23 април 2008 г.

За кратко във Винга

На 19 април, заедно със смесената група от Гостиля и Бърдарски геран, посетих Винга. Свещеникът Петър Велчов учтиво отдели от времето си между часовете по катехизис с децата и ни показа храма, разказа ни историята му, сподели проблемите на селото и енорията.

От някогашния български град, получил привилегии от императрица Мария Терезия и затова нарекъл се Терезиополис, сега са останали само 400 души българи, а останалите до 3 000 жители са от различни националности, нещо типично за Банат.
Днешното кметство преди е било манастир на францисканите, а храмът е най-големият в цялата Темешварска епархия. Построен някога само със средствата на чипровчаните, намерили подслон в Банат, днес той се ремонтира и изглежда доста добре, но за жалост е почти празен дори в неделя. Усилията на свещеника да запази някогашния му разкошен вид не могат да се преборят с праха, който се стели тихо, но неумолимо и все повече покрива статуи, олтари, красиви готически орнаменти.

Храмът „Света Троица” вече е само един паметник на някогашното българско присъствие в Банат, защото, както казва свещеник Петър Велчов, от Бешенов много хора са се изселили, но все са създавали нови села, нови колонии в различни държави, а от Винга всички са се разпилели без следа.
Богати, със самочувствие на граждани на Европа, те тръгват по света, оставили след себе си един величествен храм, който да ни напомня какво се случва, когато материалното вземе връх над духовното.


Публикуване на коментар