Въпреки обещанията ми за директно предаване на новините по време на Петия общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето”, проведен в Каварна от 16 до 18 май, не успях да направя кой знае колко поради пропуски в организацията – липсваше пресцентър, въпреки предварителните обещания…
Затова сега с малко закъснение, но пък с много снимков материал, ще видите участието на танцовия състав към читалище „Съедининение-1923” с. Бърдарски геран.
Потеглихме в 5 ч. на 16 май от Бърдарски геран. Всички бяха точни (включително и автобуса, което не ни се случва често). Освен младите танцьори с групата пътуваха и г-жа Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, г-жа Мария Караджова, председател на читалище „Съединение-1923”, Рици Кукова и аз като представител на община Бяла Слатина. За заснемането на цялото пътуване и участието на фестивала се погрижи Светослава Кръстева, така че скоро ще имаме и филм за тези три дни в Каварна.
След осем часа път пристигнахме в Каварна, където ни посрещнаха в щаба на фестивала, разположен в сградата на читалището. Приеха ни радушно всички, а най-много искам да благодаря на Илия Луков и на целия му екип, които ни помагаха през фестивалните дни да се справим всички заедно с куцащата на моменти организация на събора.
Още преди да влезем в читалището първите, които видяхме бяха младежите от Иваново, Сърбия – те се познават с нашите младежи от предишните гостувания и затова срещата беше придружена с радостна възклицания и много усмивки.
Настаниха ни в хотел „Деница” в местността „Бялата лагуна” на 15 км. от града, но пък като компенсация имахме ”собствена” плажна ивица и пълно спокойствие, нарушавано само от плясъка на морските вълни. Администрацията на хотела бе невероятно отзивчива и направи престоя ни в хотела невероятно приятен.
В първия фестивален ден бяхме само зрители. Направихме репетиция в прекрасния салон на читалището, разгледахме града, гледахме и слушахме изпълненията на съставите, които този ден имаха изява на сцената, гледахме с интерес дефилето на участващите през деня – между най-интересните бяха танцовият състав на българите от Косово, наречен „Подгорски бисери”, и групата от Иваново.
На втория ден ни чакаше най-тежката част – концерт, участие в Ревюто на народни носии, участие в конкурса за МИС и МИСТЪР ФОЛКЛОР, дефиле на участниците от деня и накрая вечерен концерт и ефирно време, ако ни класират.
От ранно утро започна подготовката – гладене на носиите, „завързване” на момичетата, преглеждане на всичко необходимо за концерта и накрая репетиция до басейна на хотела. Самото къпане за повечето младежи остана чак за неделния ден, който щеше да е малко по-свободен.
От 13 ч. вече бяхме в града и започна трепетното очакване да дойде нашият ред. Часове стояха под силното слънце, облечени с носиите, но момичетата и момчетата от танцовия състав издържаха стоически и запазиха усмивките си до финала на деня. Нередностите при организацията за деня, многобройните пререждания в определената програма все от по-спешни състави, бързащи да си тръгват или пък просто по-нахални и неспазващи установения предварително ред според заявките, успяха да опънат нервите както на организаторите, така и на участниците.
Най-после и нашият ред дойде, а журито пусна за вечерното ефирно време само танца „Чардаш”, защото не можеше да побере многото участници в рамките на един час определено ефирно време. Все пак и през трите дни всички участия се записваха, така че поне няколко телевизии (7 дни, М САТ, Херос, Родина, Евроком и др.) ще въртят още дълго концертите от фестивала в Каварна. За наша радост, макар и уморени и изнервени, младежите се представиха блестящо, което е гаранция, че ще бъдат канени и на други подобни фестивали.
Намерихме се с групата от Асеново, водена от Мария Иванова, и така банатското българско участие стана вече значително – от Иваново (Сърбия), от Бърдарски геран и от Асеново. Малките момичета и момчета от Асеново дадоха възможност на огромната аудитория да се запознае с красивата и екзотична винганска носия, да чуе и види музиката и танците на банатските българи, пренесени от Винга (Банат) в днешното село Асеново (България).
От 18 ч. започна ревюто на народни носии, където танцовият състав на Бърдарски геран участва с две двойки – Катерина Велчева и Мирослав Йовчев със старинна бешеновска носия на мома и ерген, а Ирина Босилкова и Георги Йовчев представиха по-нов вариант на носия на младоженци от Бърдарски геран.
Конкуренцията беше смазваща и то между наши. Силното участие на банатски българи беше запомнящо се, но само един банатски костюм спечели – Ирина Босилкова спечели трето място с носия на млада булка.
В конкурса за Мис и Мистър „Фолклор” напрежението се увеличи значително – почти всички групи имаха представители, а фен-клуба на всяка от двойките се опитваше да надвика останалите и да помогне на журито при оценяването. Нашите представители бяха Поля Стоянова и Георги Йовчев и всички се надявахме да спечелят както заради старинността на носиите, така и заради чара на младежите. Нашата агитка беше една от най-шумните, но все пак наградата отиде при двойката от Иваново. Приехме загубата мъдро и си казахме, че все пак наградата е отишла при „наши” – все банатски българи са я взели, което трябва да ни прави горди.
