28 април 2008 г.

Имаме си хореограф


Запознатите с живота в Бърдаре знаят, че от години през ваканциите идва при нас Маргарита Тошкова, хореограф от Русе и някогашна снаха в селото ни. „Кръвта вода на става”, както казва тя, и макар че не е банатска българка, обича нашето село като родно.
С желание и много любов идва да помага, за да стане танцовия ни състав още по-добър и да печели повече почитатели, разнасяйки славата както на банатския български фолклор, така и на българските народни танци. Защото школата си е школа и който е минал през репетициите и строгостта на Маргарита Тошкова освен, че става танцьор, учи се на дисциплина и усет към народните танци, но и запазва завинаги в сърцето си обичта към фолклора.
Младежите запомнят трудностите и потните дрехи от дългите репетиции, но накрая от цялата тази усилена работа се ражда нещо красиво, а за болката и сълзите си спомнят с усмивка като за спечелена победа и преодоляна слабост.

През цялата ваканция ентусиазираните младежи ще репетират по 6 часа на ден, за да ни покажат на 24 май, когато ще празнуваме 85-годишния юбилей на читалището ни, какво са научили.
Всичко това е възможно благодарение на финансовата подкрепа от страна на г-жа Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, която подсигури хонорара на хореографката и квартирата й по време на пребиваването в селото.

В читалището кипи живот – усилени репетиции за фестивала в Каварна, за юбилея на читалището ни, за събора в Ореш и още, и още… а в почивките порасналите деца играят с топка в двора на читалището, както ще видите от снимките...


26 април 2008 г.

Изборът да си никакъв

Това е статията ми за майския брой на АБАГАР, който ще излезе тези дни:

Изборът да си никакъв

(Католиците в Бяла Слатина)

Проблемът за общностния живот на католиците в населени места, където те не преобладават, където нямат храмове и дори не ходи свещеник поне веднъж годишно, не е от лесните за разрешаване. Навлизането в тази болна тема е неприятно, защото анализът трябва да борави с конкретни факти, да нарича с точните имена, да посочва грешки и постижения (кое ще преобладава ще зависи от мястото, всеки път различно).
Пътуването започвам от най-близкото до мен в момента – групата банатски българи, които живеят в град Бяла Слатина – на 9 км. от село Бърдарски геран – единственото католическо село в община Бяла Слатина, единствено в окръг Враца, единствено в Северозападна България. Тази уникалност се е съхранила, защото банатските българи знаят, че за да оцелеят, трябва да се изолират от другите, които са православни, местни, заварени на тази територия, различни и доста странни. До 50-те години на XX век изолацията е била отлично спазвана – браковете са се сключвали само между „свои”, дори и да е трябвало да се ходи в другите села на банатски българи в България - Гостиля, Драгомирово, Асеново, Брегаре, а понякога и чак в Банат…
Строго пазещо територията си, хората си, и най-вече знаците за различаване – вяра, традиции, говор, фолклор, Бърдарски геран е най-запазеното досега село на банатски българи в България. Как му се отразява обаче наличието на малък град в непосредствена близост и какви са отношенията с другите?
От средата на XX век много хора от селото потърсиха препитание в града, повечето пътуват всеки ден, но една доста голяма част се засели трайно в града. Никой не знае точната бройка и няма как да се определи, защото тези хора просто изчезват, сливат се с нищото, защото да си признаеш какъв си май се оказва опасно…

„Убий” различния!

В България цари дух на верска толерантност – така казват. Ако погледнем с открити очи и сърца, и си кажем честно и без увъртания, това изобщо не е така. Обществото ни е „толерантно”, защото е апатично и не му се занимава с мислене кой какъв е и какво означава това. Докато тежката духовна дрямка го държи, няма никакви проблеми. Тежко става, когато се събуди, предимно водено от силите на Злото, усетило, че някъде нещо различно може да надигне глава малко повече.
Всичко е мирно и тихо, ако не вдигаме погледа си от чисто телесните нужди и те погълнат изцяло приоритетите ни – да има какво да ядем, да имаме дом, да имаме кола, да имаме разни модерни неща около себе си, които ни се струват страшно необходими и така заровили погледа си в земното, няма никаква опасност да установим някаква връзка с Бога. Обаче, ако подобните около нас усетят, че може нещо друго да се мъти в главите ни, ако даваме някакви признаци на нещо различно и считано за опасно да разруши статуквото на вцепенението, просто защото заплашва тъпата застиналост на блатото, тогава вече някой си плюе на ръцете и се започва такова гонене, че чак да се чуди човек как изведнъж се е появила такава енергия за нещо различно от личното обрагодетелстване.
Банатските българи в Бяла Слатина са анонимни. Ако някой се е осмелил да се легитимира като банатски българин, то той е наблегнал много плахо на историята, традициите, диалекта, но нито дума не е отворил за вярата. Това става по две причини – първо, почти във всички случай вярата липсва, а и някакво религиозно възпитание също; и второ, да се обявиш за католик в безбожна среда, която има претенции за „православна” е по-опасно, отколкото някой може да си представи.
При наличие на католически храм само на 9 километра от града никой от живеещите в Бяла Слатина католици по произход не го посещава поне в неделя. Страхът да не ни сочат с пръст, да не ни обвиняват, държи здраво в смъртоносната си хватка. По-удобно е да се размием с тълпата, вместо да отстояваме позиция изпълнявайки дълга си (това, че отричаме да имаме такъв, не означава, че го няма, нещо повече – този дълг се трупа и се предава на следващото поколение, заедно със собствения му дълг). За успокояване на съвестта, ако случайно ни загризе, имаме удобна формула – „ами то има православен храм, там си ходим и палим свещички, то нали Господ е един…” Най-удобния начин да си измием ръцете! Автоматически се освобождаваме от отговорност като част от Църквата и като ангажимент към храм и свещеник, защото просто сме никъде и никакви.
Капанът на душевното подтисничество, на страха, себичността и егоизма е много здрав, но и невидим, обвит в мекотата на заспалата съвест, на нежеланието да научим нещо повече, в отказа да отворим очите си за истината.

