та й насекъде, дит има българе, куйъту ищат да се панти, чи са таквиз, дит уртуват, молат, пейъти и играят на български – бло то официалния у България или банатския български. Затуй за изпейем съте заедно песента „Питат ли ме дей зората” и да се поклоним на земете, куяту му й откърмила наму и вас – онъз оттатък Дунава, дит сми ния, и тъзе туке, на куъйту жувейти вия.
Затуй нека и занапръкь да рабутим заедно и да вървим сам напръкь.
„Питат ли ме дей зората”…
1 коментар:
Bravo na celiq sastav ot selo.Vie ste super,sas sigornost ste se pretstaavili mnogo dobre blagodarenie na dobrata podgotovka koqto sa polu4ili ot organizatorite.
Публикуване на коментар