21 април 2008 г.

Чудотворната икона в Мария Радна


На 19 април групата, с която пътувах до Банат, посети поклонническото място Мария Радна.

Набързо преведох малко исторически данни за храма, а снимките ще ви покажат останалото:


Исторически бележки за Мария Радна,

най-голямото място за поклонничество в Румъния –

католическа епархия Тимишоара

1241 г. Малко след голямата инвазия на татарите вече е отбелязан броя на четири места, съдържащи думата „Радна” в името си. Те се намирали под владение на цитаделата Solumnus (Шоймош).

1327. Унгарският крал Шарл I Д` Анжу построява в Липова манастир и църква, посветени на свети Лудвиг от Тулуза, негов родственик. И двете били поверени на францисканите.

1440. Радна е спомената за пръв път в документи. Думата, която сега се възприема като нейно име, има славянски корен „руда” – метал.

1520. Около този период набожни вдовици издигат първия параклис на хълма Радна. След като региона на Банат е завладян от турците, параклисът служи на християните и францисканските монаси за убежище по пътя на нашествениците на северния бряг на река Муреш.

1642. Свещеник Андрия Стипанчич, францискански монах от провинция “Сребърна Босна” и един мирски свещеник от Радна успяват, след дълго и трудно пътуване пеша до Истанбул и обратно, да получат от султана документ за връщането на техния параклис. По време на Отоманското управление на християните не било позволено да строят или ремонтират техните храмове без позволение, толкова трудно за получаване, от султана.

1668. Старият Георг Фриконоса (Georg Vriconosa) дарил на църквата на францисканите икона, отпечатана на хартия в работилницата на майстора типограф Ремондини от Бассано дел Граппа, в Италия. Това е чудотворната икона, почитана до днес.

1695. По време на военната обсада на средновековната цитадела в Липова, турските войски подпалват францисканския параклис, намиращ се на хълма, от другата страна на река Муреш, в Радна. По удивителен начин иконата, печатана на хартия, не изгоряла и била намерена по-късно от вярващите между карбонизиралите останки.

1709. В следствие на чумната епидемия и спазвайки обещанието си, жителите на град Арад организирали поклонничество до Мария Радна като знак на признателност за края на епидемията и спасяването от тази ужасна болест.

1750. Като резултат на старателни изследвания от страна на Църквата започва официалното признаване на поклонническото място в Мария Радна, признаването става публично с помощта на каноник Johannes Szlezak.

1756. На 7 юли, по време на честването на Петдесетница, предстоятеля на катедралата в Ченад, резидиращ в Тимишоара, Клеменс Росси тържествено поставя основния камък на новата църква в Мария Радна, старата църква вече била тясна. Новата църква остава до наши времена.

1767. На 9 юни отново по време на Света Троица, епископ Франц Антон Леополд фон Енгл (Franz Anton Leopold von Engl zu Wagrain) лично премества по тържествен начин чудотворната икона от старата църква в новата и красива църква, която била осветена ден преди това.

1768. Ерцхерцог Йозеф от Австрия, бъдещият крал Йозеф II на Хабсбургите посещава Мария Радна. Бил толкова впечатлен от това място на Божията благодат и заявил, че ако не бил ерцхерцог, то би искал да стане гвардиан в Мария Радна.

1770. Чудотворната икона получава безценен дар – разкошна сребърна рамка, изработена във Виена от официалния ювелир на императорския двор, Йозеф Мозер.

1820. През тази година работите по църквата в Мария Радна са завършени. Архиепископът, като цивилен сановник принц на Унгария, Александър Руднай (Alexander Rudnay) тържествено освещава църквата, също дарявайки на чудотворната икона две златни корони. Фамилното име на архиепископа означава „от Радна”. Той пише в завещанието си, че след неговата смърт иска сърцето му да бъде погребано в тази църква в близост до иконата на Дева Мария от Радна.

1895. По случай 200 години от първото споменаване на чудото в Мария Радна, църквата се сдобива с нов главен олтар, изработен от мрамор от Карара, който заменил стария дървен.

1911. Двете кули на църквата в Мария Радна се издигат на 30 метра, следователно цялата височина на храма е 67 метра. Това постижение е дело на свещеник Аугустинус Прийцер (Augustinus Prieszter) OFM, по чието намерение хълмът, на който е издигнат храма, е аранжиран със спирките на Кръстния път.

1935. През тази година е записан най-високия брой на поклонници в историята на Радна: заедно с епархийския епископ Dr. h. c. Аугустин Паха (Augustin Pacha) в поклонничеството участвали повече от 73 000 вярващи, по-голямата част от тях дошли пеша, изминавайки разстоянието заедно с епископа.

1948. Свещеник Ернст Харниш (Ernst Harnisch) OFM става новия гвардиан на манастира и на поклонническото място в Мария Радна. В особено трудните времена за католическата вяра той закрилял водещото място на това обичано място за поклонничество.

1951. След забраната на монашеските ордени от комунистическите лидери (1949) всички францискани от Румъния се събират в много окаяно състояние в Мария Радна. След позволението за отварянето на манастирите през 1991 г. те отново ще се разселят из цялата държава.

1964. След като бил в комунистическите затвори за 13 години, нелегалният епископ д-р Dr. Адалберт Борош (Adalbert Boroş) бил освободен. Неговото първо пътуване, веднага след затвора, било до светилището на Светата Дева в Мария Радна.

1992. Светият отец Йоан Павел II повиши статута на поклонническия храм в Мария Радна в Малка Базилика. По този случай титулярния архиепископ Dr. Адалберт Борош (Adalbert Boroş) дарява на църквата нов олтар, като знак за благодарност към Светата Дева от Мария Радна за нейното застъпничество за Църквата и епархията по време на тъмните времена на комунизма.

2003. През тази година, от 1 октомври, францисканите обсерванти, напускат манастира поради липса на монаси. От този момент цялата дейност на това място е дадена на епархийското духовенство. Първият викарий от епархийското духовенство е свещеник Андреас Райнолц (Andreas Reinholz), каноник в катедралата в Тимишоара.


Bibliography:
Martin Roos Maria-Radna. Ein Wallfahrtsort im Südosten Europas, vol. I., Schnell & Steiner, Regensburg 1998.
Martin Roos Maria-Radna. Ein Wallfahrtsort im Südosten Europas, vol. II., Schnell & Steiner, Regensburg 2004.
*** Maria-Radna ist Päpstliche Basilika, in Katholischer Wandkalender 1993 (The Roman-Catholic wall-calendar 1993).
Article by Claudiu Călin, diocesan archivist






Публикуване на коментар