„Аз съм християнин, а ти?”

Такъв въпрос се задава постоянно от интелигентни „православни” на католиците и то с характерна интонация – нападателна и самодоволна. И упорито си държат на „християнството”, тропайки с крак, навирили гордо носове и стиснали юмруци. А за Христос не знаят абсолютно нищо, дори не могат и да се прекръстят. Просто православието им се е превърнало в знаме, в оръжие, с което да бият де що сварят, водени от безбожната тъмнина на сърцата си. Само дето не знаят, че убиват най-много себе си.
Специално в Бяла Слатина вярващите се броят на пръсти. С тях католиците нямат никакви проблеми – енориите си гостуват, завързват се приятелства, свещениците си помагат с каквото могат. Всичко останало задава горепосочения въпрос.
В календара с празниците в общината липсва каквото и да е било споменаване на католическите такива, а Бърдарски геран е най-активното от общо 14-те села. Отказ да покажем, че сред нас живеят и други, различни, такива, които не разбираме съвсем, но не защото те са много свети или много вярващи, а просто защото ги смятаме за опасни. Всеизвестен факт е, че населението на Бърдарски геран е от 99 процента католици, но в храма влизат най-много до 40 човека редовно, останалите само на големи празници и то, за да се видят с хора и да си побъбрят. Значи опасността от някаква верска интервенция е повече от минимална.
В православния храм в Бяла Слатина картината е същата. Тогава причината да се ненавиждаме взаимно, да се нападаме, да се изкарваме нещо повече от другия, се състои именно в липсата на обич към ближния и вяра в Бога.
В този малък град живеят много католици, работят на престижни места, имат имоти в града, положение и влияние, но… никой не знае, че са такива. Първата причина е, че за тях вярата е само по произход, а не е начин на живот, а втората – че нямат смелост дори да отстояват различния си произход с цел да не си навредят някак с различността си в морето от еднакви индивиди. Да си личност не е лесно, по-лесно е да си плуваш безгрижно сред множеството без отговорности и без ангажименти, без да имаш лице и позиция, която да отстояваш, а ако имаш такава, то тя ще е толкова битово тривиална, че не може да си никаква опасност за войнствено настроените защитници на статуквото.
Когато се появяват кадри от тържествени католически литургии по местната кабелна телевизия, тогава цялата високо културна общественост се претрепва да се подиграва на това, което са видели, но не са разбрали, защото няма как да го разберат, подхождайки към другия с пренебрежение и отхвърляне по принцип, а точно заради претенцията си, че са православни, би следвало да търсят да разберат другите и да им помагат по християнски... нали са християни?! Или християнство и православие са две противоположности?!
Подмята се, че на католиците не се полага обществен дял, защото православните по претенция са мнозинство и като такова следва да получават 100% от всичко. Ами тогава да се направят, както някога в Америка, места за католици и за претенциозни православни; тоалетна за православни и такава с надценка за католици и други, защото са по-малко и процентно данъците им са по-малко... Но, защо пък не, нека да има квота според постъпленията в общинския бюджет на верска основа, така, пътьом към Европата.
Подигравателни коментари за причастието и начина, по които се приема, за колениченето и моленето, за ред още други неща – за един вярващ католик тези думи са нож в сърцето. За вярващия православен също, но войнствено обявилите се за „християни” мачкат наред и свое и чуждо, просто защото е свързано с Бога, а това не е добре за каузата на Злото.
На подигравки са подложени и вярващите православни в този град. Тогава може би причината да има толкова силен отпор срещу двете вероизповедания не се дължи на някакви канонични дразги или неприемания, а на самото наличие на ВЯРА, която не може да има място под слънцето, няма право да свидетелства за един друг живот, не може да има право да диша. Тогава „Аз съм християнин и ще си празнувам моите си празници!” изведнъж се превръща в шарж, достоен за комедия, ако не беше толкова страшно това, което стои зад подобно поведение и което му дава сили да действа неуморно.
А кои са празниците на тези „християни”? Целия арсенал от езически интерпретации на православния ритуал и вяра, обилно смесени с окултни практики – то суеверия, то заклинания над погачи, пръстени, клонки, яйца и кокошки, то коледари и лазарки, то забрани и наричания – все свръх-важни неща за просъществуването на човека в днешно време и справянето му с всички житейски неволи. Същите са „празниците” и на номиналните католици, които поне не бъркат кой е християнин и кой не е и се оправят с термините малко по-добре от събратята си. Това разбира се, не ги прави по-малко грешни, защото да знаеш нещо, но да не го спазваш, да си ходил на катехизис, но да си оставил всичко научено преди приемането на първото причастие някъде там в килера, наред с чифт стари обувки, прашясали играчки и куп книги, до които вече не се докосваш, всичко това не те оправдава или пък те прави по-качествен от другите. Напротив, грехът се преумножава именно подари това, че знаем, но не изпълняваме.