На дефилето този ден имаше най-много групи и красотата на носиите, разнообразния ритъм на музиката и кръшните гласове на деца и младежи превърна шествието в красива река, преливаща буйно по централната улица на Каварна.
Най-после дойде момента на голямото изпитание – директното излъчване на вечерния концерт по телевизия „7 дни”. Започна отброяването – „15 минути до ефир”, „10 минути до ефир”, „5 минути до ефир”… Начало! Танцовият ни състав за първи път участва в директно предаване за телевизия и тръпката беше силна, но и опита на сценичните изяви си каза думата, та треската не повали никого. Бързо се въртяха изпълнителите – всеки имаше до две минути ефирно време и ето, че дойде и нашият ред. Телевизионните зрители станаха съпричастни на най-красивото изпълнение на чардаш от доста време насам. Телефонни обаждания от Бърдарски геран, от градове и села в България и чужбина преди и по-време на изпълнението показваха вълнението на банатските българи пред екраните и съпричастността им със ставащото на сцената, за което благодаря от името на цялата група.
Илия Луков прояви голям интерес към шапките на момичетата и пожела да присъства, след изпълнението вечерта, на процеса по свалянето им, за да види какво има под красивата горна част и как всичко това се крепи на главите им. Това още веднъж бе повод младежите да си поговорят и да се снимат с него, като за пореден път през тези три дни се убедиха, че той е един изключително земен човек, с когото лесно се общува.
Затова сега с малко закъснение, но пък с много снимков материал, ще видите участието на танцовия състав към читалище „Съедининение-1923” с. Бърдарски геран.
Потеглихме в 5 ч. на 16 май от Бърдарски геран. Всички бяха точни (включително и автобуса, което не ни се случва често). Освен младите танцьори с групата пътуваха и г-жа Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, г-жа Мария Караджова, председател на читалище „Съединение-1923”, Рици Кукова и аз като представител на община Бяла Слатина. За заснемането на цялото пътуване и участието на фестивала се погрижи Светослава Кръстева, така че скоро ще имаме и филм за тези три дни в Каварна.
След осем часа път пристигнахме в Каварна, където ни посрещнаха в щаба на фестивала, разположен в сградата на читалището. Приеха ни радушно всички, а най-много искам да благодаря на Илия Луков и на целия му екип, които ни помагаха през фестивалните дни да се справим всички заедно с куцащата на моменти организация на събора.
Още преди да влезем в читалището първите, които видяхме бяха младежите от Иваново, Сърбия – те се познават с нашите младежи от предишните гостувания и затова срещата беше придружена с радостна възклицания и много усмивки.
Настаниха ни в хотел „Деница” в местността „Бялата лагуна” на 15 км. от града, но пък като компенсация имахме ”собствена” плажна ивица и пълно спокойствие, нарушавано само от плясъка на морските вълни. Администрацията на хотела бе невероятно отзивчива и направи престоя ни в хотела невероятно приятен.
В първия фестивален ден бяхме само зрители. Направихме репетиция в прекрасния салон на читалището, разгледахме града, гледахме и слушахме изпълненията на съставите, които този ден имаха изява на сцената, гледахме с интерес дефилето на участващите през деня – между най-интересните бяха танцовият състав на българите от Косово, наречен „Подгорски бисери”, и групата от Иваново.
На втория ден ни чакаше най-тежката част – концерт, участие в Ревюто на народни носии, участие в конкурса за МИС и МИСТЪР ФОЛКЛОР, дефиле на участниците от деня и накрая вечерен концерт и ефирно време, ако ни класират.
От ранно утро започна подготовката – гладене на носиите, „завързване” на момичетата, преглеждане на всичко необходимо за концерта и накрая репетиция до басейна на хотела. Самото къпане за повечето младежи остана чак за неделния ден, който щеше да е малко по-свободен.
От 13 ч. вече бяхме в града и започна трепетното очакване да дойде нашият ред. Часове стояха под силното слънце, облечени с носиите, но момичетата и момчетата от танцовия състав издържаха стоически и запазиха усмивките си до финала на деня. Нередностите при организацията за деня, многобройните пререждания в определената програма все от по-спешни състави, бързащи да си тръгват или пък просто по-нахални и неспазващи установения предварително ред според заявките, успяха да опънат нервите както на организаторите, така и на участниците.
Най-после и нашият ред дойде, а журито пусна за вечерното ефирно време само танца „Чардаш”, защото не можеше да побере многото участници в рамките на един час определено ефирно време. Все пак и през трите дни всички участия се записваха, така че поне няколко телевизии (7 дни, М САТ, Херос, Родина, Евроком и др.) ще въртят още дълго концертите от фестивала в Каварна. За наша радост, макар и уморени и изнервени, младежите се представиха блестящо, което е гаранция, че ще бъдат канени и на други подобни фестивали.