Разстоянието до сърцето

Къде са доброто, братството, разбирателсвото? Някъде там, сгушили се в сърцата ни и, плахо поглеждайки навън или веднага се свиват обратно, или пък се опитват да направят няколко крачки в опасното, но ранени смъртно се завръщат скоро, ненамерили разбиране. Разстоянието до сърцето ни е толкова голямо, че няма как да го съкратим, докато се плашим да приемем открито Бог да влезе в живота ни и да свидетелстваме за тази велика промяна. Защото ни е страх. Треперим поради невярата си, а в света не е добре да се показваш слаб. По законите му слабостта е грешка.
Далече сме, толкова далече, че умората пъпли по ставите ни, стяга мускулите ни, замъглява мозъка ни, умираме…
За католиците в Бяла Слатина пътят до „сърцето” на храма не е толкова дълъг, стига да искат да обърнат очите си натам, да обърнат стъпките си и да извървят тези девет километра до Бърдарски геран.
Само че пътя трябва да извървим с покаяние и да започнем да разбираме по друг начин смелостта и жертвата, отговорността и трудностите, победата и хулите, всичко това, което съпътства нелекия път на нашето завръщане.

25 април 2008 г.

Православните братя

Днес разбрах, че в сайта Православие.бг има линк към блога ми, за което сърдечно благодаря на редакторите.

Тук http://pravoslavie.bg/content/view/7796/436/ в раздела Римокатолически сайтове и блогове присъстваме само Радио Ватикана и аз. Да се надяваме, че ще се появят и други, защото така е малко самотно…

24 април 2008 г.

Банкова сметка на Дружеството

Най-после Дружеството ни си има банкова сметка. Досега не ни трябваше, но е крайно време да се задействаме повече по въпроса с дейността, за която има нужда и от такова нещо.

Сметката е в лева и е в ProCredit Bank, IBAN - BG90PRCB92301023444319

Запазихме домейн за сайта на Дружеството на банатските българи и сега само трябва да платим, за да сме вече в интернет.

Моля всички членове на Дружеството да внесат членския си внос на посочената сметка най-късно до 30 април тази година.

23 април 2008 г.

За кратко във Винга

На 19 април, заедно със смесената група от Гостиля и Бърдарски геран, посетих Винга. Свещеникът Петър Велчов учтиво отдели от времето си между часовете по катехизис с децата и ни показа храма, разказа ни историята му, сподели проблемите на селото и енорията.

От някогашния български град, получил привилегии от императрица Мария Терезия и затова нарекъл се Терезиополис, сега са останали само 400 души българи, а останалите до 3 000 жители са от различни националности, нещо типично за Банат.
Днешното кметство преди е било манастир на францисканите, а храмът е най-големият в цялата Темешварска епархия. Построен някога само със средствата на чипровчаните, намерили подслон в Банат, днес той се ремонтира и изглежда доста добре, но за жалост е почти празен дори в неделя. Усилията на свещеника да запази някогашния му разкошен вид не могат да се преборят с праха, който се стели тихо, но неумолимо и все повече покрива статуи, олтари, красиви готически орнаменти.

Храмът „Света Троица” вече е само един паметник на някогашното българско присъствие в Банат, защото, както казва свещеник Петър Велчов, от Бешенов много хора са се изселили, но все са създавали нови села, нови колонии в различни държави, а от Винга всички са се разпилели без следа.
Богати, със самочувствие на граждани на Европа, те тръгват по света, оставили след себе си един величествен храм, който да ни напомня какво се случва, когато материалното вземе връх над духовното.


21 април 2008 г.

270 години Стар Бешенов

Днес се върнах от тържествата по случай 270-годишнината от основаването на село Стар Бешенов. Засега ще ви покажа само снимките от събитието, а повече ще прочетете в блога на Ник Марков, който се постара да събере на едно място всички публикации от медиите - български и румънски - http://starbisnov.blogspot.com/:


Чудотворната икона в Мария Радна


На 19 април групата, с която пътувах до Банат, посети поклонническото място Мария Радна.

Набързо преведох малко исторически данни за храма, а снимките ще ви покажат останалото:


Исторически бележки за Мария Радна,

най-голямото място за поклонничество в Румъния –

католическа епархия Тимишоара

1241 г. Малко след голямата инвазия на татарите вече е отбелязан броя на четири места, съдържащи думата „Радна” в името си. Те се намирали под владение на цитаделата Solumnus (Шоймош).

1327. Унгарският крал Шарл I Д` Анжу построява в Липова манастир и църква, посветени на свети Лудвиг от Тулуза, негов родственик. И двете били поверени на францисканите.

1440. Радна е спомената за пръв път в документи. Думата, която сега се възприема като нейно име, има славянски корен „руда” – метал.

1520. Около този период набожни вдовици издигат първия параклис на хълма Радна. След като региона на Банат е завладян от турците, параклисът служи на християните и францисканските монаси за убежище по пътя на нашествениците на северния бряг на река Муреш.

1642. Свещеник Андрия Стипанчич, францискански монах от провинция “Сребърна Босна” и един мирски свещеник от Радна успяват, след дълго и трудно пътуване пеша до Истанбул и обратно, да получат от султана документ за връщането на техния параклис. По време на Отоманското управление на християните не било позволено да строят или ремонтират техните храмове без позволение, толкова трудно за получаване, от султана.

1668. Старият Георг Фриконоса (Georg Vriconosa) дарил на църквата на францисканите икона, отпечатана на хартия в работилницата на майстора типограф Ремондини от Бассано дел Граппа, в Италия. Това е чудотворната икона, почитана до днес.

1695. По време на военната обсада на средновековната цитадела в Липова, турските войски подпалват францисканския параклис, намиращ се на хълма, от другата страна на река Муреш, в Радна. По удивителен начин иконата, печатана на хартия, не изгоряла и била намерена по-късно от вярващите между карбонизиралите останки.

1709. В следствие на чумната епидемия и спазвайки обещанието си, жителите на град Арад организирали поклонничество до Мария Радна като знак на признателност за края на епидемията и спасяването от тази ужасна болест.

1750. Като резултат на старателни изследвания от страна на Църквата започва официалното признаване на поклонническото място в Мария Радна, признаването става публично с помощта на каноник Johannes Szlezak.

1756. На 7 юли, по време на честването на Петдесетница, предстоятеля на катедралата в Ченад, резидиращ в Тимишоара, Клеменс Росси тържествено поставя основния камък на новата църква в Мария Радна, старата църква вече била тясна. Новата църква остава до наши времена.

1767. На 9 юни отново по време на Света Троица, епископ Франц Антон Леополд фон Енгл (Franz Anton Leopold von Engl zu Wagrain) лично премества по тържествен начин чудотворната икона от старата църква в новата и красива църква, която била осветена ден преди това.

1768. Ерцхерцог Йозеф от Австрия, бъдещият крал Йозеф II на Хабсбургите посещава Мария Радна. Бил толкова впечатлен от това място на Божията благодат и заявил, че ако не бил ерцхерцог, то би искал да стане гвардиан в Мария Радна.

1770. Чудотворната икона получава безценен дар – разкошна сребърна рамка, изработена във Виена от официалния ювелир на императорския двор, Йозеф Мозер.

1820. През тази година работите по църквата в Мария Радна са завършени. Архиепископът, като цивилен сановник принц на Унгария, Александър Руднай (Alexander Rudnay) тържествено освещава църквата, също дарявайки на чудотворната икона две златни корони. Фамилното име на архиепископа означава „от Радна”. Той пише в завещанието си, че след неговата смърт иска сърцето му да бъде погребано в тази църква в близост до иконата на Дева Мария от Радна.

1895. По случай 200 години от първото споменаване на чудото в Мария Радна, църквата се сдобива с нов главен олтар, изработен от мрамор от Карара, който заменил стария дървен.

1911. Двете кули на църквата в Мария Радна се издигат на 30 метра, следователно цялата височина на храма е 67 метра. Това постижение е дело на свещеник Аугустинус Прийцер (Augustinus Prieszter) OFM, по чието намерение хълмът, на който е издигнат храма, е аранжиран със спирките на Кръстния път.

1935. През тази година е записан най-високия брой на поклонници в историята на Радна: заедно с епархийския епископ Dr. h. c. Аугустин Паха (Augustin Pacha) в поклонничеството участвали повече от 73 000 вярващи, по-голямата част от тях дошли пеша, изминавайки разстоянието заедно с епископа.

1948. Свещеник Ернст Харниш (Ernst Harnisch) OFM става новия гвардиан на манастира и на поклонническото място в Мария Радна. В особено трудните времена за католическата вяра той закрилял водещото място на това обичано място за поклонничество.

1951. След забраната на монашеските ордени от комунистическите лидери (1949) всички францискани от Румъния се събират в много окаяно състояние в Мария Радна. След позволението за отварянето на манастирите през 1991 г. те отново ще се разселят из цялата държава.