Намерихме се с групата от Асеново, водена от Мария Иванова, и така банатското българско участие стана вече значително – от Иваново (Сърбия), от Бърдарски геран и от Асеново. Малките момичета и момчета от Асеново дадоха възможност на огромната аудитория да се запознае с красивата и екзотична винганска носия, да чуе и види музиката и танците на банатските българи, пренесени от Винга (Банат) в днешното село Асеново (България).
От 18 ч. започна ревюто на народни носии, където танцовият състав на Бърдарски геран участва с две двойки – Катерина Велчева и Мирослав Йовчев със старинна бешеновска носия на мома и ерген, а Ирина Босилкова и Георги Йовчев представиха по-нов вариант на носия на младоженци от Бърдарски геран.
Конкуренцията беше смазваща и то между наши. Силното участие на банатски българи беше запомнящо се, но само един банатски костюм спечели – Ирина Босилкова спечели трето място с носия на млада булка.
В конкурса за Мис и Мистър „Фолклор” напрежението се увеличи значително – почти всички групи имаха представители, а фен-клуба на всяка от двойките се опитваше да надвика останалите и да помогне на журито при оценяването. Нашите представители бяха Поля Стоянова и Георги Йовчев и всички се надявахме да спечелят както заради старинността на носиите, така и заради чара на младежите. Нашата агитка беше една от най-шумните, но все пак наградата отиде при двойката от Иваново. Приехме загубата мъдро и си казахме, че все пак наградата е отишла при „наши” – все банатски българи са я взели, което трябва да ни прави горди.
На дефилето този ден имаше най-много групи и красотата на носиите, разнообразния ритъм на музиката и кръшните гласове на деца и младежи превърна шествието в красива река, преливаща буйно по централната улица на Каварна.
Най-после дойде момента на голямото изпитание – директното излъчване на вечерния концерт по телевизия „7 дни”. Започна отброяването – „15 минути до ефир”, „10 минути до ефир”, „5 минути до ефир”… Начало! Танцовият ни състав за първи път участва в директно предаване за телевизия и тръпката беше силна, но и опита на сценичните изяви си каза думата, та треската не повали никого. Бързо се въртяха изпълнителите – всеки имаше до две минути ефирно време и ето, че дойде и нашият ред. Телевизионните зрители станаха съпричастни на най-красивото изпълнение на чардаш от доста време насам. Телефонни обаждания от Бърдарски геран, от градове и села в България и чужбина преди и по-време на изпълнението показваха вълнението на банатските българи пред екраните и съпричастността им със ставащото на сцената, за което благодаря от името на цялата група.
Илия Луков прояви голям интерес към шапките на момичетата и пожела да присъства, след изпълнението вечерта, на процеса по свалянето им, за да види какво има под красивата горна част и как всичко това се крепи на главите им. Това още веднъж бе повод младежите да си поговорят и да се снимат с него, като за пореден път през тези три дни се убедиха, че той е един изключително земен човек, с когото лесно се общува.
По същия начин някои от тях се запознаха и с Любка Рондова, която по време на неделното изпълнение на състава възторжено обясняваше на журито, че макар да е от Костурско, е израстнала в Чехия по стечение на обстоятелствата и е танцувала такива танци като дете. Ръкопляскаше повече от всички, а усмихнатите й очи доказваха, че границите нямат значение – всички сме едно, ако носим в сърцата си любовта към другите, а не сме себично затворени само с тесните огради на нашето си пространство.
В неделя беше по-леко. Напрежението свалихме с почивка преди обеда – разходка по плажа и щуро хвърляне в басейна, а от 13 ч. отново бяхме при сцената в центъра на Каварна. Около 15 ч. беше повторното участие на танцовия ни състав, а от 18 ч. се състоя последното предизвикателство – надиграването „Кръшна ръченица”, където участваха Катерина Велчева и Мирослав Йовчев. За съжаление не успяха да се преборят с конкуренцията на професионалистите и отпаднаха от надпреварата, но за групата от Бърдарски геран беше важно, че имахме наши представители и в тази част от фестивала.
Уморени от трите дни напрежение потеглихме за Бърдарски геран в 21 ч. в неделя и в 5 ч. в понеделник бяхме в родното ни село.
Всички изпълнения и конкурси се заснемаха – и от деня и от вечерта, така че няколко телевизии ще излъчват във времето части от фестивала и още дълго ще се говори за фестивала в Каварна.
Танцовият състав при читалище „Съединие-1923” благодари на община Бяла Слатина за финансовата подкрепа и възможността да участват на този престижен фестивал. Без разбирането на общинското ръководство тези невероятни дни в Каварна биха били невъзможна мечта.
А аз от свое име благодаря на всички младежи за невероятната дисциплина и всеотдайното им участие през фестивалните дни, за отличното им представяне на сцената и в конкурсите, което е гаранция за последващи покани за нови изяви у нас и в чужбина.
Ето и снимки от трите дни:
Няма коментари:
Публикуване на коментар