1964. След като бил в комунистическите затвори за 13 години, нелегалният епископ д-р Dr. Адалберт Борош (Adalbert Boroş) бил освободен. Неговото първо пътуване, веднага след затвора, било до светилището на Светата Дева в Мария Радна.

1992. Светият отец Йоан Павел II повиши статута на поклонническия храм в Мария Радна в Малка Базилика. По този случай титулярния архиепископ Dr. Адалберт Борош (Adalbert Boroş) дарява на църквата нов олтар, като знак за благодарност към Светата Дева от Мария Радна за нейното застъпничество за Църквата и епархията по време на тъмните времена на комунизма.

2003. През тази година, от 1 октомври, францисканите обсерванти, напускат манастира поради липса на монаси. От този момент цялата дейност на това място е дадена на епархийското духовенство. Първият викарий от епархийското духовенство е свещеник Андреас Райнолц (Andreas Reinholz), каноник в катедралата в Тимишоара.


Bibliography:
Martin Roos Maria-Radna. Ein Wallfahrtsort im Südosten Europas, vol. I., Schnell & Steiner, Regensburg 1998.
Martin Roos Maria-Radna. Ein Wallfahrtsort im Südosten Europas, vol. II., Schnell & Steiner, Regensburg 2004.
*** Maria-Radna ist Päpstliche Basilika, in Katholischer Wandkalender 1993 (The Roman-Catholic wall-calendar 1993).
Article by Claudiu Călin, diocesan archivist






17 април 2008 г.

Стар Бешенов


Идващите дни много ще разказвам за това село. То е родно на предците ни – по-далечни и не чак толкова (баба ми е родена там).

В нетърпението да отида на празника по случай 270 години от основаването на селото започнах да събирам данни, които да използвам за публикациите си от мястото на събитието.
Ето малко информация, за да сте запознати с темата накратко:

Стар Бешенов (на румънски: Dudeştii Vechi, на банатски български: Stár Bišnov - Стар Бишнов, унгарски: Óbesenyő, немски: Altbeschenowa) е село в окръг Тимиш, Румъния. Населението на селото е съставено предимно от банатски българи.

В землището на Бешенов са намерени останки от времето на неолита. Първите писмени свидетелства за селото са от 1213 година. Самото име Бешенов произлиза от унгарското наименование на печенегите, които вероятно са населявали района след ХІ век. По време на Османското владичество над Банат районът на Бешенов е бил рядко заселен.

През пролетта на 1738 година българите павликяни, бягащи от гоненията на османците, получават правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешенов, днес село Стар Бешенов. Въпреки че по-късно общинското землище достига 15 390 ланца (около 89 000) декара, високият демографски ръст периодично води до разселвания на жителите на Бешенов.

Преселници от Бешенов заселват селата Модош (1779, дн. Яша Томич), Канак (1820, дн. Конак), Барацхаза (1820, дн. Стари лец), Елизенхайм/Ержебетлак (1825, дн. Бело блато), Брещя (1842), Дента (1842), Болгартелеп (1846, дн. Колония булгара), Гюргево (дн.Скореновац), Иваново и Рогендорф (1842, дн. Банатски двор). Както и пет села в България - Бърдарски геран, Гостиля, Асеново, Драгомирово и Брегаре.

При основаването през 1738 година село Стар Бешенов e имало 2 200 жители.

През 1910 година общият брой на жителите е 5 909 души, а през 1930 година - 6 073. От тях българите наброяват 5 385 души или 88,7 % от населението. Останалите народности според това преброяване се разпределят по следния начин: 266 унгарци – 4,4 %, 209 цигани – 3,5 %, 111 немци – 1,8 %, 74 румънци – 1,2 %, 3 сърби и 25 други.
През 1941 година общият брой на жителите на Бешенов е 6 311 души.

Според преброяването през 2002, общото население в общината, която включва населението на още три околни села, е 5 807 жители с малък превес на българите.
Ето етническият състава на населението:

банатски българи: 2 987 (51,43%)
румънци: 2 368 (40,77%)
унгарци: 330 (5,68%)
цигани: 62 (1,0%)
немци: 44 (0,7%)
сърби: 16 (0,2%)

Според преброяването от 2005 населението е спаднало на 4 486 жители.

15 април 2008 г.

Засичащи се събития

Натрупаха се ангажименти и не мога да присъствам на всички, но се надявам да получа повече информация за ставащото на тези места, където не мога да отида.

На 17 април от 15,30 ч. ще е защитата на дисертацията на историка Радослав Спасов на тема "Българите католици в Северна България (1700-1878), в Големия салон на Института по история към БАН, на бул. "Шипченски проход" 52, блок 17.

На 18 април заминавам за Стар Бешенов по случай 270-годишнината на селото, откъдето ще ви държа в течение за ставащото с текст и снимки на първо време, а по-късно, благодарение на Ник Марков, ще можете да видите и записи на събитието.

А пък в София на 18 април от 17,30 ч. в Градската художествена галерия можете да участвате в поредния колоквиум на фондация АБАГАР. Темата този път е "Свети Франциск - 800 години от неговата метаноя (духовно обръщане)".
Основен лектор ще бъде архимандрит проф. Георги Елдъров - дългогодишен университетски преподавател в Рим и в различни университети по света, създател на Българския църковен архив "Абагар" в Рим, основател и издател на вестник "Абагар" и едноименната фондация.

10 април 2008 г.

На събор в Ореш през май

Фолклорният събор на католиците, който се провежда в Ореш, вече навъртя пет години. В читалището в Бърдарски геран пристигна покана за участие. Разбира се, ще отидем и ще видите и вие как се празнува в Ореш. Дано тази година да има повече участници.

Ето и поканата:

Кметство с. Ореш и Читалищно Настоятелство
при Народно Читалище „Филип Станиславов"
Ви канят най-сърдечно за участие в

ПЕТИЯ ФОЛКЛОРЕН СЪБОР
на
КАТОЛИЦИТЕ от БЪЛГАРИЯ

на 18 май 2008 г. в салона на читалището.

Посветен на:

60 год. Целодневна детска градина „Зорница"

105 год. Народно читалище „Филип Станиславов"

ПРОГРАМА:

9.30 - литургия в църквата „Непорочно зачатие на Дева
Мария"

10.30 -„Път на светлината" — шествие от църквата до
читалището.

11.00 - официално откриване на събора в салона на читалището:

• „Фолклорът е магия"- концерт на танцови, певчески групи и индивидуални изпълнения.
• „Да станем приятели" - отчитане резултатите от П-рия конкурс за детска рисунка.
• „Красотата българска" - ревю на автентична народна носия от раклата на баба.
• Заключителен концерт на народната певица Гуна Иванова

8 април 2008 г.

Скоро отново в Банат

Като председател на Дружеството на банатските българи в България съм поканена на честването на 270-годишнината от основаването на село Стар Бешенов, което ще се състои на 20 април 2008 г. Дружеството полага усилия да се грижи за всички банатски българи в България и затова използвах поканата, за да организирам съвместно пътуване, та да могат и други желаещи да посетят селото в тези дни, особено след като банатските българи от Бърдарски геран се върнаха само преди дни от поредното си гостуване в Банат.

Тук е мястото да благодаря на всички самодейци, на читалищното настоятелство, на г-жа Цветомила Спасова, кмет на с.Бърдарски геран, на общинското ръководство в лицето на инж. Венцислав Василев, кмет на общината, които се отзоваха и положиха всички усилия представянето ни да е на висота, а пътуването да мине без проблеми и да остави само хубави спомени.

Този път потърсих съдействието на кметството в Гостиля, друго банатско българско село в България, за да могат и гостилчани да отбележат тази юбилейна за Стар Бешенов година, защото за всички банатски българи в България Стар Бешенов е родното място, откъдето се разселват нашите прадеди, завръщайки се директно в България или минавайки през Сръбски Банат и оттам да дойдат в България.

Така на 18 април отново потегляме за Бешенов – самодейният състав от с.Гостиля и няколко човека от Бърдарски геран. Очаквайте репортажи от събитието.

3 април 2008 г.

Източноевропейски форум за диалог – “Мостове”

На 24 март 2008 г. в гр. София се състоя учредително събрание на Сдружение “Източноевропейски форум за диалог – “Мостове” (НПО за религиозен и културен диалог).

Учредители са млади хора от различни вероизповедания:

Ангелина Владикова – християнка, православна
Петър Граматиков – християнин, православен
Асен Минков – мюсюлманин
Милка Георгиева - християнка, православна
Диана Хусеин – мюсюлманка
Светлана Караджова – християнка, католичка
Велислав Алтънов – християнин

Приет бе устав, председател на сдружението, управителен съвет, правилник за дейността.
За председател на сдружението бе избрана Ангелина Иванова Владикова.

За членове на Управителния съвет бяха избрани:
1. Милка Георгиева
2. Светлана Караджова
3. Диана Тахсин Хусеин

Целите на новото сдружение са подчертаване ролята на религията в преодоляването на насилието и изграждането на устойчиво европейско общество и ролята на България като мост между християнството и исляма. България като пример за източноевропейска държава, в която мирно съжителстват различни религии и култури.
Привличане на обществения интерес в религиозната сфера и подчертаване ролята на вярата в съвременното общество.
Поощряване толерантността и мирното съжителство между различните религиозни и културни общности.

1 април 2008 г.

Сценарият на концерта в Стар Бешенов

Това е сценарият на нашето участие в концерта на 30 март вечерта. Имаме пълния видео запис на концерта на дискове благодарение на Ник Марков. Скоро читалищното настоятелство ще организира прожекция за всички, които желаят да го видят:


Клиповете са дело на Ник Марков - не знам защо не успявам да ги публикувам в моя блог, затова Ви препращам към неговия, където можете да видите целия концерт http://starbisnov.blogspot.com/2008/04/229.html


Мария Караджова, председател на читалище "Съединение-1923":

Фалмис на синцата, дит сми се пребрали туке,

Гулема радус и за наму, чи можим да бъдим с вас днес, у тъзе гудина, у куяту празнувати 270 гудини от основавьету на селото Стар Бишнов. Туй гнезду, от куйет са се разсипали пу света толкуз многу палкене – идния са се върнали у България, другье са сига у Сърбия, трети са векь по целия свет. Диту и да идиш, се за намериш макар идин палкенин и съту туй и станалу тъй, закакот Стар Бишнов й бло лулкьята, у куяту са се пребрали наште палкене кът са бегали след Чипровското въстание. Тука са намерли земе, куяут да бъди тейните дома, утдит да кренват да пътуват и до сига.

Затуй и ния днес сми се пребрали тука, утдит са кренали наще предедве, за да бъдим заедно. Да почетем съте онез, куйъту са основали туйе селу, съте онез, куйът после са преминал Дунава да идат па у България и да пренесат банатската българска култура, съте унез, куйът са останали туке и прават тъй, чи има йош къде да се вращеми и кой да му прейеме.

Банатските българе у България бия бли сами, аку ни би ви ималу и ако ни би жувели идин живот съте заедно, да се срещеми, да пейеми и играйм синцата наидно, да празнувами и да се сещеми за наще предедве и тезе, куйъту са бли преди наму пу тозе пъкь.

Ния ни се усещем густене туке, а се вращеми у дома, там утдит са кренал наще предедве и затуй пожелавам на съте вас Стар Бишнов да расте и да гу има йош многу гудини, за да има и ния ди да се вращеми.

А сига, за да разберет, чи Бърдаре й тука макар и с малку хора, ама носим съте другйете с наму, закакот тия сига са със сърцата си туке с наму и с вас, наша концерт за почни с химна на Бърдарски геран.

………………………
Конферансие:

Антон Лебанов, койт и жувел и туке у Баната и у България, векь не йе между наму. Преселил се й на онз свет на 3 март тъзе гудина, ама остава туке с поезията си у куяту й запазил съту туй, койету усеще идин преселник, га си напусни родното месту:

„Мисельта ми се къде тебе пътува,
сърцито ми чъсту тебе те сънува,
родну месту със спомене скъпи,
със радуст, булеви и мъки.

Кога дода макар и за день-два
се радвам и се усещем у дома.
Радвам се, чи ни ми се сърдиш,
Радвам се, чи ни ме пъдиш.”

Банатските българе у Бърдаре са запазли малку песни и танци, пренесни от Баната, и ния сига за ву изпейем три уд тей, закакот кът сми душли „у дума”, треба да пукажим и како сми упазли от туй, куйету сми знаяли. За чуйти песните „Нема пара”, Зако ходиш на седенка” и „Бъкличету”.

Конферансие:

А сига и малку танци, за да видит, чи можим и да играим. Следват „Калушере”, „Карлига”, „На мамень”, „Препичоре” и „Чардаш”

Конферансие:

Кату сми преминали Дунава насам и сми дунели нещо от България. Векь сти видели како сми опазли ут наще старите, а сига за видити како сми научили ут България. Язика му й станал по-твърд ут тоз дит уртувати вия, се по-векь младите ни знаят да уртуват на палкенски и за туй сми криви синца, ама затуй сига с тезе срещеньета се надевами да можит да чуйти малко язика, койт се хуртува у България, а наще млади да се научат да уртуват чисту палкенски.


Сига млади и по-стари за представат идна китка от песни, куйту се надевами да ву харесат и да ги запеети и вия после:

Идна любима на съте българе у България песен е песента „Моя страна, моя България”.

„Аз съм българче”


Добринка, Поля, Милчо и Пепи за изпеят „В градина мома седеше”


Пролекьта ий тука векь, макар стукьта да се мъчи да враще зимъта. Идна песень за прулекьта: „Макар че днес вали”


България ий земете на трандаферете. Затуй и ния ви пударевами идин музикалин трандафер - „Една българска роза”

Мъката пу България й бла гулема за наще предедве, диту се са искали да се върнат у „староту гнезду”. Има идна песень, дит фурт га се пейе, сълзи тичът ут учите на синцата, дит знаят како й да жувеш у чужда земе и да се мислиш какье й у вас, там, дит са милните дума. За следва Песеньта „Я кажи ми облаче ле бяло”.


Наще млади са имали желание тозе пъкь да имат повекь пъте, дит да пукажат како можат и затуй сига за чуйт песеньта „Лиляно моме” със солисти Добринка, Поля и Милчо и Пепи.

Изпълнение на песните „Назад, назад моме Калино” и „Лудо младо”


Добринка, Поля, Милчо и Пепи с песеньта „На сърце ми стар мерак лежи”


И малку преди края да разиграйми кръвта на синцата с български народни танци. За ву пукажим „Ръченица”, „Дайчово хоро”, „Еленино хоро”, „Танец” и „Дунавско хоро”

Мария Караджова:

Днес се ий пудписал идин договор за побратимевань между наще общини, ама ния сми у идно и тъй сми се усещел откът се пантим.
България туй не ий толкуз земете, та ий най-векь у наще сърца, та й насекъде, дит има българе, куйъту ищат да се панти, чи са таквиз, дит уртуват, молат, пейъти и играят на български – бло то официалния у България или банатския български. Затуй за изпейем съте заедно песента „Питат ли ме дей зората” и да се поклоним на земете, куяту му й откърмила наму и вас – онъз оттатък Дунава, дит сми ния, и тъзе туке, на куъйту жувейти вия.
Затуй нека и занапръкь да рабутим заедно и да вървим сам напръкь.

„Питат ли ме дей зората”…

Договор за побратимяване


На 30 март 2008 г. бе сключен договор за побратимяване между община Бяла Слатина на територията, на която се намира село Бърдарски геран, населено с банатски българи, и община Дудещи Веки (Стар Бешенов), най-голямото село с банатски българи в Румъния. Инициативата за този договор е от страна на жителите на Бърдарски геран, които никога не са прекъсвали връзките си със своите роднини в Банат.


Тази година с. Стар Бешенов чества 270 години от основаването си и това бе повод да се даде официален статут на връзките между банатските българи, живеещи на териториите на България и Румъния.


И за двете общини това е първия договор за сътрудничество, който сключват, а фактът, че е между две общини, където живеят банатски българи е особено показателен за силната връзка между живеещите на териториите на различни държави банатски българи.

Г-н Георги Наков, кмет на община Дудещи Веки, изрази задоволството си, че една по-голяма община, каквато е община Бяла Слатина, е инициатор за това побратимяване и обеща от името на жителите на общината, че всички ще работят активно в тази посока, та договорът да не остане само лист хартия с подписи, а да придобие реален израз в живота и на двете общини.

Посланикът на България в Румъния, г-н Константин Андреев посрещна гостите още с пристигането им в Дудещи Веки и присъства на официалното подписване на договора, с което изрази отношението на България към подобни иницитиви, имащи за цел да подпомогнат връзките между българите в различните държави. Г-н Андреев каза, че банатските българи в Румъния нямат нужда от материална помощ, те имат нужда от внимание и живи контакти, защото взаимното общуване между хората е най-ценното и то прави връзките да са действени и живи, а не само бюрократични.

Присъства и г-н Николай Миркович, депутатът в румънския парламент, който е представител на всички българи в Румъния. Заедно с Посланика на България в Румъния подкрепиха тази среща и подписването на договора за побратимяване, за да може желанието за съвместна работа да може да получи подкрепа и от висшите институции в двете държави.

Инж. Венцислав Василев, кмет на община Бяла Слатина, двамата зам.-кметове – г-н Петър Петров, зам.-кмет по икономическите въпроси, и г-н Георги Узунов, зам.-кмет по бедстия и аварии бяха представителите на общинската администрация от страна на Бяла Слатина.

Г-жа Цветомила Спасова, кмет на село Бърдарски геран, беше начело на групата от Бърдарски геран - самодейният колектив към читалище „Съединение-1923”, който е посланик на жителите на селото и пренесе любовта и желанието на всички да бъдем едно в добро и лошо, да се срещаме в празниците и делниците си, за да не се къса връзката мужду банатските българи, където и да са по света.

Родови връзки държат здраво двете села от двете страни на Дунава, а общуването е интензивно и ползотворно. Сега, след подписването на договора за побратимяване, това сътрудничество ще придобие в бъдеще и други измерения с помощта на програмите на Европейския съюз за побратимените общини.

Още при пристигането си на 29 март, официалните гости участваха в тържествената сесия на Общинския съвет относно сключването на договора за побратимяване, където представиха община Бяла Слатина и мотивите си за тази инициатива.

На 30 март от 13 ч.в залата на общинския съвет в кметството на Дудещи Веки бе сключен договорът, а преди това от 11 ч. и гости и домакини взеха участие в литургията. Банатските българи са католици, а ролята на Църквата е решаващата за съхраняването на самосъзнанието им през всички тези години на живот извън родината. С групата от Бърдарски геран пристигна и отец Стефан Калапиш, който отслужи литургията в неделя на банатски български диалект.

След това гостите разгледаха селото, запознаха се с постиженията и живота на банатските българи в Румъния, посетиха училището, новата спортна зала, музея и модерното игрище.

Вечерта от 19 ч. в културния дом се състоя тържествен концерт с участието на децата от Стар Бешенов и най-вече на самодейния колектив от Бърдарски геран, който беше подготвил както банатски български фолклор, така и обичани български песни и танци, а идеята на целия концерт бе живата реч на банатския български диалект да се лее и да се преплита с ритъма на хорото, с любовта към България и с мисълта, че всички сме едно и заедно можем да постигнем много повече.


Много благодаря ни всички, които ми дадоха снимки от техните фотоапарати - Степан Велчов от Стар Бешенов и Силвия Караджова от Бърдарски геран. Чакам още...(следете слайдшоуто за нови снимки)